България не е положила достатъчно усилия и ресурси и очаквано се е провалила в интеграцията на бежанците. Тази оценка на редица неправителствени организации бе потвърдена и от Сметната палата, която представи одит за свършеното в периода 2011-2013 година.
Проверката на изпълнението на Националната програма за интеграция на бежанците е засякла лошо законодателство, недостатъчно отделени средства без да се отчита засилването на потока към България, проблеми с настаняването, обучението, включването на пазара на труда и други.
Освен това няма ефективни механизми за координация и контрол на програмата и в крайна сметка целите й не са постигнати. Установена е трайна тенденция на спад в интереса на бежанците, получили статут и желаещи да се включат в програмата.
"Подходът за изпълнение на Националната програма не я прави разпознаваема и привлекателна за бежанците и ги ориентира към самостоятелна интеграция или отказ от интеграция в българското общество. Липсата на ефективно партньорство между всички участници в процеса и на мотивационни механизми за чужденците, търсещи закрила да се приспособят към обществото, не създават условия за пълноценна реализация на получилите международна закрила в страната ни", посочват от Сметната палата.
Държавата в последните месеци обяснява проблемите с интеграцията на бежанците у нас със собственото им нежелание, но според Върховния комисариат на бежанците към ООН към момента липсва истинска програма за интеграция и условия бежанците да се впишат в обществения живот.
Липса на ресурси – непривлекателна програма
Сметната палата констатира видимите и с просто око проблеми с финансирането на политиките за интеграция.
Според одитния орган размерът на финансовата помощ за наемане на жилище и режийни разноски не е актуализиран и това прави програмата непривлекателна и не мотивира бежанците за участие в нея. Част от предвидените финансови помощи за предоставяне на бежанците не са изплащани, друга част са изплащани със закъснение, а трета са изплащани в размери по-ниски от установените на пазара.
Освен това финансово са подпомагани новопризнатите бежанци, включени в програмата, единствено на територията на София-град.
От общо планираните финансови помощи за бежанците за целия тригодишен период на действие на Националната програма в размер на 900 хил. лв., са изплатени помощи за 329 хил. лв. или едва 37 на сто.
"Не е предвиден ръст в размера на финансовите средства в годишните финансови разчети на Националната програма за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., въпреки увеличението на бежанския поток към страната. През периода на тригодишното й действие (бел. ред. по програмата) по бюджетите на партньорите не са планирани и не са отчитани средства за изпълнение на Националната програма, с което не са създадени условия за ефективна интеграция", отбелязва Сметната палата.
През 2011 г. е предоставен статут на 192 лица, от тях в Националната програма се включват 83 новопризнати бежанци, което представлява 43 на сто от лицата, получили статут. На по-късен етап отпадат 46 бежанци, което е 55 на сто от включените първоначално в програмата.
Отпадането на бежанците от програмата може да е поради доброволно напускане или изключване след неизпълнение на задължителните условия за участие в нея.
През 2012 г. е предоставен статут на 177 лица, от тях в Националната програма се включват 54 новопризнати бежанци, което представлява 31 на сто от лицата, получили статут. Отпадат 42 бежанци, което е 77 на сто от включените в програмата.
През 2013 г. е предоставен статут на 2462 лица. От тях 119 се включват в Националната програма, което представлява 5 на сто от лицата, имащи право да участват в нея. Отпадат 75 бежанци, което е 63 на сто от включените в програмата.
Проблеми с настаняването, обучението и работата
Сметната палата констатира, че проблемите, свързани с жилищното настаняване на бежанците са дългогодишни и не получават решение и по време на одитирания период 2011-2013 г.
Освен това липсва методика за приемане и записване на деца-бежанци в училище, не са описани трудностите при интеграцията им в училище и така не са създадени условия за предприемане на мерки за тяхното преодоляване. Не e направен и анализ на националното законодателство и предложения за изменения и допълнения в него.
Липсва и координационен механизъм за взаимодействие между органите по закрила на детето, няма и ръководство за назначаване на настойник/попечител.
Въпреки извършените действия в областта на трудовата заетост пък, резултатите са незадоволителни. Реални шансове за подобряване достъпа на бежанците до трудовия пазар са дадени само на целевата група от бежанци, които участвали в конкретен проект.
Бежанците не са включвани и в здравни стратегии за малцинствата в неравностойно положение, в национални програми за здравна профилактика и превенция и скринингови кампании.
Липса на законодателни промени
Сметната палата отчита още, че законодателните ограничения и непълнотата на нормативната уредба не са били отстранени през този период.
Освен това не са регламентирани действащи механизми за наблюдение и контрол върху изпълнението на програмата.
Липсата на договореност на конкретни мерки и действия с голяма част от предвидените партньори пък не създава условия за взаимодействие и сътрудничество за ефективна интеграция на бежанците.
От Сметната палата посочват още, че Държавната агенция за бежанците е отговорен орган за координация и контрол на програмата, но по време на изпълнението й, не са утвърдени правила за изпълнение на тези отговорности. Не са определени и формите на взаимодействие между агенцията и партньорите, за да се осигури изпълнението на дейностите по програмата.
В одитирания период председатели на агенцията са били Никола Казаков и Николай Чирпанлиев. Въпреки критиките към работата на Казаков премиерът Бойко Борисов го възстанови на поста./Медиапул