ОФНЮЗ: Приеха промените в ЗОП. Държавата и общините ще възлагат на свои фирми без поръчка.
Депутатите най-накрая успяха да приемат окончателно внесените от Министерския съвет промени в Закона за обществените поръчки. По стечение на обстоятелствата кворумът винаги се разпадаше за промените в ЗОП.
Те бяха внесени в края на август миналата година от правителството и приети на първо четене октомври 2013 г. от депутатите.
Промените предвиждат възложителите да публикуват поръчките в интернет сайта си в специален профил на купувача.
Там ще бъде публикувана и тръжната документация, която вече няма да се купува. Така възложителят няма да знае точно колко фирми ще участват в надпреварата.
Досега, ако участват три фирми, беше възможно договаряне с тях или между тях.
Ще бъдат публикувани и всички протоколи от заседанията на комисията по оценка на проектите, както и договорите на сайта на възложителя.
Общините и министерствата ще могат да възлагат на свои фирми работа без поръчка по ЗОП, предвиждат промените в закона.
Хамид Хамид от ДПС, зам.-председател на правната комисия, даде пример с охранителната "Егида" на Столичната община и оръжейната "Терем" на Министерството на отбраната, които досега трябваше да се явяват на конкурси, за да охраняват общински обекти или за специфични поръчки на военните.
По думите му това е европейска практика.
В новия ЗОП са предвидени и специални обществени поръчки, до които достъп ще имат само кооперациите на хората с увреждания.
За артикули от списък в Закона за интеграция на хората с увреждания могат да кандидатстват само кооперации на хората с увреждания.
Ако поръчката включва и други продукти, тези от списъка ще бъдат обособени позиции и пак само кооперациите ще могат да се кандидатират за тях.
Археологическите разкопки ще бъдат извадени от ЗОП, тъй като се извършват от ограничен брой специалисти към Министерството на културата.
Те бяха вкарани в закон при управлението на ГЕРБ с идеята това да ускори строителството на магистралите, но в крайна сметка това доведе до забавяне на проектите, признават хората на Бойко Борисов (те бяха заподозрени, че ще възлагат разкопките на фирми на самозвани археолози).
Въвежда се минимален и максимален процент за дейността, която кандидатите за обществена поръчка, могат да възлагат на подизпълнители – минимумът е 30%, а максимума – 80%.
Подизпълнителите трябва предварително да бъдат обявени и има забрана за наемане на други в процеса на изпълнение на проекта.
Фирми, които не са се издължили на свои подизпълнители, няма да могат да участват в нови конкурси.
ЕКСПРЕС НЮЗ: Приеха новия ЗОП
Депутатите приеха на второ четене промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП). В пленарна зала обаче народните представители от опозицията могат да се преброят "на пръсти", а кворумът при гласуване е малко над минимума.
Основната идея на измененията в този закон е да се преодолеят съществуващите законови дефицити в сферата на обществените поръчки с цел постигане на максимална прозрачност на процедурите и участието на повече кандидати в тях.
При изготвянето му са взети предвид препоръките на граждански организации, стопански, професионални и браншови съюзи, свързани с обхвата на ЗОП. С новите текстове се вземат мерки за намаляване на бюрократичната и административна тежест: въвежда се принципът, който задължава администрациите да съберат по служебен път обстоятелства, които се съдържат в публични регистри, както и данни, които вече са били представени пред държавен орган.
Другата цел на новия ЗОП е да се намалят възможностите за корупция и нарушаване принципите на лоялната конкуренция и равнопоставеност.
Труд: Поръчки без конкурс вече са законни
Общините и държавата ще дават поръчки на собствени фирми без търг или конкурс. А кооперациите на хора с увреждания ще имат предимство при възлагането на определени поръчки.
Това са основните промени в закона за обществените поръчки, които депутатите приеха вчера след осем месеца обсъждане. През следващата година се очаква да бъде гласуван чисто нов закон за обществените поръчки с изцяло нова философия, коментираха депутати. Причината е в нова евродиректива, с която нашето законодателство трябва да се съобрази.
Най-спорната поправка в приетите вчера текстове е въвеждането на т. нар. in house поръчки във всички сфери. Това означава, че държавата и общините могат да сключват договори със свои фирми без конкурс.
Според опозицията това ще провокира ведомствата и местните власти да създават всевъзможни фирми, за да заобиколят публичните търгове. Нееднократно промяната беше защитена от зам.-председателя на правната комисия в парламента Хамид Хамид.
