Отдавна е доказано, че българското блато се поразмърдва, когато някой от чужбина хвърли камък в него. Заради практическата кражба на две дъщерни фирми на френска компания с решаващата роля на български съд френският посланик публично заяви: "Има генерален проблем в съдебната система, навсякъде има гнили ябълки. Това е задкулисие и не се знае какви групировки, партии и дружества имат връзки." И блатото се размърда – също и заради наближаващия пореден мониторингов доклад.
Имат ли обаче българското правосъдие и българската държава сили, за да изхвърлят "гнилите ябълки" и да оздравят системата? Да си представим какво би се случило с един съвсем хипотетичен съдия. Той е преди всичко много "търсен", а "случайното" разпределение системно му отрежда дела, свързани със силните на деня в политико-икономическата конюнктура, които по правило решава в техен интерес. В което и да се разровим, ще открием нарушения – и на закона, и на етичните норми.
Наказателните например системно и умишлено протака с години. Докато присъдата на отявлен мошеник отпадне по давност. Или оправдава обвиняем за убийство, когото следващите инстанции признават за виновен и осъждат, но той вече не е в България.
При търговските системно подменя сроковете и изискванията на закона със схеми, основаващи се на двойни стандарти, подправени или фалшиви документи, фиктивни кредитори и задължения, подставени лица, антидатиране на решения. Резултатът веднъж е спасяване на длъжниците и ощетяване на кредиторите, друг път – присвояване на фирми.
Да си представим също, че срещу този съдия има десетки жалби и оплаквания. Както се вижда, той или не познава правото, или е корумпиран. И в двата случая обаче е напълно непригоден за съдебната система. Но как му се противопоставя тя?
Първата възможност е актовете му да паднат на горна инстанция (дори и да се случи, животът или бизнесът на пострадалите вече е съсипан). Следващата е инспекторатът на Висшият съдебен съвет, чийто контрол е формален (защото не засяга делата по същество) и доказано неефективен. ВСС има и етична комисия, но като проекция на мнозинството в него, нейните проверки също не водят до нищо.
Няма случай, в който контролните органи на системата да са изобличили и наказали "гнилите ябълки". Най-много да заменят една с друга. Съдебната система няма вътрешна защита срещу загниване, но има много мощни защити срещу всякакви опити за промяна и оздравяване.
Изпълнителната и законодателната власт не могат да се намесват пряко в конкретни съдебни дела, но биха могли да променят структурата на съдебната власт и механизмите за вътрешен контрол така, че те да заработят в обществен интерес.
Всички опити за реформа се оказваха неуспешни, защото бяха формални, а истинската им цел беше да няма промяна. Затова днешното непробиваемо статукво е плод и на външен на системата политико-икономически заговор. Предлаганата този път стратегия за съдебна реформа е най-радикалната досега. Разбира се, съпротивата срещу нея набира сили. От друга страна, стратегията събира и най-голямата досега подкрепа отвън и дори вътре в съдебната система. Разразилите се скандали правят проблемите особено нетърпими и видими, което е още един шанс за промяна. Ако не бъде използван, всичко ще си остане същото и пак ще чакаме някой да се намеси отвън. Както се казва, "гаранция – Франция".
Кучето е заровено в прокуратурата
Татяна Дончева, лидер на "Движение 21", пред бTV
Правосъдието е нещо, което трябва да бъде реформирано пред скоби, за да бъде реформирана държавата. И лидерът на ДСБ Радан Кънев е сред малкото, които го осъзнават, а ако ГЕРБ и РБ са ясно "за", то трябва да работят и за подкрепата на БСП по този въпрос.
Правосъдният министър и екипът му могат да направят прекрасна програма като за брюкселски изисквания, но тя няма да свърши никаква работа, ако не бърка в раната. Правосъдието отдавна е парцелирано между бизнеса, масонските ложи и други групировки – икономически и политически. Става въпрос за изключително едри поръчки, които превръщат правосъдието в икономически играч.
Съдия Румяна Ченалова не е лош експерт, но много често изпада в ситуация, в която човек да си каже: "Пак ли ти, бе, Руме." Тя може да ви извърти много квалифициран номер – може да ви докара синдик с килийно училище, да ви го назначи и да ви обясни по най-добър начин защо трябва да е той.
