Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

Мишел Сервоз, ЕК: В Специфичните препоръки на ЕК за България няма нищо учудващо и ново, това са въпроси, добре познати на българските власти

 В Специфичните препоръки на ЕК за България няма нищо учудващо и ново, това са въпроси, добре познати на българските власти. Това каза Мишел Сервоз, генерален-директор на Генерална дирекция "Заетост, социални въпроси и включване" в Представителството на Европейската комисия в България по време на представянето на Специфичните препоръки на Европейската комисия за България (СДП) за 2016 г., предаде репортер на Агенция „Фокус”. "Когато подготвяхме препоръките, взехме в предвид влиянието на един или друг елемент върху съответните сектори. Искам да подчертая, че това не е нещо, което се диктува от Брюксел, Европейската комисия не идва тук, за да ви нарежда как да направите, как да извършите реформа. Не. Това е нещо, върху, което България има право, но ние предлагаме препоръки, правим своят анализ и след това тези неща се обсъждат с българските власти", заяви Сервоз. По думите му, сред препоръките няма нищо учудващо, защото в тях се говори за няколко въпроса, които са много добре познати на българските власти и България работи върху тях доста време. "Ние регистрираме и напредък по някои от тях, но разбира се напредъкът не е просто достатъчен, за да може реформата да продължи", каза той. "В тези препоръки няма нищо ново, нищо учудващо", заяви Сервоз. По думите му, в момента ЕС е прекалено концентриран във финансови и данъчни въпроси, а е нужно да се фокусира повече върху социалните въпроси и безработицата.

Сред препоръките са страната ни да постигне годишна фискална корекция от 0,5% от БВП за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2016 и 2017 г. Да продължи да подобрява събирането на данъци и да вземе мерки за намаляването на размера на неформалната икономика, включително недекларирания труд. До края на 2016 година се препоръчва България да приключи анализа на качеството на активите и тестовете за устойчивост на банките. До края на 2016 година да приключи анализа на счетоводния баланс и тестовете за устойчивост на застрахователните компании, както и анализа на активите на частните пенсионни фондове. България трябва да предприеме необходимите последващи действия в тези три сектора и да продължи да подобрява банковия и небанковия надзор. От ЕК препоръчват също страната ни да подсили и интегрира социалните услуги и активните политики по заетостта и по-специално за дългосрочно безработните и за младите хора, които не участват в никаква форма на заетост или обучение. България трябва да увеличи предоставянето на качествено образование на групите в неравностойно положение, да подобри ефективността на системата на здравеопазване чрез подобряване достъпа и финансирането, както и на здравните резултати. Трябва да бъдат съставени насоки и критерии за определяне на минималната работна заплата, както и да се увеличи обхвата и адекватността на схемата на общия минимален доход. По отношение на съдебната власт от Комисията препоръчват да се реформира правната уредба на несъстоятелността, за да се ускорят процедурите за възстановяване и преструктуриране и да се подобрят ефективността и прозрачността на тези процедури. Да увеличи капацитета на съдилищата по отношение на производствата по несъстоятелност, да укрепи капацитета на Агенцията по обществени поръчки и на възлагащите органи и да подобри планирането и контрола на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

На 18 май Европейската комисия представи своите специфични за всяка държава препоръки (СДП) за 2016 г., в които излага насоките за икономическата политика на страните-членки за следващите 12—18 месеца. Насоките поставят акцент върху приоритетни реформи за укрепване на възстановяването на икономиките на държавите членки чрез засилване на инвестициите, извършване на структурни реформи и прилагане на фискална отговорност. Препоръките на Европейската комисия се публикуват ежегодно в рамките на Европейския семестър. Те се основават на доклада за България, публикуван през февруари 2016 г., програмата за конвергенция и Националната програма за реформи, както и на резултатите от диалога на Европейската комисия с държавата-членка./Фокус