|
ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ АНАЛИЗИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ |
|
У П Р А В И Т Е Л Е Н С Ъ В Е Т |
|
Изходящ индекс и дата № УС-1509/10.03.2021г. |
С Т А Н О В И Щ Е
От Петър Бакърджиев – Председател на Управителния съвет на Институт за правни анализи и изследвания
Относно: процедура по обществени консултации, свързана с извършването на последваща оценка на въздействието на ЗКИР и приложимата подзаконова нормативна база, регулираща преминаването от „персонално“ към „поимотно“ вписване.
УВАЖАЕМИ ДАМИ/ГОСПОДА,
Във връзка с посочената процедура по обществени консултации, както и за нуждите на изследването и събирането на информация за основните проблеми, и на селектиране характера на първопричините – от нормативен, административен, структурен, технологичен, информационен или друг характер, които ефективно възпрепятстват процеса по създаване на Имотен регистър в България, от името на представлявания от мен Институт за правни анализи и изследвания, изразявам следното становище:
На първо място считаме, че една от основните причини възпрепятстваща реалното създаване на Имотен регистър в България, всъщност има структурен характер, произтичащ от неточното и непълно определяне на правомощията на компетентните органи (съдии по вписванията и АВп.), както и на механизмите за взаимодействие между тях. Посоченото може да се преодолее чрез нови нормативни изменения в разпоредбите на ЗКИР и относимата нормативна база. Няма как да се постигне пълен ефект обаче, без съответни изменения на ЗСВ, чрез които да бъде премахнат например съществуващия дуализъм в битността на съдията по вписванията в българската правна система.
По наше мнение наистина е необходимо измененията да доведат до ефективно преодоляване на съществуващия двойствен характер на този съдебен орган, произтичащ пряко от приложимата нормативна уредба на статута на съдията по вписванията. Считаме, че е необходимо да бъде приложен пакет от законодателни изменения, които да доведат до стабилизиране на този съдебен орган – в системата на българския съд, включително и чрез натоварване с нови функции (без правораздавателна). По този начин е възможно да се достигне дори до облекчаване дейността на районния съдия и до намаляване броя на съдебните производства свързани с правата на собственост. Разтоварването на районния съдия от множеството спорове свързани с недвижима собственост, може да бъде постигнато само чрез засилване на превенцията осъществявана от съдията по вписванията. Посоченото би довело включително и до бюджетни икономии, поради наличието на по-засилена превенция, осъществявана от съдията по вписванията, която може да се установи само по пътя на нормативните изменения. Не на последно място считаме, че предлаганият подход ще повиши правната сигурност и защитата на гражданите и юридическите лица – собственици на недвижими имоти. Готови сме да направим конкретни предложения в тази посока. Считаме също така, че е необходимо да бъдат подкрепяни всякакви действия по укрепването на охранителното производство, както и по въвеждането на допълнителни и по-широки функции на съдията по вписванията, с цел създаване на повишена сигурност на стопанския оборот в България – преди всичко.
Особена стойност в този процес би имало професионалното становище на съдиите по вписванията, което трябва да бъде взето под внимание в процеса.
На второ място твърдим, че друга от основните причини възпрепятстваща реалното създаване на Имотен регистър в България, има нормативен характер, произтичащ от липсата на развитие (обогатяване, разширяване и конкретизиране) на дейността на съдията по вписванията, която е регламентирана от действащия чл. 280, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Тази дейност не е разширявана, нито стабилизирана или конкретизирана адекватно от законодателната власт. Така, съгласно действащото право в правомощията на съдията е по вписванията е да извършва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и да се произнася по издаването на справки и удостоверения. Тази съдебна фигура извършва нотариални и други действия, предвидени със закон, включително предвидените в Закона за наследството действия, свързани с, или произтичащи от съхраняваните в службата по вписвания саморъчни завещания, довършване на производствата по образуваните дела по ЖСК, обстоятелствени проверки и други предвидени от закон действия. Съдията по вписванията носи ангажимент освен с разпореждането на вписвания, отбелязвания и заличавания, така също и с издаването на справки и удостоверения от книгите за вписванията, изрично уредени от чл. 569, т. 5, т. 6 и т. 7 от ГПК, класифицирани като вид нотариални производства, охранителни по своя характер, тъй като се извършват от съдебен орган. Ето защо считаме, че посочените производства носят особен обществен заряд и гаранция, чрез белега и тежестта на съдебната достоверност. Извън рамките на вече изброеното съдията по вписванията е изрично овластен да извършва и други нотариални действия, посочени в чл. 569 ГПК, като например по чл. 48 от ЗННД, когато нотариус се замества от съдия по вписванията, и по чл. 82, ал.1 от ЗННД, когато в определен район няма нотариус, нотариалните действия се извършват от съдията по вписванията, или когато нотариусът извършва нотариални действия по наличните в архива на службата по вписване документи и книжа, съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗННД. Без да преминаваме през всички нормативни детайли, очертаващи правомощията на съдията по вписванията, се налага логичният извод, че функциите, които осъществява този орган на съдебната власт представляват провеждането на особена държавна превенция в изключително широк кръг обществени отношения, свързани с едно от основните човешки права – правото на собственост.
