БГНЕС се обърна към Софийския районен съд с искане да бъде предоставена офертата на единствена фирма, която се е явила на търга за изграждане на "озвучителна и информационна система". В писмено запитване до съда, бяха поискани данни и за единичната цена на всеки елемент от вложеното оборудване – микрофони, озвучителни колони, записващи устройства, LED-дисплеи и др., за които ръководството на съда е платило със средства от бюджета на съдебната власт.
Вместо отговор, от ръководството на СРС обявиха, че смятат за безсмислено полемизирането на темата. "Като израз на правото ни отговор на публикувания вече материал, следва да бъде посочено единствено, че в Закона за обществените поръчки (ЗОП) е предвиден ред, в рамките на който компетентните органи – Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховен административен съд (ВАС), могат да проверяват законосъобразността на решенията и проведените от възложителите процедури по ЗОП. Що се касае до обществена поръчка, чрез открита процедура с предмет: "Озвучителна и информационна система за съдебните зали в сградата на Софийския районен съд бул. "Цар Борис III" № 54", нито един заинтересован субект не е подал жалба срещу решение на възложителя. Ето защо решенията на председателя на СРС в рамките на процедурата са стабилизирани, породили са предвидените в закона правни последици и атакуването им е процесуално недопустимо. Обсъждането на тяхната законосъобразност, при положение, че това е могло да бъде сторено в нарочна нормативноустановена процедура, извън рамките на последващи проверки от компетентните органи, е несъответно на закона", посочват в прессъобщение от СРС.
БГНЕС припомня, че обществената поръчка с предмет на дейност изграждане на: "озвучителна и информационна система за съдебните зали за сградата на Софийски районен съд" е обявена на 19 юни 2014 г., а срокът за подаване на оферти е до 11 юли 2014 г., което е малко преди началото на съдебната ваканция на магистратите. Критерият за избор на изпълнител е офертата с "най-ниска цена". В нито един от публично достъпните документи по процедурата обаче не е посочена нейната прогнозна стойност. От кандидатите е изискана единствено банкова гаранция в размер на 3700 лв., общ оборот от изпълнение на сходни дейности в последните три години в размер на половин милион лева, както и минимум три сходни договора за последните три години.
Евентуална последваща проверка на Сметната палата, Агенцията за държавна и финансова инспекция или на Комисията по бюджет и финанси при Висшия съдебен съвет биха могли да установят дали са налице ограничителни и дискриминационни условия в посочените изисквания – всеки участник в процедурата да има в екипа си двама експерти – един по "информационна сигурност" и един по "акустика", с минимум по 10 години трудов стаж. Вероятно, ако се беше стигнало до обжалване на процедурата пред Комисията за защита на конкуренцията, високият праг на минимални изисквания за професионален опит на част от експертите, би довело до стопиране на търга. До обжалване обаче не се стига, вероятно и защото само една фирма подава документи за участие и сключва договор на 3 септември 2014 г.
Срещу сумата от 439 629 лв., с ДДС, фирмата "ЕОС Електроникс" се съгласява да оборудва 35 съдебни зали с председателски пултове, микрофони, озвучителни тела, усилватели, общо 41 бр. информационни LED-дисплея (35 бр. – 32 инчови и 6 бр. 46 инчови), както и система за разпит на непълнолетни лица. Сметката показва, че средно озвучаването на всяка една от 35-те зали на Софийския районен съд на бул. "Цар Борис Трети" 54 излиза приблизително 12 500 лв. За обществото остава тайна, как е формирана тази крайна цена, защото никъде в документацията по търга, нито в договора са посочени единичните цени или марките на съответните устройства – пултове, микрофони, озвучителни тела, информационни LED-дисплеи, кабели и др.
От Техническата спецификация за озвучителна и информационна система обаче става ясно, че ръководството на Районния съд в София е било наясно, с какви точни размери трябва да бъдат "микрофонните пултове с управление на режимите", а именно: 145 мм широчина, 40 мм височина, 140 мм дължина. Става ясно още, че съдебните зали в новата съдебна палата са три типа. 27 от съдебните зали са с по общо пет микрофона и шест озвучителни тела, 5 зали са с по-малък размер и само с две озвучителни тела, а други три зали са по-големи – в тях има по осем колони. Всяка от залите е оборудвана с председателски пултове, от които съдията може да контролира цялата озвучителна система, както и да натиска специален бутон, който произвежда звуков сигнал под формата на "гонг" за начало или край на съдебното заседание. Всяка от залите е снабдена с модерни и мултифункционални устройства за запис. А в коридорите са монтирани и LED-дисплеи, които предоставят информация за делата. Оборудвана е и специална стая за разпит на непълнолетни лица, което ще може да се осъществява и чрез видео-връзка.
Фирмата-изпълнител "ЕОС Електроникс" е приключила дейностите още през ноември месец, когато парите за оборудването и обучението на персонала са преведени.
Интересен факт е, че докато ръководството на Софийския районен съд, част от което до периода след депозирането на единствената оферта е бил и настоящият заместник-министър на правосъдието Петко Петков, е договаряло сключването на договора за изграждането озвучителната система, на 14 август 2014 г., името на "ЕОС Електроникс" е включено в запитване на няколко неправителствени организации до Висшия съдебен съвет по повод съмненията около системата за електронно гласуване. Сред НПО-та, които атакуват системата за машинния вот е и Българският институт за правни инициативи, оглавяван до юли месец от настоящия правосъден министър Христо Иванов, както и Съюзът на съдиите в България, чийто член на Управителния съвет до есента е Петко Петков. Оказва се, че фирмата, с която председателят на СРС Методи Лалов сключва договор в началото на септември, през 2005 г. е изградила системата на ВСС за озвучаване и запис на заседанията, за управление на аудио и видео сигналите към залата за медиите, както и за тайния вот на кадровиците на съдебната власт, с който те избират административни ръководители на съдилищата, прокуратурите и следствията у нас. Електронната система ще бъде използвана и при предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд, който трябва да се проведе на 29 януари 2015 г. /БГНЕС