Да, това ще стане. И в България ще има електронно управление. Кабелите вече са готови, сървърите скоро ще работят, пише се и софтуер. Така още в рамките на тази година вероятно поне 50 услуги от общинските администрации за гражданите ще бъдат достъпни по електронен път. После към тях ще се добавят още и още. Част от държавните регистри вече са дигитализирани и свързани един с друг, други ще са готови до есента. Така постепенно е-управлението заработва. То не е внезапна промяна, а процес, който има всички шансове да се развие.
Какво обаче от това? Освен че кореспонденцията ни с чиновниците ще е по електронен път. Освен че писмата между самите тях ще са мейли. Освен че ще имаме чип, с който ще се легитимираме пред цялата система. Всъщност пестенето на хартия и пластмаса, въпреки че не е лошо само по себе си, не е целта на електронното управление, нали? Голямата цел е работата на администрацията да се подобри, възможностите й да тероризира гражданите и фирмите да се сведат до минимум, а последните да започнат да употребяват спестените от обикаляне на институциите време и енергия за нещо по-полезно: работа, развитие на бизнеса, почивка, ако щете – четене на книги.
Това обаче няма да стане, ако заедно с монтирането на софтуер и хардуер в облака на е-управлението не се смени и чипът на чиновника. И от неговата глава не се изгонят ония тежки облаци, които му пречат да види, че той извършва услуга, а не благодеяние, работейки за гражданите. Които впрочем им плащат. Ако хората зад бюрата в държавните ведомства не бъдат убедени в смисъла от съществуването си не като сатрапи, а като партньори на тези, изправени пред гишето, и за работата им не бъдат въведени проследими измерители, от е-управлението няма смисъл. Всеки чиновник може да ви отреже еднакво добре и на живо, и по мейла, и по която и да било мобилна мрежа./Капитал