Класацията е направена според Индекса за правовия ред, който авторите определят като обхващащ най-широк набор данни от този тип и единствения, основаващ се на първични данни, събрани от интервюта с над 110 000 домакинства и 2700 експерти от включените държави. За изработванeто на индекса са използвани няколко катeгории – "Ограничения върху дейността на правителството", "Отворено управление", "Ред и сигурност", "Гражданско правосъдие", "Наказателно правосъдие", "Отсъствие на корупция", "Основни права" и "Прилагане на регулациите".
Проблемът с корупцията в България не е изненада от години въпреки сравнително новата тенденция сред управляващите да отричат изцяло съществуването му, но интересни са оценките и в друга проблемна категория – "Ограничения върху дейността на правителството" – институционалната готовност управляващите да бъдат контролирани и проверявани от парламента, правосъдната система, независима Сметна палата или агенции за одит. Тук са и критериите за ефективността на неправителствения сектор, медиите и гражданското общество, както и дали на представители на властта се търси отговорност за злоупотреби. Точно тук оценките за България се влошават и по всички тези категории България е оценена по-лошо от Украйна, Киргизстан, Мианмар, Кения, Малайзия, Замбия и др. Така страната ни заема притеснителното 87-о място от общо 113 държави.
Лоши са оценките и за "Отсъствие на корупция" (82-о място) и "Криминално правосъдие" (71-о място). По останалите показатели страната е приблизително в средата на класацията, като най-добри са оценките за "Прилагане на регулациите" (44-о място) и "Отворено управление" (45-о място), което показва доколко властите споделят информация, както и гражданското включване. По показател "Основни права" страната е на 47-о място в света, което е далече от престижна позиция за държава – членка на ЕС, тъй като категорията включва спазването на сравнително ограничен списък от човешки права.
От всички критерии, засягащи дейността на правораздавателната система, най-слабият резултат е свързан с неоснователното бавене на наказателните разследвания и съдебните процеси в гражданското правосъдие, както и с ниската ефективност и необоснованото влияние на политическото управление в наказателното производство. Много ниско оценена е и ефективността на коригиращите институции в наказателното правосъдие.
На по-висока позиция от България е критикуваната за засилващи се авторитарни тенденции Унгария – 50-о място, Румъния се изкачва с три позиции и вече е 29-а въпреки обезпокоителните опити за обръщане на курса на реформи в правосъдието през последната година. Полша, която също опитва да подчини съдебната система и е в остър конфликт с ЕС, е на 25-а позиция. Само на две позиции зад нас е Македония, а доста по-лошо се представят Сърбия (76/-2), Турция (101/-2) и Русия (89/+2).
Къде е най-силно и най-слабо върховенството на закона
1. Дания
2. Норвегия
3. Финландия
4. Швеция
5. Холандия
6. Германия
7. Нова Зеландия
8. Австрия
9. Канада
10. Австралия
…
55. България
…
109. Камерун
110. Египет
111. Афганистан
112. Камбоджа
113. Венецуела/Капитал