Той обясни, че "чрез нея ще се подпомогнат дружества като държавните "Терем" и общинското "Егида", които досега не са издържали на конкуренцията, тъй като са работили на светло".
С новите текстове се въвежда и защита за дребния бизнес. Изпълнителите на поръчки ще си получават парите едва след като представят уверение, че са се разплатили със своите подизпълнители.
БАНКЕРЪ: Промените в ЗОП ще зреят до есента
Депутатите от Комисията по правни въпроси в парламента прекроиха из основи предложения от правителството законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
И последните обещания на правителството, че промените в Закона за обществените поръчки ще влязат сила през февруари, няма да са сбъднат. Шумно дискутираните поправки, на които се възлагаха огромни надежди за прекъсване на корупционните практики при харченето на публични средства, дори няма да се случат в близките месеци. Това стана ясно през седмицата, след като Комисията по правните въпроси в парламента (б.а. – която е водеща) прие на второ четене проекта за изменение и допълнение на норматива.
Първоначално ключовият закон трябваше да е готов преди края на миналата година, но народните избраници като че ли се стреснаха от предложените текстове и почти го пренаписаха. Сега, според заместник-председателя на комисията Хамид Хамид (ДПС), гласуването му ще стане едва след приемането на Изборния кодекс. С други думи – най-рано идната седмицата. Но никак няма да е чудно, ако в последния момент станем свидетели на още отчаяни опити за прокарване на лобистки поправки и допълнително отлагане на гласуването. А дори и всичко да мине по план, депутатите от правната комисия записаха, че прекроеният Закон за обществените поръчки ще влезе в сила чак на 1 юли 2014 година.
На практика и тази дата е формална, тъй като правилникът за прилагането на норматива ще се пише от Министерския съвет до 1 октомври. А без него той ще е един кух документ, който не може да се използва. Също до началото на октомври е дадена отсрочка на възложителите да създадат на интернет страниците си т. нар. профил на купувача, в който да се публикуват и съхраняват всички документи за обществените поръчки. Има обаче сериозни опасения, че това изискване ще бъде изпълнено навреме от всички публични институции на централно и местно ниво и от дружествата с държавно или общинско участие. Причината е, че за целта е необходимо да бъдат закупени специални сървъри, което е свързано с немалко разходи. Да не говорим, че набавянето на въпросната техника може да стане единствено по реда на Закона за обществените поръчки и процедурите могат да се проточат с месеци.
Освен огромното забавяне ще има и редица други изненади. Много от първоначалните идеи на правителството и в частност на вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева въобще не присъстват в крайния вариант на законопроекта. Народните представители, най-вече тези от БСП, положиха неимоверни усилия да ги изхвърлят. Червеният депутат Борислав Гуцанов например успя да прокара предложението си държавните органи да възлагат поръчки на свои дружества без конкурс. Колегата му Таньо Киряков пък издейства обществените поръчки за доставки или за услуги в областта на физическото възпитание и спорта да се възлагат не с открит конкурс, а чрез договаряне без обявление. Така спортните ни федерации и ресорното министерство ще избират сами на кои фирми да плащат. Сред бламираните от депутатите предложения се оказа и това възложителите да определят дял между 30 и 70% от стойността на поръчката, който да се дава на подизпълнители. Идеята бе по този начин да се улесни достъпът на малките и средните фирми до големите търгове, но още в началото се разбра, че тя няма да получи необходимата подкрепа.
Отпаднаха и текстовете, според които компании с непогасени задължения към подизпълнители нямаше да бъдат допускани до обществените поръчки. Депутатите решиха, че това е неприемливо, тъй като юридическите лица постоянно изпадат в задлъжнялост, често по технически причини. А нерядко и размерът на самите задължения е пренебрежимо малък. Но основният им довод е, че оценителната комисия, която разглежда документите за участие в конкурсите, няма как да провери какви дългове има съответната фирма. Също така, според тях, имало достатъчно други гаранции за малките предприятия. Например основните изпълнители няма да получават парите по договорите си, докато не докажат, че са се е издължил на подизпълнителите си.
Съществена промяна има и при реда на обжалване на процедурите. Първоначално се предвиждаше жалбоподателите да внасят депозит, но в крайна сметка ще се плаща пропорционална такса, според стойността на поръчката. Такива такси обаче няма да се искат от възложителите.
Изненадващо депутатите от правната комисия намалиха драстично и глобите, които предвиждаше законопроектът за допълнение и изменение на Закона за обществените поръчки. Предложението на кабинета бе възложителите, които не публикуват документ или информация, подлежаща на вписване в профила на купувача, да се наказват с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. или с глоба от 1500 до 3000 лева. Но сега долни граници няма да има, а максималните стават съответно 2000 и 1500 лева.
