Г-н Бакърджиев, как ще коментирате информацията, че финансовите корекции по оперативните програми достигнаха 166 млн. лева?
Две години след прогнозата на ИПАИ направена в началото на октомври 2012г., че България ще изгуби огромни средства от ЕС заради нарушенията в обществените поръчки, държавата призна, че за изтеклия програмен период са изгубени, защото са удържани от ЕК 166 млн. лв. Причината е неправилно проведени или манипулирани обществени поръчки. Тази сума обаче е възможно да се увеличи, тъй като проверките на ЕК върху изпълнението на проектите продължават.
Какво трябва да се направи, за да се преодолее този проблем?
Мисля, че корупцията при обществените поръчки е язва, която няма да се излекува десетки години. През последните години България бе поставяна от независими организации на челно място в класации измерващи корупционния индекс и обществото някак свикна с това. Бедата е, че вместо администрацията да се ангажира с разрешаване на съществуващите проблеми, бяха хвърляни неистови усилия да се замитат под килима неуредиците и злоупотребите. Публичните власти трябва да свикнат с мисълта, че действията им ще бъдат наблюдавани и критикувани, когато има основание за това. От практиката си се убедих, че когато изваждаш на показ такива проблеми, администрацията се изправя единна, защитавайки с всякакви способи, понякога чисто криминалните си практики. Питам се защо не е обединена за постигане целите на ЗОП? Повечето от нас имат ясен отговор на този въпрос.
Иначе, амбицията на правителството да подготви т.н. Закон за управление на средствата от ЕС, трябва да бъде подкрепена. Усилия в тази посока е нужно да се положат, още повече, че така ще бъде изпълнена една основните препоръки на ЕК и ще бъдат уеднаквени правилата за разходване на европейски средства за всички проглами. Друг е въпросът Народното събрание какви текстове на този нормативен акт ще приеме, имайки предвид какво се случи с измененията на ЗОП, които престояха половин година в парламента, докато бъдат приети абсолютно „на тъмно“, без да бъдат оповестени мотивите за тези изменения, а и какъв вид добиха в крайна сметка. От друга страна, през февруари тази година Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха нови изисквания по отношение на обществените поръчки и концесиите, което поражда задължение за България като държава-членка да ги отрази в националното си законодателство. В тази връзка до колкото ми е известно АОП готви изцяло нов закон за обществените поръчки. Липсва публична информация на какъв етап е проекта, какво предвижда той. Този законопроект предвид съществуващите проблеми в сектора, според мен, трябва да се изготвя пред очите на обществото – с широка обществена дискусия, нещо което не се случва. Освен това съм песимист за ефекта от широко прокламираната стандартизация на документите за обществените поръчки. Съставянето на образци на тези документи няма да реши проблемите, защото обществените поръчки не могат да вървят „на ишлеме“, както си го представят авторите на идеята. Толкова специфика има във всяка поръчка, че не е възможно пълната стандартизация на документите, а точно това се внушава на широката публика. Мисля, че наистина е необходимо засилването на предварителния контрол от АОП и управляващите органи, за да бъдат намалени грешките при провеждането на обществените поръчки и да се предпазим занапред от загуба на още европейски средства. Разпределянето на отговорността при налагане на финансови корекции между АОП, управляващите органи и бенефициентите по проектите също е крайно необходима мярка, която трябва да бъде въведена.
Чуха се критики по адрес на управляващите оперативните програми органи и на общините. Хората се питат кой е отговорен за непреодоляването на финансовите рискове при управление на евросредствата?
Отговорността е на държавата като цяло – на законодателя – заради това, че ЗОП бе изменян десетки пъти и въпреки това до предпоследното си изменение не забраняваше смесването на критерии за допустимост и показатели за оценка; на Агенцията за обществени поръчки – за неупражнен ефективен предварителен контрол, което позволи утвърждаването на порочни практики; на управляващите органи – също заради неупражнен достатъчен контрол; на бенефициентите – за превърнатото в традиция въвеждане на дискриминационни условия и нарушаване принципите на прозрачност при възлагането, с цел възлагането на обществени поръчки на предварително определени участници и т.н. В крайна сметка, според мен констатацията за липса на административния капацитет на управляващите органи и на допустимите бенефициенти по проектите, която прозвуча през последните дни, се използва като оправдание и не може да обясни създадената ситуация. Друга причина за съществуващите проблеми са честите промени на ЗОП, които нарушаваха допълнително ритъма на работа в системата, защото действията, които закона предписваше с всяко изменение бяха дълбоко формализирани и ето го резултата – множество грешки, съзнателни манипулации и намеса в процедурите, допринесли за загубата на сериозен обем средства. От друга страна честата подмяна на нормативните правила винаги води като краен ефект липсата на каквито и да било правила в даден сектор. Освен това, искам да припомня на какъв външен натиск беше подложен бившия вицепремиер Бобева, при последните изменения за закона – лобисткия натиск върху правителството и парламента очевидно е неустоим, защото дава резултати. Всеки, който дръзне да изкара на светло проблемите или да промени системата ще бъде подлаган на тежък натиск.
