До 2008 г. "Водстрой 98" е сравнително малка сливенска строителна компания, създадена с цел да приватизира "Водно строителство – Сливен", което впоследствие се влива в нея. Не блести с нищо, а с нейния годишен оборот, вариращ от няколкостотин до 2-3 млн. лв. е по-скоро джудже на строителния пазар.
Година по-късно след смяна в собствеността дружеството вече е сред гигантите. На общо събрание през април 2008 г. все още собственици са основателите, сред които с 27% и Румен Йончев, понастоящем председател на Земеделския народен съюз, депутат, избран от "Коалиция за България", но напуснал парламентарната група и подписал коалиционно споразумение с "България без цензура" на Николай Бареков. През декември вече мажоритарен акционер е "ПМ контрол", наскоро основано дружество, собственост на Иван Мирински, който преди това има проектантски бизнес, а най-големият обект в биографията му е реконструкцията на Съдебната палата.
От отчетите на "ПМ контрол" става ясно, че покупката на 96.4% от "Водстрой" е била за 2 млн. лв., които са осигурени чрез двегодишен заем от КТБ. Изплащането едва ли се е оказало проблем, след като още 2009 г. приходите на дружеството изригват до 144 млн. лв., като, съдейки от отчета, където над 100 млн. лв. са изплатени на поддоставчици, фирмата към този момент явно е предимно комисионер – инструмент за спечелване на поръчки. Банката продължава да е практически единствен кредитор, с чиито пари се осъществява експанзията на "Водстрой" в последвалите години – според отчета на дружеството към края на 2012 г. то дължи на банката 8.6 млн. лв. по инвестиционен заем, 1.6 млн. лв. за покупката на новата й централа в София и 7 млн. лв. за приватизацията на "Промишлено строителство холдинг", което беше придобито през 2011 г. срещу 12 млн. лв. Така всъщност, макар собствеността и прякото управление да си остава на Иван Мирински, кредиторът се оказва с огромно влияние.
Това обаче е само част от поетапно конструираната инфраструктурна империя около КТБ и мажоритарния й собственик Цветан Василев. По подобна схема (с кредит към близка и зависима от финансирането от банката компания) беше приватизиран и "Техноекспортстрой" през 2012 г. Тогава единствен кандидат и впоследствие купувач срещу 51 млн. лв. при първоначално търсени от държавата 68 млн. лв. се оказа "АТ инженеринг 2000". То е собственост на Георги Пенев и Илиян Терзиев, но заемът за покупката е от КТБ, като практически цялото оборудване на двете компании (както и на "Водстрой" и "Промишлено строителство холдинг") е заложено в полза на банката. Впоследствие през 2013 г. акциите на "Техноекспортстрой" са прехвърлени на "Сиболе сървисис инкорпорейтид България", собственост на едноименна панамска офшорка. Георги Пенев, както и по-голямата част от ръководството остава непроменено, а като прокурист е вписана сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев, Марияна.
В орбитата на КТБ има и поне още няколко строителни компании, където има връзки не само по линия на финансирането. Една такава е "Интегрирани пътни системи" (ИПС), която, преди да бъде трансформирана от ЕООД на АД е с регистрация на софийската ул. "Дебър 17", където дълги годни беше централата на финансовата къща "Бромак". Тя е еднолична собственост на Цветан Василев и чрез нея той държи мажоритарния пакет в КТБ. ИПС е собственост на "Евробилд проект", което е собственост на "Юлинор", което на свой ред е на Юлия Илиева. По цялата тази верига има връзки с КТБ. Самото ИПС има вписани залози само в полза на КТБ, а по отчет общият дълг към финансови институции е 35 млн. лв. През 2012 г. "Евробилд" е акционер в КТБ с 2.24% – дял, който според борсовите котировки съответства на над 10 млн. лв. През същата година дружеството купува и "Синектик" ЕООД за 6.45 млн. евро от "Бромак", което няколко месеца по-рано го придобива за 9.8 млн. лв. Като телефон за контакт на "Юлинор" е даден същият, който е посочен и за управляващото дружество в групата "КТБ асет мениджмънт". А Юлия Илиева през годините е акционер в различни, финансирани от КТБ дружества като "Юлита 2002".
През 2013 г. "Евробилд проект" създава и още едно дъщерно дружество с подобна дейност – "Глобални пътни системи", както и "Евробилд София", в чийто борд влиза Теодора Танева, изпълнителен директор на ТЦ-ИМЕ – дружество, за което Цветан Василев публично е признавал, че контролира и което сега е собственик на ПФК "Ботев", който банкерът не крие, че притежава. Тя заема този пост от приватизацията на дружеството през 2003 г., като освен това е и ръководител на отдел "Ценни книжа" в инвестиционния посредник на Василев "Фина-С" от 1994 г. досега. Тя, както и другите членове на борда на ТЦ-ИМЕ Людмила Петрова и адвокат Мартин Апостолов, се появяват и в още редица официално несвързани дружества и са партньори с Ирена Кръстева в няколко дружества.
Друго дружество, което се обособява от ИПС, е "Инфраструктурна компания", която е изпълнител на модернизацията на стадиона на "Ботев", върху което има вписан залог в полза на КТБ срещу 8.5 млн. лв. кредит. Собственик се води Валери Карадачки, който е и бивш собственик и управител на "Интегрирани пътни системи", а самата "Инфраструктурна компания" е наследник на дъщерното й "ИПС инфраструктури". Двете компании чрез съвместното си дружество "Еврохидросистеми" изпълняват проекта за водния цикъл на Велико Търново за 44 млн. лв. Всъщност най-ясният знак за топлите връзки между всички тези компании е именно, че действат почти като една група при участието им по търгове за обществени поръчки в различни консорциуми./ Капитал