Показателно е признанието на вицепремиера Даниела Бобева пред "БАНКЕРЪ", че след представянето на проектозакона не е дошло нито едно предложение за повече прозрачност или за повече обществен контрол. "Законът е прекалено хубав, за да бъде приет във вида, в който го представихме. Тези, които досега са раздавали милиардите по обществените поръчки, не искат нещо да се промени", категорична бе тя. И как иначе? Та нали именно чрез този норматив през последните пет-шест години бяха раздадени близо 40 млрд. лева. Точно затова споровете в пленарната зала около деликатните текстове, които отварят и затварят вратичките за разпределението на публичните средства, ще бъдат наистина ожесточени.
Единственият нов текст от Закона за обществените поръчки, който ще влезе в сила веднага след обнародването му в "Държавен вестник", е свързан с признаването на бъдещите вземания по договори за поръчки като залог за отпускането на кредити. Сега банките не признават тези документално гарантирани приходи на фирмите и съответно им отказват финансиране. По тази причина изпълнители на обществени поръчки могат да бъдат само дружества, които разполагат със солидни собствени средства.
Промяната ще засегне и вече започнатите по стария ред процедури, както и тези, за които има сключени контракти. Очакванията са, че това ще облекчи компаниите, които получават парите си от възложителите с месеци закъснение.
ПРЕСА: Парламентът прие окончателно новия ЗОП
Над 250 редакционни текста са дошли и от народните представители от всички парламентарни групи.
Новият Закон за обществените поръчки (ЗОП) беше окончателно приет на второ четене от Народното събрание.
В последния работен ден преди почивката около Гергьовден и след удължаване на работното си време специално заради ЗОП, депутатите най-после приеха целия текст на закона. Поправките в ЗОП бяха внесени от Министерски съвет още в края на август миналата година и бяха приети на първо четене през октомври, но до този момент законопроектът така и не беше приключен от народните представители.
ЗОП касае разходването на огромен публичен ресурс и промените бяха предложени от Министерски съвет в отговор на множество критики, включително от Европейската комисия и в много голяма степен от българското общество, обясни заместник-председателят на правната комисия Хамид Хамид от ДПС пред журналисти след приемането на закона.
За да отговорят на опасенията за провеждане на обществени поръчки на тъмно и при неясни правила от Министерски съвет са предложили редица промени, а над 250 редакционни текста са дошли и от народните представители от всички парламентарни групи, посочи Хамид.
Основната насока на промените касае осигуряването на по-голяма публичност при провеждане на обществените поръчки, което е силна антикорупционна мярка, обясни той. Всички процедури вече ще бъдат публикувани на интернет страницата на възложителите, като освен това няма да се закупуват тръжни документации, а всеки ще може да ги свали от сайта на възложителя. Така той вече няма да знае колко фирми ще участват в процедурата. "До този момент още със закупуването на документация се знаеше, че участват три фирми и беше възможно договаряне между тях, но тази възможност се предотвратява със забраната да се продава тръжна документация", обясни Хамид Хамид.
Новият закон разпорежда и всички протоколи от заседанията на комисията по оценка на офертите също да публикувани в интернет. Ще се публикуват и договорите, тъй като до този момент обществото не знае какви договори и на каква стойност се изпълняват, коментира Хамид. "Тази информация вече ще е публична в сайта на съответния възложител и всеки ще знае коя фирма за какви средства изпълнява дадена обществена поръчка, което е много силен елемент на публичност по отношение разходването на средствата", добави той. Въвеждат се специални текстове за участие на хора с увреждания в обществени поръчки, като за определени дейности и поръчки тези хора ще имат предимство, обясни депутатът.
В други текстове от закона се нормализират отношенията между изпълнител и подизпълнител, подчерта той. До този момент съществен проблем е било несигурността на един подизпълнител при изпълнение на поръчката, като отношенията между двете страни вече се регламентират по строго определени условия. "Въвеждат се ясни условия как изпълнителят може да изключи подизпълнителя, тъй като досега практиката беше към края на поръчката изпълнителят да прекратя договорите почти без основание и без да плаща парите на подизпълнителите. Този проблем се регламентира и се въвежда гаранция хората да си получат парите", категоричен бе Хамид Хамид.
Цяла глава на закона касае електронната търговия или търговията с услуги с електронен каталог, продължи той и изрази надежди, че електронните каталози ще спестят сериозни средства на държавата.