Поради изложеното считаме, че е необходимо да се разпише изцяло нов механизъм в ЗКИР уреждащ, разширяващ и конкретизиращ специфичната функция на съдията по вписванията. Крайната цел е да бъде осигурено упражняването на ефективен на контрол и закрила на държавните и обществени имуществени интереси от този орган, действаща в рамките на съдебната система. Защото съдията по вписванията е изпълнител на държавната функция по гарантиране на правна сигурност, публичност и равнопоставеност на граждани, нотариуси, физически и юридически лица, по отношение на имуществено-правните им интереси.
По тази група въпроси, също би имало особена стойност професионалното становище на съдиите по вписванията, което може да съобразено в процеса по оценка и извършване на измененията.
На трето място считаме, че като основна и ключова причина препятстваща реалното създаване на Имотен регистър в България може да бъде посочено отсъствието на адекватни законодателни традиции, включително и липсата на изменения в ЗКИР и приложимите подзаконови актове, въвеждащи ясни механизми на последователност и начин на работа при създаването на имотни партиди, както и изисквания към тяхното минимално съдържание. Решенията на тези две групи въпроси също трябва да бъдат намерени чрез законодателни изменения, поради важността на регулираните обществените отношения. Практически основна причина за липсата на Имотен регистър в България, по наше мнение е отсъствието на нормативно установени изисквания и механизъм, регламентиращи попълване съдържанието на партидите (и персоналните и имотните). Те на практика се създават, допълват и изменят от деловодителите при Агенция по вписванията, което е недопустимо и влияе пряко върху достоверността на данните от регистъра. Напълно неясен остава начинът на взаимодействие между съдията по вписванията и служителите от деловодството на Агенция по вписванията, поради отсъствие на нормативна регламентация, което влияе също негативно. Липсата на ясни правила може да бъде преодоляна чрез адекватни изменения на действащата нормативна база, за което също следва да се осигури становище от професионалната гилдия на съдиите по вписванията.
В заключение трябва да бъде подчертано, че проблемите включени в предмета на изследване на посочената процедура по провеждане на обществени консултации, са многопластови, доста на брой и твърде разнообразни, за да могат изчерпателно да бъдат посочени на този етап от провеждането на обществените консултации.
В хода на изготвяне на становището установихме, че Българска асоциация на съдиите по вписванията е изготвила свое Становище с Изх.№ 359/01.03.2021г., в което са застъпени тези, които напълно се споделят от експертите на Институт за правни анализи и изследвания, и с оглед избягване на преповтаряне на вече развити тези и предложения, се обединяваме около становището, че Институт за правни анализи и изследвания напълно подкрепя Становище с Изх.№ 359/01.03.2021г. на Българска асоциация на съдиите по вписванията, което следва да бъде детайлно разгледано и взето предвид в настоящата процедура по провеждане на обществени консултации.
Заявяваме, че експертите на Институт за правни анализи и изследвания са готови при необходимост да доразвият допълнително аргументи в подкрепа на изложеното по-горе, ако получим подобна покана или потвърждение.
С УВАЖЕНИЕ,
10.03.2021г. Петър Бакърджиев – Председател на УС на
Гр. Бургас на Институт за правни анализи и изследвания