Най-големият окръжен съд в България – Софийският градски съд, не се управлява добре. Това се опитаха да обяснят 15 смели магистрати, които бяха изслушани от Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък. Те дадоха конкретни данни за порочните практики в съда и казаха, че да си градски съдия е "като да работиш със споделен срам". Кадровиците на Tемида изслушаха мълчаливо магистратите и зад гърба им провидяха във възмущението им заговор срещу най-ценното – службата, защото едва ли не съдиите чак сега се били сетили да говорят за тези проблеми.
Истината обаче е друга – от години магистрати алармират за проблемите в съда си. Правили са го не само те, но и магистратските организации, неправителствения сектор, гражданите, Европейската комисия… Проблемите, за които говорят, както се казва юридически, са ноторно известни.
В същото време дори и когато Висшият съдебен съвет (ВСС) призна фалита на системата за случайното разпределение на делата, която е портата към корупцията в съда, ръководството на съда е изхарчило четвърт милион евро средства от ЕС, част от които за да докаже, че пробитият софтуер не само е едва ли не най-добрият в ЕС, но и че се ползва с доверие сред обществото и съдиите. Проектът, финансиран с европейски средства и пазен в дълбока тайна, в крайна сметка води до купчина бутафорни документи, безсмислени воаяжи и е като огледало за качествата на ръководството на съда.
Притиснат в ъгъла, тази седмица ВСС разпореди (поредната) проверка в СГС. Беше даден знак, че вероятно ще има и предложения за дисциплинарни производства. Безразборното разходване на европейски средства не е само проблем на българското общество, но и на Европа. На ход е ОЛАФ. /Капитал