16 септември 2012г., гр.Бургас,
Център за национално сътрудничество на ИПАИ
В неделя работната група гласува актуализирания вариант на Междинен доклад №1 с данни за общини попадащи в обхвата на проучването, при които са установени добри практики и проблеми свързани с прилагането на законодателството уреждащо обществените поръчки.
Извадка от доклада:
„І. ПРЕАМБЮЛ:
Работна група изпълняваща национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“ конституирана към Центъра за национално сътрудничество отбелязва, че някои от направените в хода на проучването изводи и констатации напълно се припокриват от изложението в представения на 18.07.2012г. Доклад на Европейската комисия до Парламента и Съвета, относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка.
Експертите на организацията споделят позицията на Комисията, представляваща част от Доклада – изразена в раздел ІІ.3 „Борба с корупцията в периода 2007-2012г.“, относно проблемите на България свързани с обществените поръчки и корупцията в публичната администрация подчертавайки, че последната е неразривно свързана с процесите по разходване на публични средства, както обективно е отбелязано в документа.
Специалистите на ИПАИ отчитайки действителното положение в България са съгласни с констатациите на Комисията, че слабостите при прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки предоставят много и различни възможности за корупция[1], което е възможно да послужи за логично обяснение на установеното в хода на проучването нежелание на група български общини да се включат в проучването, да повишат прозрачността на работата си и да преминат към възлагане на обществени поръчки при стриктно съобразяване с принципите на европейското право и правилата на Европейския съюз, под погледа на граждански организации.
С удоволствие отбелязваме, че работата на ИПАИ и изпълнението на националното проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“, се препокрива напълно с препоръчаната[2] от Комисията независима система за наблюдение на публичните органи в България. Предвид съществуващите проблеми на възлагането в България защитата на обществения интерес налага трайното установяване на ефективна система за гражданско наблюдение, която да подпомогне осигуряването в необходимата степен и трайното установяване на принципите на информираност, предвидимост, публичност и прозрачност в дейностите по планиране, провеждане, подготовка, възлагане и изпълнение на обществените поръчки от публичните власти в България. Доказателство за това са случаите добили широка публичност, в които различни български публични институции по недопустим начин нарушават принципите на равнопоставеност, прозрачност, предвидимост, осигуряване на равни възможности за участие в процедурите и спазване правото на информация на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки, с цел осигуряване на разумно и навременно информиране за всяка процедура и резултата от осъществения избор.
Както имахте възможност да се убедите организацията ни разполага с постоянен екип от висококвалифицирани специалисти по право, сред които действащи магистрати – съдии и прокурори, правоспособни юристи – някои от тях ангажирани в пряка функция на преподаватели, научни изследователи и други специалисти, притежаващи необходимия изследователски, преподавателски и практически потенциал за изпълнение на задачите поставени пред нашия екип.
Данните, които събираме и анализираме в изпълнение на проучването за съжаление потвърждават тезата, че на този етап единствено предстоящите проверки от контролните органи на Европейската комисия и упражняването под различни форми на външен натиск, биха катализирали подобряването работата на публичните институции в страната ни. В тази група попадат и българските общини, които са най-големия възложител на обществени поръчки в България и са задължени да спазват стриктно изискванията на Закона за обществените поръчки и общностното законодателство, регулиращо тези процеси. Според експертите на ИПАИ дейностите свързани с обществени поръчки са още една от сферите на обществения живот в България, която би се променила към по-добро, главно в резултат от постоянен външен натиск – извод[3], съдържащ се в Доклада за България на Европейската комисия до Парламента и Съвета.
Предвид факта, че върховенството на закона е основна ценност на Европейския съюз и отчитайки, че множество от българите очакват[4] Европейската комисия да участва активно при преодоляването на съществуващите проблеми, свързани с корупцията в България, експертите на ИПАИ изразяват твърдата си подкрепа към по-категоричен курс на задълбочен контрол върху дейността на българските публични институции от органите на Комисията.
Нещо повече – не сме далеч от извода, че евентуалните санкции наложени от европейските контролни органи и тяхната неотменимост, в много от случаите са основния мотив за предприемане на определени действия водещи към подобряване работата на българските общини и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори.
С настоящото подчертаваме отново готовността си да съдействаме и за в бъдеще на експертите на Комисията при осъществяване на контрол върху работата на българската администрация и прилагането на националното и европейското законодателство свързано с обществените поръчки.
Ето защо, отчитайки гореизложеното и в отговор на Вашите писма, в изпълнение на решение на управителния съвет на ИПАИ и регламента на проучването, чрез Междинен доклад №1 представяме настоящата кратка информация, включваща актуални към настоящия момент[5] данни свързани с възлагането на обществени поръчки в България и констатации на нашите експерти, формирани при изпълнението на национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“, с целите и задачите на което сте запознати.
