Какъв е вашият коментар за антикорупционната стратегия, която беше приета от правителството?
– От нея става ясно, че истинската битка с корупцията се отлага за по-добри времена. На първо място, за това свидетелства отказът на авторите на стратегията от конституционна промяна, целяща създаване на изцяло нов антикорупционен орган с разследващи функции.
Подчертавам разследващата функция, защото не може да се води успешна битка срещу корупцията, ако не бъдат разследвани ефикасно корупционните престъпления. Наказателното разследване е тежката артилерия в битката с корупцията. Останалото е логистика, превенция, статистика…
В стратегията се предлага създаването на нов антикорупционен орган – аморфна структура, която ще обединява функции на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, фамозния БОРКОР, Сметната палата и т.н. Без да има право да разследва, да арестува, да претърсва и изземва, този орган ще може главно да анализира, да пише програми, отчети и нови стратегии.
Какво не видяхте в стратегията за борба с корупцията?
– Стратегията ми напомня за магическия реализъм на Маркес. Възлагат се надежди на компрометирани структури, доказали институционалната си импотентност. Ирационално стратегията ги възкресява под ново име и в нова форма, без да анализира причините за досегашния им провал.
Очевидно са направени тежки компромиси – отказ от промяна на конституцията, от идеите за радикална реформа на съдебната власт, в т.ч. на прокуратурата. Умряла е идеята за външна проверка на прокуратурата. Само главният прокурор чрез подсъдимия Цветанов внася законопроекти в тази насока. Антикорупционната стратегия пък оставя на г-н Цацаров монопола върху антикорупционните разследвания. Парадоксът е очевиден – най-корупционно уязвимото звено от съдебната власт – прокуратурата, пак ще ръководи разследването на корупцията. Логично възникват въпросите защо прокуратурата досега не правеше това и защо според авторите на стратегията тя ще го прави в бъдеще? Вероятно някаква реинкарнация? Въобще къде отиде реформаторският дух на стратегията? Вече го няма и реформаторския патос в говоренето по темата. Само Радан Кънев заклинателно повтаря, че скоро противниците на реформата ще станат нейни идеолози. А дано…!
По всичко личи, че и двете стратегии – за борба с корупцията и за съдебната реформа, са мъртвородени.
Но идеята е този орган да се занимава с превенция на корупцията и да следи за потенциален конфликт на интереси по примера на сходната институция в Румъния.
– В последно време апологетите на застоя често критикуват румънския модел и промотират германския, който е насочен повече към превенция на корупцията. В България, както и в почти цяла Южна Европа, нивата на корупция са критично високи. Затова тук, както и в Румъния, е необходим мощен и процесуално въоръжен орган, който да изкорени масовата култура на корупция по високите етажи на властта. Едва след това можем да мислим как тя може да бъде обуздана на обществено приемливи нива чрез беззъби и разоръжени органи като предвидения в стратегията.
Посланието на стратегията към корумпираните ни елити напомня на призива на Илия Павлов гущерът да скъса опашката си. Тя изглежда не цели създаване на обществена и институционална нетърпимост към корупцията, а нейното опитомяване.
Всичките тези абревиатури: БОРКОР, КПУКИ и т.н., които трябва да обединят ресурси в новия антикорупционен орган, години наред са доказвали своята несъстоятелност. Сега се очаква по силата на някаква мистична логика те да заработят. Не е ясно откъде идва оптимизмът, че тези смешни звукосъчетания ще родят нещо смислено. Със сигурност той не е базиран на дълбинен анализ на причините за тяхната ненадеждност. Явно чрез някакво заклинание те трябва да се преродят, да възкръснат от собствената си нищета и с магическа пръчка да заличат вездесъщата корупция.
Все пак се предвижда създаването на антикорупционно звено със специален подбор на кадрите в него. Не мислите ли, че то ще сработи?
– Това, че хората, постъпващи в новите антикорупционни служби, ще бъдат подбрани по специални процедури, които ще тестват интегритета им, не е достатъчно. За да са полезни, те трябва да разполагат с пълен инструментариум за разследване и да са независими от прокуратурата.
Вместо това ни сервират някакво специализирано звено, формирано от прокуратурата, ДАНС и МВР. Трудно ми е да гадая какво точно ще прави то, след като, противно на принципите на правовата държава, липсва нормативен акт за неговото създаване, правомощия и функции. Отново питам защо, след като тези служби и досега са били длъжни да разследват корумпираните, не са го правили и защо да вярваме, че същите те, ръководени от същите хора, спонтанно ще започнат да разследват политическия елит.
Има споразумение, макар и тайно, което регулира тези въпроси. Това не е ли достатъчно?
– В правовите държави публичните институции се ръководят от писани и обнародвани норми. Законът за нормативните актове не предвижда регулация чрез задкулисни споразумения и кондики. Като граждани и данъкоплатци имаме право да знаем какво пише в споразумението. Там например може да е написано "да не се разследва ДП или 10", както във фамозния прокурорски тефтер на Филип Златанов.
Терминът "споразумение" е характерен за търговското и международното право. Извън правото той е типичен за затворените патриархални общности – мафиотски кланове, масонски ложи и др. Новото звено прилича на поредната държавна хранилка за наши момчета и момичета, каквато са БОРКОР, КПУКИ и т.н. Конспиративното споразумение, с което то е учредено, не ни дава яснота на кого и за какво плащаме. Поради това "звеното" едва ли ще бъде наистина антикорупционно, но може да се окаже противоконституционно.
Как ще се развият според вас оттук насетне нещата в парламента?
– Питам се не направиха ли реформаторите, които горещо подкрепям, твърде много и твърде тежки компромиси? Те трябва да решат дали да продължават да мъждукат в задушаващата прегръдка на Борисов и дали не е по-честно и по-достойно техните министри да подадат оставка, признавайки пред избирателите и симпатизантите си, че в този коалиционен модел не могат да изпълнят обещанията си за истински реформи. Противното неизбежно би ги обрекло на обезличаване и политическо изхабяване. Дано не се поддадат на подличкото, но изкусително оправдание, че биха могли да направят повече във властта, отколкото в опозиция. То би ги вкарало в бездънната спирала на безкрайните компромиси.
Премиерът Борисов заяви, че България не може да си позволи две прокуратури. Какъв е вашият коментар?
– Премиерът критикува румънския модел, при който едни прокурори арестуват други прокурори. Това не е проблем. Напротив, това е пример как работи базисният принцип на правовата държава – власт власт възпира. Това е гаранция, че нито една институция няма да бъде имунизирана срещу наказателно разследване, каквато е прокуратурата у нас. Поради липсата на независим от прокуратурата разследващ орган в България никой не може да инициира наказателно преследване срещу главния прокурор дори при категорични данни за престъпление. Само г-н Цацаров би могъл да разследва своите заместници. Практически той е над закона, а ние трябва да разчитаме на вътрешните му корективи – етика, доблест и интегритет, чиито измерения все повече се размиват. Това е проблем, свързан не само с личността на г-н Цацаров, а структурен порок на българското право, констатиран в Страсбург. /Капитал