В какви срокове може да се намали корупцията при разпределяне на обществените поръчки, ако това изобщо може да се случи, разбира се?
Нужни са години, по моя преценка, да се минимизира проявлението и. Важното е, че самата администрация не желае да се раздели с порочните практики. Ето примера с Вашето разследване, установило конфликт на интереси в МЗХ по отношение Програмата за развитие на селските райони и началника на кабинета на бившия земеделски министър Греков. Синът на изпълнителя извършващ оценка на изпълнението на ПРСР, безкритично се подвизава година и половина като началник кабинет на земеделския министър, а на всички ни е ясно какво влияние има един началник кабинет върху администрацията, подчинена на ведомството. Освен това Кънчев бе включен от Греков в състава на Управителния съвет на ДФЗ, който като колективен орган контролира фонда. Мисля, че коментарът е излишен. МЗХ обаче не намери за смущаващи тези факти, които бяха изнесени в публичното пространство и през цялото време имитира незнание, че Кънчев е част от състава на УС на фонда. Освен това се установи, че фирма, в която е имал участие проф. Греков, се финансира по линия на ПРСР и то отново в мандата на същия този бивш вече министър. Възлагането от МЗХ на сертификацията на разходите по ПРСР все още не е приключило, заради дискриминационни и неясни условия в обществената поръчка, въведени и от същия министър, което изправи пред риск от непризнаване реализираните разходи по програмата от Брюксел. Ето три примера, в отговор на Вашия въпрос. Тези практики повтарят едни и същи грешки, водещи до финансови корекции от страна на Брюксел. Ще Ви припомня и случая с пиарките на ексземеделския министър Найденов, който поразително прилича на този с Кънчев – това са част от проблемите при обществените поръчки и управлението на проекти, които са в групата лоши практики при възлагането и при управлението на риска. Примери могат да бъдат давани много, а проблемът е, че със смяната на властта се сменят само имената на лицата – главни участници и практиките се запазват.
До какво ще доведат поредните изменения на ЗОП?
Трябва да се подчертае, че измененията на ЗОП увеличиха прозрачността и това според мен ще ни позволи да разбираме за много повече случаи на злоупотреби с прилагането на закона. Скандалите ще се увеличават, тъй като администрацията няма да се раздели с манипулативните си практики и това ще повиши напрежението допълнително. Освен това с тези изменения се въведоха задължения, които ще се окажат трудни за изпълнение от възложителите, тъй като оказват пряк финансов ефект, върху и без това отънелите им бюджети. Като пример за това могат да бъдат дадени поддържането на профил на купувача, във вида определен от раздел III на ЗОП, новата постановка на чл.34 и чл.35 от ЗОП въвеждаща изисквания при формирането на комисии за оценка на предложения и по-скоро забраната за участие в оценителната комисия на експерти, които са били външни експерти в изготвянето на техническите спецификации в методиката за оценка. Това за малките възложители – общини, училища и др., които и без това досега се задъхваха с осигуряването на експертен капацитет, мисля че ще е фатално. Ще бъде съпроводено с допълнителни разходи задължението за публикуване на съобщение до средствата за масово осведомяване за обществената поръчка, предписано от чл.27, ал.2 от ЗОП, а най-интересен ще бъде жребият, чрез който ще се избират външни експерти, организиран от АОП по чл.43, ал.3 от ЗОП. Реалния ефект от измененията предстои да се изследва тепърва, а лошото е, че не бе направен анализ на резултатите от досегашното прилагане на закона, въпреки, че това е изискване на Закона за нормативните актове. Само след такъв анализ е възможно да се установи какви промени наистина е нужно да бъдат направени в действащата нормативна база. Не ми е известно да текат процеси по подготовка на изготвянето на анализ на приложението на ЗОП, тоест промените, които предстои да бъдат извършени отново се правят „на сляпо и на тъмно“./Коментатор
БЪРЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА ЗА СЕРТИФИЦИРАЩ ОРГАН Е НЕЗАКОННА, 1,6 МИЛИАРДА ЛЕВА СА В РИСК