Не знам си колко милиона взели видни протестъри, още не знам си колко милиона взел правосъдният министър, вицепремиерът замислил не знам си какво убийство на площада, всичко е свързано, замислете се!!! Така звучат заглавията в огромен брой сайтове и вестници, а после тезите се пренасят в разговорите в телевизионните студия. Целта е публиката да остане с впечатлението, че някой е извадил едни пари, дал ги е на едни хора и им е поръчал да излязат на улицата и да искат оставката на бившия премиер Пламен Орешарски.
Подновената атака срещу някои от изявените участници в започналите преди 14 месеца протести е на пръв поглед необяснима. Оставката е факт от месец, изборите вече са насрочени, Пеевски не е председател на ДАНС. При повторно вглеждане обаче се откроява следното възможно обяснение – разпадът на тандема Василев-Пеевски не бе причинен, но бе катализиран от сигналите, които „Протестна мрежа“ внесе срещу двамата в прокуратурата. Продължаващите сигнали срещу някои назначения в служебния кабинет, както и успешната атака срещу първоначалната номинация на Красимира Медарова за министър на изборите, със сигурност изнервиха и отнеха част от комфорта на големите политически играчи. Но и това изглежда твърде конюнктурно, за да принуди статуквото да организира толкова мащабна кампания. Притеснително е следващото възможно обяснение – дали не става дума за целенасочена кампания за пълно дискредитиране на неправителствения сектор.
Технология на манипулацията
Българският медиен пейзаж винаги е разполагал с кадри, които във всеки един момент са готови да подредят спекулативно група факти, така че да стигнат до „разкритие“. На пръв поглед всичко е вярно, но всъщност нищо не е вярно. Прокурорски свидетел твърдял, че „убийството“ на Делян Пеевски било договорено „на протеста“. Кой протест? Кое убийство? Депутати от „Атака“ твърдят, че вицепремиерът Христо Иванов бил „участвал в опит за убийство“ на Волен Сидеров пред централата на партията им. Тиражирането на подобни изказвания оставя в главите на публиката няколко думи – убийство, вицепремиер, протест.
Успоредно с това близки до идеите на депутата Делян Пеевски издания започват да тиражират отново информация, появила се още миналото лято – сумираните бюджети на някои от най-големите неправителствени организации, чиито популярни представители са участвали в протестите. Произволно свързвани лица, произволно избрани срокове, нещо като да сравняваш ябълки с круши. Милиони, протестъри, взели – това са ключовите думи, на които публиката трябва да реагира. И нито една от медиите не се опита да обясни на читателите си за какво точно става дума – за проекти за обучение на магистрати например, за наблюдение на изборите, за мониторинг на незаконната сеч и т.н. Все дейности, които са пред очите на всички от години и които нямат нищо общо с участие, още по-малко пък с организиране на протести. Парадоксът е, че точно медиите, участващи в тази кампания, имат богат архив от отразяване на тези дейности през годините. Но изглежда през лятото архивът им не работи…
Третата вълна
Впрочем, връзка между дейността на неправителствените организации и протестите действително има, но говорителите на статуквото не я забелязват. С помощта на независимо от държавата финансиране израснаха редица организации, които имат достатъчно експертен капацитет, за да оспорват действия на властта чрез институциите. Предлагат законопроекти, изготвят становища, забелязват нарушения и сигнализират прокуратурата или Европейската комисия. От средите на тези организации се наложиха подготвени говорители, които се намесват в публичните дебати. Когато ги има. Най-големият проблем на властта (която и да е) с тези организации е, че в двора си има „куче-пазач“, но няма инструмента да го подложи на глад. След овладяването на огромна част от медиите, неправителствените организации са последният пост на гражданското общество, способен на някакъв вид съпротива. Затова: да се удари!