По повод изпратено становище на Председателя на Управителния съвет на Институт за правни анализи и изследвания във връзка с възможна промяна в регистрационния режим на лечебните заведения, предвид стратегията за реформа в системата на българското здравеопазване до Председателя на Бургаски окръжен съд, от представителите на съда се получи писмено становище.
Според становището на бургаските магистрати чл. 52, ал.1 от Конституцията на Република България е прогласено основно социално право на гражданите – право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъп до медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване, при условията и ред, който е определен със закон. На това право съответства и задължението на държавата да закриля здравето на гражданите, организирайки здравното осигуряване и системата на здравеопазването. Във връзка с това държавата възлага функциите по здравно обслужване и лечение на гражданите на здравни заведения. Дейностите по здравани обслужване и лечебна помощ не са търговски сделки по чл.1 от ТЗ, но се превръщат в такива, поради това, че се осъществяват от търговски дружества, каквито са и лечебните заведения, включително и тези с доминиращо държавно участие – чл.286, ал.1 от ТЗ. Основна цел на търговските дружества, както и на лечебните заведения, регистрирани по ТЗ е печалба.
Предвид горното, възприетата по настоящем правноорганизационна форма на лечебната дейност в болниците с доминиращо участие на държавата е неудачна, тъй като целите, който се постигат посредством нея, не отговарят на целите, които държавата трябва да следва, за да осъществи изпълнението на конституционните си задължения. Всичко това от своя страна е предпоставка за голяма част от финансовите проблеми на този вид лечебни заведения, които следва да реализират печалба от изпълнението на конституционно възложените от държавата функции и задължения, които не могат да подбират или отказват извършване на някои от тях, поради невъзможност да се очаква или получи печалба. От друга страна обаче някои отделни медицински дейности освен прекия ефект върху здравето на гражданите са и източник на печалба, поради големия интерес на хората към тяхното осъществяване и готовността им да ги заплащат със свои лични средства. Логично е в тази връзка държавата да запази и възможността медицинското обслужване паралелно да бъде извършвано и в правноорганизационната форма на търговски дружества, доколкото е налице частен интерес към тях по преценка на чатсноправните субекти.
Разликата в правноорганизационната форма се определя от различните цели, за които един капитал е предназначен. В случая при лечебните заведения с доминиращо участие на държавата, тя следва преимуществено да изпълнява конституционните си задължения, като наред с тях може да реализира печалба за държавния бюджет, запазвайки си възможността тези лечебни заведения да извършват срещу заплащане определени медицински дейности, към които има висок интерес от страна на частни лица. По отношение на останалите лечебни заведения, извън опоменатата по-горе група, не съществува необходимост от промяна в правноорганизационната им форма, тъй като тяхната цел е печалба.
Преди да се даде отговор на въпрос от писмото на Председателя на УС на ИПАИ е необходимо да се разгледа конкретено предложен механизъм за охранително производство, но при разпоредбата на чл.62, ал.3 от ТЗ, ако се възприеме създаване на публични дружества, нарочно производство по вписване в съдилищата се счита за ненужно и без смислен правен ефект. Предвид питането се счита, че нарочно въведен регистър на лечебните заведения не би било утежняващо за съда обстоятелство, когато става въпрос за гарантиране на човешките права и ред. В като заключение следва да се отбележи, че най-удачната правноорганизационна форма трябва да се избере според целта, която ще се постигне, използвайки възможностите, които дава правото като средство за постигането и, се казва в становището, подписано от Председателя на Окръжен съд Бургас.
Управителен съвет на ИПАИ