Предстои дело в Съда на ЕС заради отказа на страната ни да задължи частните болници, финансирани основно с публични средства, да прилагат правилата за обществени поръчки.
България е изправена пред дело в Съда на ЕС заради отказа да задължи частните болници, финансирани основно с публични средства, да прилагат правилата за обществени поръчки. Европейската комисия смята, че изключването им от прилагането на закона нарушава европейското право и води до непрозрачно и неефективно разходване на средства от НЗОК. Въпреки многократните предупреждения и опитите за законодателни промени, България на практика не е привела напълно законодателството си в съответствие с изискванията на ЕС. Именно заради продължителното нерегламентирано влияние на лобито на частните болници в българския парламент се стигна до дело срещу България пред Съда на Европейския съюз. Причината е отказът на страната да задължи частните лечебни заведения да провеждат обществени поръчки по европейските правила, въпреки че те се финансират основно с публични средства. Европейската комисия обяви, че ще съди България за неправилно прилагане на законодателството на ЕС в тази сфера. Проблемът съществува от години и води до сериозни разлики в цените на лекарствата между отделните болници. Въпреки многократните опити на ПП-ДБ да въведе задължителни търгове за частните болници, предложенията са отхвърляни от ГЕРБ-СДС с аргумента, че става дума за частни търговски дружества.
Според Европейската комисия обаче собствеността няма значение, когато се разходват публични средства, включително пари от бюджета на НЗОК. ЕК посочва, че българското законодателство неправомерно изключва някои частни болници от обхвата на правилата за обществените поръчки, дори когато над половината от финансирането им е публично. Това противоречи на европейското определение за публичноправни организации и ограничава прилагането на правото на ЕС. Процедурата срещу България започва още през 2019 г., като страната нееднократно е била призовавана да промени законодателството си. Макар да са предложени законови промени и дори да са приети на първо четене през 2024 г., те не са окончателно одобрени и според ЕК не обхващат всички публично финансирани здравни заведения. Поради липсата на конкретен график за приемането им, Комисията е решила да сезира Съда на ЕС. Европейските правила за обществените поръчки имат за цел да осигурят прозрачност, конкуренция и равнопоставеност. Те се прилагат и за частни субекти, когато те предоставят услуги от обществен интерес и се финансират основно от държавата. В България много болници отговарят на тези условия, но въпреки това остават извън обхвата на закона, което поражда сериозни притеснения у европейските институции.
Комисията започна процедурата още през януари 2019 г. и е изпращала многократно официални уведомителни писма, мотивирани становища и допълнителни мотивирани становища (напр. през юли 2023 и април 2024 г.). Заради бездействието и шиканиранията на правителството и законодателната власт Европейската комисия официално реши да отнесе България пред Съда на Европейския съюз заради неправилно транспониране на Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки. Причината е, изключването на частните болници от обхвата на тези правила, дори когато те получават над 50 % публично финансиране, което противоречи на европейското определение за „публичноправни организации“ и ограничава приложимостта на директивата. Една от основните критики към сегашното положение е, че частните болници могат да купуват лекарства без обществени поръчки, което води до значително по-високи цени от тези в обществените болници — понякога до 14–28 пъти повече, като разликата се плаща от бюджета на НЗОК и сферите на европейско финансиране. Така плащат всички осигурители и данъкоплатци. Освен Европейската комисия, в България има и организации, които изразяват притеснения, че прилагането на Закона за обществените поръчки в частните болници може да доведе до оперативни затруднения, забавяне на доставките или увеличаване на бюрокрацията, особено при спешни здравни нужди. Неспазване на европейските правила може да доведе до съдебни санкции и глобални актове срещу България от Съда на ЕС. Проблемът е структурен и системен, защото засяга основни принципи на прозрачност, равнопоставеност и ефективност при разходване на публични средства. Спорът поставя въпроса за границата между частни и публични функции в здравеопазването, когато основното финансиране идва от държавния бюджет или НЗОК.