Още в началото на 2012-а "БАНКЕРЪ" осветли част от тези сделки в статията "Да си купиш медиен комфорт с европари". Резултатът е, че от 2007-а насам, чрез схемата, маскирана като популяризиране на еврофондовете, избраните медии са получили на 100 млн. лева. И предвид свитите до крайност частни реклами само може да предполагаме какво влияние е осигурила на управляващите (независимо кои) тази сума. Но има още толкова пари, които предстои да бъдат раздадени, така че не бива да ни учудва упорството на властта да не променя правилата. Така радиата и телевизиите, а може би и още някой пак ще могат да бъркат директно в кацата с меда. Нещо повече – договорите им ще си останат почти секретни (освен ако някой народен представител не поиска справка или не бъде отправено искане по Закона за достъп до обществената информация). Което пък отрязва всякаква възможност за контрол на изразходваните средства и създава още по-големи предпоставки за задкулисни договорки.
В същото време външната реклама, интернет банерите, публикациите във вестниците и отпечатването на листовки ще продължат задължително да минават по реда на Закона за обществените поръчки. И то не директно, а през наети от ведомствата рекламни и пиар агенции, които прибират минимум 30-40% от парите.
"Тази практика за плащане под масата с обществени средства за медийния комфорт на т.нар. възложители съществува в България от доста време. Ние сме твърди противници на това и го искаме отгоре на масата. В сегашния текст това наистина е раздаване на пари гьотере. Всички сме наясно за тази практика, модела КОЙ и обръчите от медии. Работата е много дебела. Не се обръщам към ДПС, които по-скоро ще подкрепят раздаването на пари под масата", каза Гроздан Караджов.
"Отваряме нови врати за корупция. Не сме длъжни по силата на европейската директива да правим това. Последиците – България ще продължава да бъде непривлекателна и за собствените си граждани, и за чуждестпранните инвеститори. Втората последица е неизбежното вдигане на данъци, за което финансовият министър вече говори. Така, както доминираните от ГЕРБ и ДПС български общини вече започват да гласуват увеличаване на облагането в местната власт", заяви от парламентарната трибуна и Радан Кънев.
"Това е удар върху свободата на словото. И без това България търпи основателни критики за липса на свобода на словото, а сега се дава възможност да се купува влияние и да се манипулира обществото с публични средства. Колеги от ГЕРБ, Реформаторския блок и други групи, нямаме право да ставаме съучастници в това дело. Не знам кой ум, коя работна група го е измислила. Това е лобизъм", възмути се и Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт.
Каква обаче беше реакцията на мнозинството в пленарната зала след всички тези изказвания? Ами пълен непукизъм – нито един народен представител от ГЕРБ не взе отношение по темата и със 70 гласа "за", 22 "против" и 15 "въздържал се" се запази старата практика. Да ни е честито!
Същата съдба сполетя и другото разкритикувано от реформатори и патриоти изключение. То предвижда Законът за обществените поръчки да не се прилага при предоставяне на правни съвети от адвокат или адвокатско дружество при арбитражна или помирителна процедура, пред съд, юрисдикция или публичен орган на държава членка на общността, трета страна или международна институция. Според критиците така се създава възможност за "фиктивни поръчки на правни дружества, разхищаване на милиони за анализи на правно състояние, които може да ви направи всеки служител в министерствата". Караджов дори видя в това възможност за скрито лобиране. По думите му бизнесът вече ще може сам да си пише законите и да ги вкарва в парламента даже чрез правителството. "Също така някое министерство може да поиска оценка на въздействието на даден законопроект за 450 хил. лв., без никой да разбере, че избира правна кантора, която подготвя промени или нов закон в дадена област", отбеляза депутатът. Тези съображения бяха подкрепени от БСП, но ГЕРБ и ДПС гласуваха за предложения текст.
Като изключим всички тези дребни, но важни детайли, основната част от новите правила при обществените поръчки са продиктувани от влизането в сила на две европейски директиви. Така за първи път ще се установяват общи стандарти на договорите и ще се намали бюрокрацията за кандидатите. Сега повечето компании, особено малките и средните, изтъкват като най-голям проблем необходимостта да представят купища сертификати и други документи, свързани с критериите за изключване и подбор. Тези книжа ще бъдат заменени от Единна декларация за обществени поръчки.
Новите изисквания ще насърчат и разделянето на търговете на обособени позиции, за да се улесни участието на по-малките фирми. Въвеждат се също така нови критерии за "икономически най-изгодна оферта", като по-силен акцент се поставя върху качеството, екологичните норми, социалните аспекти или иновациите.
Налагането на европейските норми може да прекъсне и една изключително популярна схема в България за скритото възлагане на обществени поръчки, стига депутатите да не решат друго. Става дума за т.нар. договаряне без предварително публикуване на обявление, при което няма реална надпревара между кандидатите, а възложителят еднолично решава на кого да възложи съответната задача. Занапред това ще става само при изключителни обстоятелства, предизвикани от събития, които не могат да бъдат предвидени. Или когато е ясно, че публикуването на обявление няма да доведе до по-голяма конкуренция или до по-добри резултати от конкурса, защото съществува само един икономически оператор, способен да отговори на поставените изисквания.
С новите законови разпоредби се въвежда и електронизацията на целия процес – от обявяване до приключване на конкурсите. Това ще стане чрез използване на единна, централизирана платформа за обществени поръчки, стимулиране на централизираното възлагане, развитието и въвеждането на нови форми като динамични системи за покупки и електронни каталози.
Огромен ефект за фирмите се очаква да има и идеята за цялостното префасониране на реда за разглеждане на предложенията – тоест, първо да се отваря ценовата оферта, а не пликът с техническите и административните сведения на участника. Целта е доказателства за съответствие с изискванията да представя само спечелилият кандидат. Но точно това предложение е сред най-критикуваните от Комисията за защита на конкуренцията и ще е интересно да видим каква ще е позицията на депутатите по него./Банкеръ