ІІ. ОБЩИ ДАННИ от междинния доклад на ИПАИ:
Междинни изводи и констатации на работната група, предвид етапа на провежданото национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“:
1. Експертите на организацията констатират наличие на нормативно установен[6] сложен за възприемане и прилагане от българските общини правен режим, регулиращ процесите на планиране, подготовка на документации за участие, съгласуване на проекти на документи, провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, който не установи ефективни гаранции, осигуряващи спазването на основните принципи на възлагането – равнопоставеност, публичност, прозрачност и предвидимост в действията на възложителите.
Констатацията се доказва от изследване на съдържанието на получени 126 бр. анкети, попълнени от представители на общините участващи в проучването.
Най-фрапиращите към 16.09.2012г. случаи на установени затруднения при приложението на ЗОП са констатирани във връзка с дейността на общините: Септември, Дългопол, Сухиндол, Криводол, Роман, Джебел, Момчилград, Лом, Велинград, Лесичово, Панагюрище, Пещера, Брезник, Перник, Асеновград, Карлово, Куклен, Марица, Исперих, Главиница и Нова Загора – общо 21.
Най-инициативните към 16.09.2012г. общински ръководства, предприели мерки за преодоляване на констатираните в хода на проучването съществуващи затруднения и проблеми при приложението на ЗОП, управляват общини с констатирани проблеми при възлагането – Гурково, Стражица, Сунгурларе, Белоградчик, Крумовград, Котел и Мездра – общо 7.
Най-консервативните към 16.09.2012г. общински ръководства, които чрез бездействие въпреки оказаната помощ не предприемат мерки за преодоляване на констатираните в хода на проучването съществуващи затруднения и проблеми при приложението на ЗОП, управляват общините Септември, Дългопол, Сухиндол, Криводол, Роман, Джебел, Лом, Велинград, Лесичово, Панагюрище, Пещера, Брезник, Перник, Асеновград, Карлово, Куклен, Марица, Исперих, Главиница, Нова Загора – общо 20.
Най-непрозрачните към 16.09.2012г. общински ръководства, които не предприемат в хода на проучването мерки за повишаване на прозрачността при възлагането, въпреки установените затруднения и проблеми при приложението на ЗОП управляват общините Аврен, Асеновград, Болярово, Брезник, Белоградчик, Белослав, Бургас, Велинград, Варна, Главиница, Дългопол, Джебел, Драгоман, Елхово, Исперих, Куклен, Карлово, Каспичан, Криводол, Костенец, Лом, Лесичово, Момчилград, Малко Търново, Марица, Несебър, Николаево, Нова Загора, Омуртаг, Панагюрище, Перник, Провадия, Павел Баня, Поморие, Роман, Разлог, Септември, Суворово, Средец, Созопол, Тетевен и Хитрино – общо 43.
Най-прозрачните към 16.09.2012г. общински ръководства, които предприеха в хода на проучването мерки за повишаване на прозрачността при възлагането управляват общините Белица, Борино, Гърмен, Гурково, Долна Митрополия, Девин, Искър, Иваново, Макреш, Стрелча, Трявна – общо 10.
2. Състоянието[7] на действащата в България правна уредба по данни на възложителите изправя по-малките общини пред сериозни правни проблеми, с които последните не притежават ресурс да се справят, без повишаване на разходите или ползването на външни юридически консултации.
Констатацията се доказва от изследването на получени 126 бр. анкети, попълнени от представители на общините, участващи в проучването и анализираните 101 бр. вътрешни правила приети от общинските ръководства на основание чл.8б от ЗОП.
Установи се липса на експертен ресурс на нужното ниво за прилагане на разпоредбите на ЗОП към 16.09.2012г. при общините: Болярово, Борино, Брацигово, Брезник, Върбица, Горна Оряховица, Гурково, Дългопол, Драгоман, Исперих, Каспичан, Куклен, Лесичово, Малко Търново, Николаево, Никола Козлево, Първомай, Павел Баня, Стамболово и Тунджа – общо 20.
Особено тежко е установеното към 16.09.2012г. състояние на вътрешните правила приети на основание чл.8б от ЗОП от общините: Берковица, Брезник, Брацигово, Братя Даскалови, Велинград, Вършец, Дългопол, Елхово, Исперих, Искър, Криводол, Крумовград, Кнежа, Куклен, Каспичан, Момчилград, Несебър, Павел Баня, Панагюрище, Пещера, Провадия, Септември, Суворово и Роман – общо 24. Ръководствата на тези общини са уведомени за проблемите, въпреки което до настоящия момент работната група не разполага с доказателства да са предприети ефективни мерки, вероятно поради липсата на необходимия за това капацитет.
3. Неправилното възприемане, тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗОП и действащото европейско законодателство е един от най-честите източници на грешки при усвояването на средства от европейските структурни фондове и разходване на средства от националния бюджет.
Констатацията се доказва към 16.09.2012г. от изследването на събрани 434 бр. публични покани отправени към потенциални участници от различни общини.