Проблемът със случайното разпределение на делата е по-скоро липсата на добросъвестност. Но когато си превърнал съда в политически инструмент, може да се наблюдава всичко.
Кучето е заровено в прокуратурата. Държавното обвинение е най-мобилният инструмент и ако бъде направен "инструмент на доброто", най-бързо може да даде ефект.
Ако не направим реформите, пада гилотината
Радан Кънев, лидер на ДСБ, пред "Нова телевизия"
Ако не правим реформите, ние сме приключили, защото тогава българският народ няма да има нужда от нас, а гилотината самите ние сме я заложили. Хората ги интересува дали ще им се подобри животът – ако не, "да пада гилотината и да идват следващите". Докато не се установи законност, нищо друго не може да се случи. Това ще е дълга борба, която е в началото си.
Колкото до аргументите на ВСС какви лоши последствия би имала оставката им, и един главен счетоводител, хванат да краде, ще изтъкне цял списък с аргументи защо не трябва да бъде уволнен – например, че няма да има кой да плати заплатите.
В цялата ситуация изниква въпросът България има ли изобщо прокуратура. Ако прокуратурата си вършеше работата, щеше да има осъдени по високите етажи на властта както в Румъния, където това е имало респектиращ ефект и в цели системи корупцията е намаляла видимо.
Един пример за корупцията, която е обрекла цял регион на бедност, е желанието на инвеститор да купи завода за гуми във Видин, но тъй като му е бил поискан подкуп, той е избрал да построи нов завод в Румъния.
Гледна точка
Свръхконсуматорското общество фалшифицира свободата
От интервю с румънския писател и журналист Матей Вишниек в "Дневник"
След падането на комунизма Румъния и България се насочиха необратимо към Запада, демокрацията и правовата държава. В същото време промените се случваха изключително бавно спрямо очакванията на хората. Демокрацията е неоценима, но трябва да бъде превърната в цивилизованост. На това ниво мисля, че съществува фрустрация както сред румънците, така и сред българите. Политическият маскарад, цинизмът, корупцията и некомпетентността заеха много по-голямо място в този период, но все пак той не е сравним с годините на сталинизма.
Понякога настъпва разочарование от свободата и демокрацията, защото хората очакват автоматично благоденствие и сигурност от тях. Обаче нищо не се случва автоматично, свободата не се превръща от само себе си в къщи с басейн и автомобил пред портата и не създава автоматично добре платени работни места за всички. Бих добавил и още нещо – свръхконкурентното и свръхконсуматорското общество фалшифицира свободата и демокрацията.
Комунизмът искаше да превърне гражданина в послушен робот, а свръхконсуматорското общество иска да го превърне в послушен потребител, подчинен на силата на парите, рекламната машина, телевизора, развлекателната индустрия, липсата на задълбоченост…
Сега сме обкръжени от всевъзможни вести и информация, а пък социалните мрежи създадоха феномена планетарен нарцисизъм. Всеки жител на планетата скоро ще има свой блог и ще излага на показ дейността си в интернет, секунда по секунда. Всеки човек едновременно е производител и консуматор на безполезна информация. Въпреки това новите инструменти за комуникация са важни и могат да предложат алтернативни пътища за достъп до информация, която остава пренебрегната от официалните или комерсиално насочените медии.
Мисля, че в училище трябва да се преподава как да се работи в интернет, за да не загубват младите хора от самото начало в тази джунгла. Аз лично ползвам много интернет, но си изградих и системи за самозащита, за да не ме погълне ненужната информация или тази насочена към празното забавление.
Не разполагаме с достатъчно животи, за да поглъщаме всичко, което ни предлага интернет, затова е жизненоважно да разполагаме с компас, когато навлизаме в тази виртуална вселена. Но като журналист вярвам, че интернет е изключително силно оръжие за разрушаване на тоталитарните прегради, които все още съществуват в много страни по света.
Българско плашило за Киев
Украйна да се вгледа в опита на страните, които влязоха в ЕС. За шест години безработицата в България се увеличи от 6.9 до 11.8%, а чуждестранните инвестиции намаляха близо девет пъти./Капитал