от *** – юридически експерт в Институт за правни анализи и изследвания
Относно: Запитване, относно приложимостта на разпоредбата на чл. 222 ал.3 от КТ, във връзка с чл. 123 от КТ.
І. ОПИСАНИЕ НА РАЗГЛЕЖДАНИЯ СЛУЧАЙ
На електронната поща на Центъра за обучение и квалификация е получено запитване (Вх. № ЦДГ-1855/21.11.2015г[1].) относно приложимостта на разпоредбата на чл. 222, ал.3 от КТ, по представен казус от ***, представител на работодателя – Целодневна детска градина „Веселушко“ гр. Поморие, област Бургас (***).
Казусът е пресъздаден от Целодневна детска градина „Веселушко“ гр. Поморие, по следния начин:
В щата на Целодневна детска градина „Веселушко“ гр. Поморие работи шофьор на автомобил превозваща храна от кухня – майка, който до 2012г. е работил в дирекция „Образование“ на Община Поморие, а от 01.03.2012г. при преминаване на детските градина към условията на делегиран бюджет, е прехвърлен с допълнително споразумение по чл. 123 от КТ към щата на Целодневна детска градина „Веселушко“ гр. Поморие. През 2013г шофьорът се разболява от туберкулоза и ползва болничен от 26.06.2013г до 18.12.2013г. Поради невъзможност да се върне на работа, ползва платен отпуск, а след него и неплатен. Поради липса на СТЕЛК в гр. Бургас, той е освидетелстван по-късно, но от 21.11.2014г. разполага със свидетелство от ТЕЛК за инвалидност с 80% неработоспособност и право на инвалидна пенсия. На 01.12.2015г. придобива право на пенсия за прослужено време и старост. На това основание ще получи заповед за прекратяване на трудовите правоотношения. Поставеният въпрос е – има ли право този служител на шест заплати по чл. 222, ал.3 от КТ?
Допълнителна информация е получена в телефонен разговор с ръководството на Целодневна детска градина „Веселушко“ гр. Поморие на 25 ноември 2015г.
II. АНАЛИЗ НА ПРОЦЕДУРНИТЕ ПРАВИЛА
Процедурни правила свързани с приложението на чл. 222, ал.3 от КТ.
Според разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
В хипотезата на чл. 222, ал. 3, предложение 2 от КТ се предвижда заплащането на 2, съответно на 6 брутни трудови възнаграждения за работника или служителя при кумулативно (едновременно) наличие на следните предпоставки: 1.прекратено трудово правоотношение, независимо от основанието за това; 2.прекратяването да е настъпило след придобиване право на пенсия за изслужено време и старост (осигурителен стаж и възраст след изм. ДВ, бр. 25/2001 г.). Размерът на обезщетението се определя в зависимост от това дали ищецът е работил при един и същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, или по – малко. Следователно, допълнително условие за заплащане на обезщетение в увеличения размер от 6 месечни брутни трудови възнаграждения, е работникът или служителят да е придобил 10 годишен трудов стаж при работодателя, при който са настъпили права за получаване на пенсия за изслужено време и старост. За да възникне правото на обезщетението по ал.3 на чл.222 от КТ е необходимо и достатъчно, при прекратяване на трудовото правоотношение (независимо на какво основание) работникът или служителят да е придобил за първи път право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст независимо на каква възраст.
В съдебната практика на българските съдилища е прието, че правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се придобива при наличието на прекратено трудово правоотношение, независимо от основанието за прекратяване и ако към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е придобил право на пенсия. Плащането на обезщетение на основание чл.222, ал.3 от Кодекса на труда е еднократно. Прието е дори, че за законосъобразността на изплащането на обезщетението на това основание е без значение, че прекратяването на трудовото правоотношение впоследствие е било признато за незаконно, ако към този момент са били налице законовите предпоставки по Кодекса на труда[2]. Условие за заплащане на обезщетението по чл.222, ал. 3 от КТ в увеличения размер (какъвто е смисълът на поставения въпрос), е работникът или служителят да е придобил определен трудов стаж при работодателя, при който са настъпили права за получаване на пенсия за изслужено време и старост[3].
Процедурни правила свързани с приложението на чл. 123, ал.1, т.4 от КТ.
