Това показва проучването на Програма "Достъп до информация", което отчита как се справят органите на изпълнителната власт с публикуването на информация онлайн. Изследването показва в кои държавни органи институционалната прозрачност е най-висока.
Проучването е проведено в периода от 10 март до 23 април 2016 и е мотивирано от промените в Закона за достъп до обществена информация от декември 2015 г. Те включват редица промени, които основно целят повишаването на информираността по електронен път.
Основният извод на екипа, изготвил проучването е, че тримесечният срок, който институциите са имали, за да изпълнят задълженията си по новия закон за достъп до обществена информация се е оказал твърде малък.
Според изследването новият Закон за достъп до информация не е подтикнал институциите да публикуват информация, свързана с обществения живот в България – бюджетни проекти и отчети, обявления за изпълнени обществени поръчки, планове, отчети за дейност, декларации за наличие на конфликт на интереси и т.н.
Оценявано е с точки по 118 индикататора за институциите и 126 за общините. Сред оценяваните критерии са публикуване на актовете, издадени от институцията, регистър на решенията на общинския съвет, проектите на нормативните актове, сключените договори по обществените поръчки, възложени от общината.
Били са оценени 565 интернет страници на административни структури на изпълнителната власт на централно и местно ниво.
В проучването влизат 18 министерства, 90 държавни агенции и комисии, 28 областни управи, 256 общини Прочуващите са изпратили 565 електронни заявления до институциите с искането да бъде получено копие от акта, който урежда организацията и движението на документите в съответната институция.
Определеният от закона срок за предоставяне на информация е 14 дни. Той е спазен от 411 институции. Сред неотговорилите са Министерството на вътрешните работи, Комисията за енергийно и водно регулиране, Държавната агенция за бежанците, Министерството на финансите, Министерството на младежта и спорта.
От Държавна агенция "Национална сигурност" са отговорили, че исканият документ съдържа поверителна информация. Подобен отговор са дали и от Комисията по финансов надзор. Според тях документът е вътрешноводомствен акт и "не представлява информация".
Сред институциите, които са отговорили в законовия срок са агенциите "Митници" и "Пътна инфраструктура", Главна дирекция "Гражданска възхдухоплавателна администрация", комисиата по хазарта, агенция "Архиви" и Държавен Фонд "Земеделие".
Според един от индикаторите 83.7% от общините публикуват решенията за даване на обществена поръчка, но едва 67% от тях публикуват и решенията за приключването им. Малко повече от половината органи в България – 57.2% не публикуват информация за извършени плащания по обществени поръчки.
Сред тях са Министерство на културата, агенция "Пътна инфраструктура", агенция "Железопътна администрация" редица общини, сред които Враца, Видин, Генерал Тошево, Хитрино, Джебел, както и областните дирекции на фонд "Земеделие" в Бургас, Ямбол, Кюстендил, Кърджали, Силистра, Сливен, Пазарджик, Ловеч, Добрич и др.
Проучването тази година е в рамките на проект "Увеличаване капацитета на неправителствените организации при търсене на обществена информация", финансиран по Програма за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП 2009-2014 г.
Интернет системата за наблюдение на активната прозрачност е създадена с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България". Пълното проучване, резултатите и отговорите на държавните органи са на страницата на програмата./Дневник