Най – честите случаи на нарушения на общите принципи на европейското законодателство – равнопоставеност, прозрачност, предвидимост, осигуряване на равни възможности за участие в процедурите и спазване правото на информация на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки, с цел осигуряване на разумно и навременно информиране за всяка процедура и резултата от осъществения избор са констатирани при общините: Брезник, Бургас, Вълчи дол, Велинград, Главиница, Драгоман, Дългопол, Елхово, Исперих, Кърджали, Средец, Столична община, Сунгурларе, Септември, Пирдоп, Панагюрище, Павел Баня, Пещера, Първомай, Разград, Стралджа, Стражица и Сопот – общо 23. На голяма част от ръководствата на тези общини експертите на организацията са обърнали специално внимание относно спазването принципа на равнопоставеност, гарантиран от европейското право, което в повечето случаи не доведе до очаквания резултат и нарушенията на този принцип продължиха.
4. Много малко български общини полагат усилия да създадат ефективна превенция насочена към предотвратяване на нарушения и въвеждане на допълнителни мерки повишаващи степента на сигурност и прозрачност при възлагането на обществени поръчки.
Констатацията се доказва от изследването на получени 33 бр. писма за предприети мерки за подобряване работата на администрацията на българските общини, свързана с прилагането на ЗОП и възлагането на обществени поръчки, участващи в проучването. От получените общ брой 33 бр. уведомителни писма за предприети мерки 10 от общините не посочват ефективни мерки.
Информация за мерки целящи подобряване работата на администрацията на българските общини са получени от общините Асеновград, Белица, Белоградчик, Берковица, Брезник, Вършец, Гурково, Гърмен, Долна Митрополия, Долни Чифлик, Дупница, Елхово, Златица, Ивайловград, Искър, Иваново, Котел, Крумовград, Мездра, Никола Козлево, Нови Пазар, Павликени, Пещера, Пирдоп, Първомай, Сатовча, Стражица, Стрелча, Сунгурларе, Стралджа, Трявна, Черноочене и Хисар – общо 33.
Липсват установени от проучването съществуващи механизми на превенция повишаващи степента на сигурност, прозрачност и предвидимост при възлагането в общините: Болярово, Братя Даскалови, Брезник, Борино, Брацигово, Берковица, Вършец, Велинград, Върбица, Горна Оряховица, Дългопол, Елхово, Исперих, Кнежа, Куклен, Крумовград, Каспичан, Криводол, Лесичово, Малко Търново, Момчилград, Несебър, Николаево, Никола Козлево, Първомай, Пещера, Павел Баня, Панагюрище, Провадия, Роман, Септември, Стамболово, Суворово, Стражица и Тунджа – общо 35.
5. Голямата част от българските общини приемат формално вътрешните си правила, за да „спазят фиктивно“ изискванията на чл.8б от ЗОП, задължаващ възложителите да уредят планирането, организацията на провеждането на процедурите, възлагането на обществените поръчки и контролът върху изпълнението на сключените договори за обществени поръчки.
Констатацията се доказва от изследването на получени 126 бр. анкети, попълнени от представители на общините, участващи в проучването и анализираните 101 бр. вътрешни правила приети на основание чл.8б от ЗОП.
Най-фрапиращите случаи към 16.09.2012г. на общини с установени тежки проблеми при действащите вътрешни правила приети на основание чл.8б от ЗОП са: Баните, Братя Даскалови, Берковица, Брезник, Брацигово, Вършец, Велинград, Дългопол, Елхово, Исперих, Искър, Крумовград, Криводол, Кнежа, Куклен, Каспичан, Момчилград, Несебър, Пещера, Павел Баня, Панагюрище, Провадия, Септември, Суворово и Роман – общо 25. Ръководствата на тези общини са уведомени за проблемите, въпреки което до настоящия момент не са предприети ефективни мерки за подобряване състоянието на правилата.
6. Част от българските общини демонстрират липса на желание за сътрудничество, отсъствие на автокритичност и нежелание да преразгледат установени негативни практики, в резултат на което се налага логичния извод за недостъпност на общинските ръководства и администрацията, поради липса на ефективна комуникация и желание за отваряне към сътрудничество с неправителствения сектор. Констатацията се доказва в изследването от различното отношение на представителите на общините участващи и неучастващи в проучването.
Общините с ясно изразена към 16.09.2012г. липса на ефективна комуникация и желание за отваряне към сътрудничество с неправителствения сектор, с общ брой 218 са: Айтос, Аврен, Асеновград, Белослав, Болярово, Борино, Братя Даскалови, Брацигово, Брезник, Баните (Смолян), Бургас, Велинград, Вълчи дол, Варна, Върбица, Горна Оряховица, Главиница, Девин, Джебел, Димово, Драгоман, Добричка, Дряново, Дупница, Дългопол, Елхово, Ивайловград, Исперих, Каспичан, Кнежа, Карлово, Кирково, Костенец, Криводол, Куклен, Лесичово, Лом, Лясковец, Макреш, Малко Търново, Марица, Момчилград, Никола Козлево, Несебър, Николаево, Павел баня, Панагюрище, Перник, Поморие, Пирдоп, Провадия, Разград, Разлог, Роман, Септември, Сливница, Созопол, Сопот, Стамболово, Стралджа,