От прессъобщението на МЗХ с дата 18.07.2014г., свързано с признанието за спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на сертификационен одит на Разплащателна агенция на Република България”, открита с Решение № РД 52-34/11.06.2014г. на министъра на земеделието и храните, лъсват няколко нелицеприятни истини.
Първата е, че са поставени в риск 4,5 млрд. лева, предназначени за българското земеделие. В съобщението си МЗХ на практика съобщава напълно официално, че са поставени в сериозен риск бъдещи плащания в приблизителен размер три милиарда евро за период от 2014г. – 2020г. и още милиард и петстотин хиляди евро изплатени средства от държавния бюджет. Тези средства поради липсата на сертифициращ орган очевидно няма да бъдат уравнени от Брюксел, а това означава, че ще останат за сметка на националния бюджет. Най-нелепото в настоящия случай е, че МЗХ признава в първо лице, че бюджетния баланс на страната ни е изложен на безумен риск, поради липсата на избран навреме сертифициращ орган.
Втората истина е, че бездействието на земеделския министър може да се окаже причината за поставените в риск 4,5 млрд. лева.
По силата на действащите правила дирекция АООП на МЗХ е длъжна да осигурява поддържането на актуална информация за всички обществени поръчки, заявиха за Коментатор експерти от ИПАИ. Същата дирекция води и регистъра на договорите, в който се описва и срока на действие на всеки договор, а в този смисъл е следвало да бъде уведомен на време министъра за изтичането на договора за сертификационен одит, за да бъдат предприети своевременни действия. Според правилата на МЗХ в началото на всеки месец тази дирекция предоставя актуална информация на министъра и главния секретар, за етапа на всяка процедура по възлагане на обществена поръчка, а началника на политическия кабинет отговаря за навременното одобрение от възложителя на документациите за възлагане и за одобрението на резултата от всяка процедура. В правилата обаче липсва ясен ангажимент за проследяване сроковете на сключените договори, което на практика означава, че щом това не е уредено в правилата по чл.8б от ЗОП, отговорност за пропуски носи възложителя. Ето защо се очертава извода, че министъра на земеделието и храните, може да ес окаже отговорен за забавянето на тази особено важна обществена поръчка, която ако беше проведена навреме, нямаше да бъдат рискувани и загубени 4,5 млрд. лева за земеделие.
Третата истина е че, министърът не е депозирал в срок становище в производството по преписка № КЗК-797/ 07.07.2014г. на КЗК.
На стр. 3 от Определение № 938/10.07.2014г. на Комисията за защита на конкуренцията, се открива следния запис „Възложителят не е представил становище пред КЗК, не взема отношение по искането за налагане на временна мярка.“ Съдържанието на определението категорично опровергава твърденията на МЗХ, че е представено своевременно становище по производството. Съмнението в достоверността на обективираната в определението на КЗК истина, изразено от държавен орган – какъвто е МЗХ е правен нонсенс. От правна гледна точка, противно на твърденията на МЗХ, наложената мярка спиране на изпълнението е напълно законна, тъй като е предвидена от чл.121а, ал.3 от ЗОП, а въпросът за основателното й налагане предстои да бъде разгледан по реда на съдебния контрол от ВАС. Най-добрия подход в настоящия случай е да бъде изчакано произнасянето след няколко дни на Върховния административен съд по случая, което ще отвори поле за допълнителен анализ на случая.
Проблема е обаче, че тази обществена поръчка и нейното ненавременно провеждане могат да доведат на България внушителни вредни последици, които в паричен еквивалент по признание на МЗХ са в размер на 4,5 млрд. лева, а това попада сред квалифицираните състави на престъплението по чл. 282 от НК, според юристи.