Не са били приети еднозначно промените, относно т.нар. "инхаус възлагане", за което е имало доста възражения, призна зам.-председателят на правната комисия към Народното събрание. Подобен тип възлагане, което се отнася до държавните и общински фирми е съществувало и в стария закон, посочи той. В случая става дума за възможността един възложител да възлага на собствено предприятие процедура по обществена поръчка. До този момент предприятията собственост на възложителя са участвали наравно с всички останали.
Хамид Хамид даде пример с общинската охранителна фирма "Егида", която по търгове за охрана на училища е трябвало да се явява наравно с всички останали охранителни фирми и почти никога не печели. Промяната се касае и за предприятия като "ТЕРЕМ", които изпълняват дейности от Министерство на отбраната. Военното министерство вече ще има право да възлага директно на държавната фирма "ТЕРЕМ" без провеждане на конкурс ремонт на боен кораб, като същото важи и за общини и техните общински дружества.
"Беше изказано опасение, че всички възложители ще хукнат да създават свои предприятия, но издържането на едно предприятие за една, две или три поръчки не е ефективно за малките общини. Това могат да си го позволят големите общини и големите възложители", обясни Хамид и бе категоричен, бе "инхаус" възлагането е европейска практика и в се практикува много успешно в цяла Европа.
Въвеждат се минимален (30%) и максимален (80%) процентен праг при използване на подизпълнители. Това се прави с цел по-малките фирми да имат достъп до общественият ресурс, защото в последните години по статистика 80% от търговете за строителство, например, се печелят от 7-8 фирми в България, обясни Хамид. Въвежда се забрана след спечелването на дадена поръчка един изпълнител да наема подизпълнители – те трябва да бъдат обявени още преди спечелването на поръчката, тъй като практиката досега е била провеждане на минитъргове от големите фирми и превъзлагане на занижени цени, което прави много трудно оцеляването на подизпълнителите.
Законът премахва и пречка, засягаща изграждането на магистрали и археологическите разкопки. До този момент теренните археологически проучвания са бавели строителството с месеци и години. Законът досега е задължавал да се прави обществена поръчка за подобни проучвания, въпреки че те се правят от едва няколко екипа в Министерство на културата, обясни Хамид. Промените изключват тези археологически проучвания от ЗОП. Такива текстове са били заложени в предишния закон от ГЕРБ, но в новия закон лично Томислав Дончев е признал, че се оказват пречка и е предложил промени, обясни депутатът от ДПС.
ДАРИК НЮЗ: Депутатите приеха промените в Закона за обществените поръчки
Всички обществени поръчки ще бъдат качвани в интернет и ще бъдат достъпни имената на фирмите, спечелили конкурсите. Това стана факт след като днес бяха приети окончателно промените в Закона за обществените поръчки.
В глобалната мрежа ще бъде публикувана и тръжната документация, която вече няма да се купува. Така възложителят няма да знае точно колко фирми ще участват в надпреварата.
Промените в Закона за обществените поръчки бяха предложени от Министерски съвет в отговор на множество критики, включително от Европейската комисия. Това обясни заместник-председателят на Комисията по правни въпроси Хамид Хамид.
"Разпоредбите са в няколко посоки, но основните са за повече публичност при провеждане на обществените поръчки, което е силна антикорупционна мярка. Вече всички процедури публикувани на интернет страницата на възложителите, няма да се купуват тръжни документации, а всеки, който участва ще може да си ги изтегля от сайта на възложителя. Вече възложителят няма да знае колко фирми ще участват в процедурата. Досега с купуването на тръжната документация се знаеше, че участват три фирми и знаете, че е възможно договаряне между тези три фирми. Със забраната за купуване на тръжна документация и с предоставянето на правото те да си ги свалят сами от сайта, се предотвратява тази възможност", каза той.
Друга промяна засяга т.нар. „инхаус" поръчки. Това означава, че общините и министерствата ще могат да възлагат на свои фирми работа без поръчка по ЗОП.
"Имаше няколко промени, които не бяха възприети еднозначно от различните политически сили, като тук визирам инхаус възлагане, за което имаше доста възражения, но инхаус възлагането го имаше и към настоящия момент в закона, макар че то беше само за комунални услуги. Тук става дума, че един възложител може да възлага на собствено предприятие без процедура, като досегашният ред за други дейности тези предприятия, които са собственик на възложителя, участваха наравно с всички останали", каза Хамид Хамид.
В новия ЗОП са предвидени и специални обществени поръчки, до които достъп ще имат само кооперациите на хората с увреждания.