Кратка авто-визитна картичка на автора на изложението:
Д-р *** (хирург) – лектор на тема „Екстракорпорална миокардна реваскуларизация“, 23 ноември 2011г., Втора аудитория, Медицински университет, Варна, Medispec, Израел, работи като хирург в „МБАЛ-Бургас“АД, специализирал неколкократно инвазивна гръдна хирургия в Израел, частен специализант през 1987г и 1988г. в клиниката по гръдна хирургия при проф. Петър Червеняков. В рода си установява данни за двама родственика по майчина линия – лекари: Доктор Доменико Йерусалми (1574г.-1595г.) и Доктор Витали Йерусалми (1891г). Братовчедът на дядото (Енрико (Хенрих) Йерусалми) е един от основателите на съвременната медицинска статистика и един от големите математици на ХХ век, професор Емеритус по математика на университета Бъркли, Калифорния –Джакомо(Джейкъб) Йерусалми (1904-1973), почетен доктор по медицина.
ИПАИ публикува изложението на д-р ***, без съкращения:
„Като специализант при професор Червеняков чух за първи път емпиричното „правило“ на четирите „Б“-та – Белодробен карцином – Бургас, Бухово, Благоевград. Почти съм сигурен, че го чух от уважавания проф. Червеняков, ако не ме лъже паметта, или може би от проф. Балевски. За първи път обърнах внимание и на чужди публикации за ролята на радона като карциногенен фактор. Държа да отбележа, че това е резултат на наблюдение и практика на един буден ум, тъй като установяване на причинители, замърсители и т.н е работа на други органи – екология, гражданска защита и т.н.
В гръдната хирургия пристига „резултата“ от неглижирането на този въпрос. Естествено, възниква въпросът дали причината не е прословутото замърсяване от „Нефтозавода“ („ЛУК Ойл – Нефтохим“ бел.а.), но в Бухово няма такъв, а в Благоевград – нито уранови рудници, нито такова предприятие. Причината за тези проблеми и на трите места е една и съща – лекаж (изтичане, просмукване, на радиоактивния газ Радон от почвата и подпочвените слоеве). В зависимост от локалната геологическа структура, просмукването е по-интензивно в, и около източници и на друга радиация – уранови мини, радиоактивни минерални извори, мини и подземни структури с висока радиация. За Бургас – прословутата радиация на бургаската мина „Росен“, представлява експлоатирана – макар и безплодно тема за хвостохранилището, изхвърлянето на радиоактивен баласт в залива Вромос край Бургас и т.н.(http://novinitepro.bg/bulgaria/radioaktiven-plazh-ima-ima-v-burgas.html , http://news.ibox.bg/news/id_1591335578 ) В нито една от многобройните публикации, обаче и дума не става за радона.
Тук ще се върна към малко по-фундаментални неща. Безспорен научен факт е, че от естествените радиоактивни източници най-опасен е отделящият се от почвата газ радон. По оценка на Научния комитет по действие на атомната радиация към ООН, въздействието на радона и продуктите на радиоактивния му разпад/излъчване обуславят от 50 до 75 процента (!) от годишната индивидуална доза, която населението получава от естествени източници. Счита се, че при около 20% (минимум) от констатираните случаи на рак на белите дробове се предизвиква именно от радона.
Радонът е инертен газ, който е 7.5 пъти по-тежък от въздуха, и специално – за сгради и помещения, източник е геологическото пространство под сградите, строителните материали използвани за строеж, и вида на подземното проектиране и строителство. В закрити помещения – особено в подземни, приземни и ниски етажи, ако няма адекватна вентилация, радонът се натрупва и така попада в дихателната система. Радонът и продуктите на разпада му излъчват α частици. Образуваният радиоактивен аерозол попада в белите дробове при дишане. Оценката на радиоактивния риск става с измерването на радиацията в Бекерели на кубичен метър въздух. Виждал съм и битови дори индикатори на радоновата радиация (SIRAD MR-106). Искам да отбележа, че аз не съм специалист по радиобиология, но неглижирането на тази тема, ме накара дълги години да се занимавам в контекста му на причинител на белодробния карцином.
Ergo, най-уязвима от този газ е човешката дихателна система, особено белите дробове. Този канцерогенен фактор се инхалира (чрез вдишването), а освен това радона е и по-тежък от въздуха инертен газ, който не се метаболизира и остава, като резидуално газово депо в белите дробове, което мултиплицира ефекта на радиацията върху белодробната тъкан. По принцип, рисковете от радона са каквито са и рисковете от останали видове източници на радиация – рискът от него е по-висок при деца, и зависи от времето и интензивността на експонация – специфичното в този случай е, че за разлика от други – (изкуствени) източници на радиоактивно замърсяване – радона е „непреодолим“ фактор проявяващ се при земетресенията, свлачищата и т.н. Рисковите дози за експонация са обект на изследване в радиологията и радиобиологията.
Тъй като нито можем да преместим градовете, нито да променим въздуха водата и по