Преминаването при друг работодател по чл. 123 КТ се отбелязва в трудовите книжки от „стария" работодател, без да се изчислява трудов стаж и без да се оформя по реда на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. При уреждане на трудовото правоотношение по реда на чл. 123 КТ не е необходимо да се подписват допълнителни споразумения, освен ако не се променя някой елемент от съдържанието на трудовия договор.
Съгласно чл. 123, ал.1, т. 4 КТ, трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преминаване на обособена част от едно предприятие към друго.
В този случай правата и задълженията на работодателя-прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател-приобретател – ал. 2 на чл. 123 от КТ. При преминаване на обособена част от едно предприятие към друго трудовите правоотношения остават непроменени, всички права на работника или служителя по трудовото правоотношение се запазват, включително и правото на ползване на неизползван платен годишен отпуск, включително от минали години, правото на обезщетение по чл. 224 КТ – при прекратяване на трудовия договор, както и правото на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ за изплащане на шест брутни заплати (в случая), ако лицето отговаря на изискванията на разпоредбата, което се преценява от работодателя. При това положение и след като трудовото правоотношение на лицето се запазва, то остава непроменено, промяната на работодателя не се счита за прекъсване на трудовия стаж, поради което и тези права се запазват за работника.
Освен това съгласно изискванията на действащата нормативна база преминаването по чл.123 от КТ се отбелязва в трудовите книжки от „стария" работодател, без да се изчислява трудов стаж и без да се оформят по реда на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж – т.е. „старият" работодател вписва в графа 7 съответната дата на преминаването, а в графа 8 – конкретното основание по чл. 123 КТ. При уреждане на трудовото правоотношение по реда на чл. 123 КТ не е необходимо да се подписват допълнителни споразумения, освен ако не се променя някой елемент от съдържанието на трудовия договор – например длъжността. Едва при прекратяване на трудовото правоотношение от последния работодател в трудовата книжка се оформя целият трудов стаж на работника или служителя. Съответните документи за осигурителен стаж и осигурителен доход (УП-2 и УП-3) за целия период, включително преди промяната, също се издават от последния осигурител/работодател при прекратяване на трудовото правоотношение с конкретен работник или служител – аргумент от чл. 5, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване. Важно е да се отбележи, че трудовите досиета следва да се съхраняват от работодателя – приобретател (последния работодател).
III. ОТГОВОР НА ПОСТАВЕНИЯ ВЪПРОС ПО НАСТОЯЩИЯ КАЗУС
Действията на директора на Целодневна детска градина „Веселушко“ гр. Поморие, във връзка с предстоящото пенсиониране на работника, предвид изложеното по-горе би следвало да бъдат съобразени с разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ, тъй като в настоящия случай поради предстоящото прекратяване на трудовото правоотношение и предвид факта, че работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, същия има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като следва да бъде прието, че е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж поради факта, че трудовия договор не е прекратен (предвид споразумението по чл. 123 от КТ), респективно трудовата дейност не е прекъсвана.
С оглед допълнително обезпечаване на законосъобразността на действията на директора на Целодневна детска градина „Веселушко“ гр. Поморие, настоящия казус е консултиран с дежурен инспектор от Дирекция "Инспекция по труда – Бургас", с Адрес: п.к.8000, гр. Бургас, ул."Шейново" №24, ет.4, на телефон: (056) 84 34 88.
Настоящото правно становище е изготвено от Петър Бакърджиев – експерт в Институт за правни анализи и изследвания и се предоставя безвъзмездно в отговор на постъпило запитване по електронен път, като неговото съдържание е изцяло съобразено с действащата нормативна уредба, съдебната практика в страната и практиката на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, към министъра на труда и социалната политика на Република България.
Становището е публично достъпно и оповестено на сайта на ИАПИ, находящ се на интернет адрес – www.ipai-bg.eu.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ
НА ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ АНАЛИЗИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ
25.11.2015г., гр. Бургас (Петър Бакърджиев)
ВАЖНО!
При използване на горния текст в съвкупност, или на части от него, УС на ИПАИ, Ви препоръчва да се запознаете и спазвате Условията за ползване на интернет сайта –www.ipai-bg.eu.
ИПАИ си запазва правото при необходимост да изменя и допълва горния текст.
Авторски права © Институт за правни анализи и изследвания.
Всички права са запазени © Институт за правни анализи и изследвания.