Нещо подобно успяха да постигнат и българските общини – като изключим интереса от туристи. Дебатът за бутафорността на много от "възстановените" обекти с пари от европейската схема за устойчиво развитие на туризма се разгоря с нови сили тази седмица. Но освен гротеската тези проекти страдат и от вътрешни дефекти, които донесоха финансови корекции от Европейската комисия. Глобата за България по двете спрени оси на програма "Регионално развитие" (за градско развитие и туризъм) е 133 млн. лева, като тя е за лошо проведени поръчки и други пропуски при възлагането. В процентно изражение глобата по оста за туризъм е по-голяма от тази за градско развитие – 14% спрямо 12%. Не е изключено обаче някои от проектите за туристически атракции да изтърпят допълнителни санкции – проектът за "Леденика" например (виж текста). Съмнителното им качество и ефект може да бъде обект на последващи проверки.
Глобите
Европейската комисия спря през юни 2014 г. заради нарушения парите по първата ос на програмата – "Устойчиво и интегрирано градско развитие". По нея се финансират най-големите проекти на градовете: за интегриран градски транспорт, инфраструктура, ремонт, болници, енергийна ефективност на обществени сгради и др. Плащанията бяха замразени и по третата ос – "Устойчиво развитие на туризма", подкрепяща възстановяването на културно-исторически паметници, туристически атракции, маркетингови стратегии в областта на туризма и др. Начинът, по който се случиха проектите в оста за туризъм, вбеси професионалната общност. Реставрацията и надграждането на крепости из цялата страна под диктовката на кметовете беше определено за бутафория, откровен кич и още по-лошо – унищожаване на историческото наследство. В края на програмния период става ясно, че щетите от тези проекти не са само естетически.
"Върху разходите по определени договори по ос 1 и ос 3 е наложена плоска финансова корекция", съобщиха от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) пред "Капитал". Размерът й е 133 млн. лева, като от ведомството уточниха, че по оста за туризъм са санкционирани 94 договора, общо с около 14% от стойността. Въпросните проекти са за приблизително 200 млн. лева, което означава, че санкцията по ос 3 е около 30 млн. лева. По тази ос са глобени всички проекти на Министерството на културата, на поне 40 общини, както и 8 от 14-те договора на Министерство на икономиката и енергетиката (разработване на бранд "България" например).
Стройте, ние плащаме
Спирането на плащанията по програмата и последвалите глоби обаче нямат нищо общо с естетическата стойност и въобще качествата на проверяваните проекти. Причината е системно нарушение на европейските правила при провеждането на търгове и възлагането на обществени поръчки. В най-честия случай става въпрос за нарушения на общините, като примерите за непрозрачни практики при избора на изпълнител и съмнения за злоупотреби с публични средства са десетки.
Водени от принципа "не е луд този, който яде баницата", ЕК и ръководството на програма "Регионално развитие" решават, че възложителите – общини и министерства, няма да платят нито стотинка заради нарушенията. Плоската финансова корекция остава за сметка на националния бюджет. Това става ясно от обясненията на МРРБ, откъдето посочват, че пропуските били отчетени от ЕК като доказателство за дефект в системите за контрол и управление, т.е. виновни са Управляващият орган (звено към регионалното министерство) и националните органи за проверка и контрол (Агенция за обществени поръчки, агенция "Одит на средствата от ЕС" и др.).
"Следва да се отбележи, че констатираните от ЕК нарушения са свързани с несъвършенства в нормативната уредба и недостатъчната степен на хармонизация на националното законодателство. Следователно грешките не могат да бъдат вменявани във вина на бенефициентите (общини и министерства). Наложените финансови корекции са за сметка на първостепенния разпоредител с бюджетни средства (тоест на държавния бюджет)", посочват от МРРБ.
Не ни остава нищо друго, освен да се "порадваме" на крайния резултат, който в някои случаи е отчайващ – като в случая с проекта на община Враца за превръщането на пещерата "Леденика" в "целогодишна туристическа атракция"./Капитал
