Проучването сравнява дали ведомствата оповестяват нормативната уредба, списък на информационните си масиви, но също и оперативна информация като актове, стратегии, планове, дейности, отчети за изпълнение и др. Има специален акцент върху бюджетната и финансовата прозрачност, а също и дали институциите отговарят на заявления за достъп до информация.
Министерството на правосъдието не публикува например общите административни актове, които издава, докладите от общественото обсъждане на проектите на нормативни актове, а също и информация за извършени плащания по договори за обществени поръчки. Заради пропуските си правосъдното ведомство е получило 66 точки от общо 143.5 в рейтинга на активната прозрачност.
Устойчиво начело на негативната класация – на второ място, е Министерството на външните работи. Ведомството не оповестява ключови документи като например нормативните актове, които издава, докладите от обществените обсъждания на нормативните проекти, както и общите административни актове. Институцията не е публикувала и списък на поддържаните от нея регистри и бази данни, независимо че е длъжна да го направи по закон. Не е оповестен и списък на информацията, която е служебна тайна. Външното ведомство не публикува и тримесечни отчети за изпълнението на бюджета си. Няма и информация за извършени плащания по договори за обществени поръчки.
Изненадващо, на трета позиция по непрозрачност се нарежда финансовото министерство. Въпреки че публикува ежемесечно отчет за изпълнението на държавния бюджет и много статистически данни, МФ не отчита собствения си бюджет. Не публикува на сайта си и сключените договори по обществени поръчки, нито пък плащанията по тях. Причина за лошото представяне на министерството е и влошената в последно време практика по отговаряне на заявленията за достъп до обществена информация.
Най-прозрачното министерство през 2015 г. е било образователното, става ясно още от рейтинга на ПДИ. След него се нареждат ведомствата на транспорта и отбраната.
Увеличаването на категориите информация (от 4 на 17), която институциите са длъжни да публикуват според промени в Закона за достъпа до обществена информация, влезли в сила на 12 април, не е довело до съществено подобряване на активната прозрачност, отчетоха още от ПДИ. Повечето ведомства всъщност не са изпълнили задълженията си. Според изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева тримесечният срок за изпълнение се е оказал крайно недостатъчен. Липсват и индикации за публикуване на информацията в тридневен срок от създаването й, въпреки че вече има такова задължение по закон, каза още Жулева./Медиапул