Според управляващата коалиция не е проблем системата да се изгражда на части, защото по този начин ще се видят дефектите на всеки определен етап. „Така няма да се допускат гафове както този с Търговския регистър например“, коментира Християн Митов („Обединени патриоти“), зам.-председател на правната комисия. Според БСП обаче подобен подход е грешка. „Ние подкрепяме философията на законопроекта за електронна платформа, която да направи процедурите прозрачни и унифицирани, но смятам, че пускането на системата на части ще доведе до хаос и разочарование сред потребителите, по-добре е да се изчака цялата система да стане готова и тогава да се пуска, по-ефективно ще е“, смята депутатът социалист Пенчо Милков. Той напомни, че подобни разочарования е имало и с Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН), която също е била пускана поетапно. Системата периодично блокираше и не приемаше проекти, което създаде проблеми на кандидатстващите. Според Милков такъв подход ще дискредитира електронната платформа и затова е по-добре да се изчака с приемането на промените в закона, докато тя стане напълно готова. От БСП смятат, че трябват много сериозни гаранции, че тази система няма да блокира, както това се случи с Търговския регистър, защото тя ще съдържа много големи обеми информация и един срив ще доведе до невъзможност да се харчат публични средства, докато се намери кой да я оправи.
Депутати от ГЕРБ обаче обясниха, че няма как да се чака да стане готова цялата система, защото евродиректива ни задължава електронната платформа да тръгне до 18 октомври. България трябва да покаже пред Брюксел, че има някаква подготовка, за да се впише в сроковете, а после в движение ще се работи по платформата. Имало и уверения от Агенцията за обществени поръчки, че електронната платформа ще е защитена.
Плюсове и минуси
Като изключим това, че няма да има цялостна електронна платформа, плюсовете на този проектозакон са повече от минусите му. „Плюсовете на тези предложения са, че така се електронизират процесите и че по-трудно ще се подменят документи“, смята директорът на Института по правни анализи и изследвания Петър Бакърджиев, който се занимава с правната страна на обществените поръчки. Той изтъква, че платформата ще бъде много полезна, защото ще намали разходите на бизнеса за куриери, но няма да доведе до намаляване на хартията по отношения на плащанията, защото по закон възложителят, за да заплати фактура, първо трябва да я разпечата и да я приложи в счетоводните книжа. „Глупостите, които се говорят, че с въвеждането на платформата спираме да обменяме хартия, са приказки на пияна баба, защото ние нямаме електронно управление, каквото има в Естония. Ако имахме такова управление, нямаше да има задължение да се принтира фактура и да се подвързва в нещо, защото щеше да има електронно данъчно досие. Истината е, че по отношение на е-управлението сме в каменната ера“, красноречив е Бакърджиев и определя настоящата ни дигитална революция като реална, но сравнима по размер с мащабите на чашка кафе. Смята, че е пресилено да се говори, че платформата ще спре корупцията, защото обществените поръчки се правят от хора, които могат да нагласяват търговете и това няма как да се избегне.
В плюсовете на новите предложения за промени в закона са възможностите за отправяне на запитвания и получаване на разяснения по електронен път, което ще ускори обмена на информация между възложители и заинтересовани лица и ще съкрати чувствително времето и разходите по подготовка на процедурите. Положително е и че се засилва контролът, защото органите ще могат да използват платформата в своята работа по проверките.
В графата на положителните промени е предложението да се прецизират неясните и неточни текстове в закона относно контролните органи, за да се намалят грешките при процедурите. Предвижда се в електронната платформа да бъдат включени и малките обществени поръчки, както и договорите на подизпълнителите. Проектозаконът също така задължава досието на обществената поръчка в електронен вариант да се съхранява 3 години. От БСП обаче настояват да няма такъв срок, за да е достъпно всяко досие по всяко време.
Проектозаконът въвежда и санкции при неоснователно прекратяване на процедура по възлагане на поръчка, както и за неизпращане в срок на информацията, която подлежи на публикуване на национално или на европейско ниво.
Обструкции
Депутати от управляващата коалиция заявиха пред „Икономист“, че ще разгледат внимателно предложенията на БСП, ако те бъдат внесени в писмен вид между първо и второ четене на закона, но не се знае кои от тях ще подкрепят и кои ще отхвърлят. Предложението на Камарата на строителите, представено пред правната комисия, подизпълнители на строителни обекти да не могат да бъдат фирми, които нямат строителна дейност, най-вероятно ще бъде подкрепено. „Импонира ми това предложение, защото не може фирма, която се е регистрирала с дейност като производител на хляб, да строи пътища“, каза Християн Митев. Той обаче уточни, че чака това становище от Камарата в писмен вид. От самата Камара нямаха готовност да кажат кога ще внесат становището си. Според Петър Бакърджиев обаче такова законово предложение ще е груба грешка, защото то нарушава правото на свободна стопанска инициатива, каквото гражданите имат по Търговския закон. „Ако една фирма, която е записала в предмета на своята дейност продажба на чорапогащници, реши да прави пътища, тя може по закон да върши такава дейност, ако в нейната регистрация е записано, че се занимава с продажба и всички други дейности, които не са забранени със закон“, предупреждава Бакърджиев. Според него подобно законово ограничение би могло да доведе до санкции от Европейката комисия за ограничаване правото на свободна стопанска инициатива. Наблюденията на Института за правни анализи и изследвания сочат, че не бива да се допускат подобни ограничения в закона, които противоречат на други закони, защото те могат да предизвикат наказателна процедура от Брюксел. Така например след последните промени в Закона за обществените поръчки от март тази година, които ограничиха правото на обжалване на обществени поръчки с въвеждането на много високи съдебни такси, жалбите са намалели шест пъти. И това не е станало, защото процедурите са станали по-прозрачни, а защото се е стеснила възможността за обжалване и за съдебен контрол. „Такива промени се гледат под лупа от Еврокомисията“, предупреди Бакърджиев./Източник – Икономист