В истински спектакъл на грешките се превърна изслушването на трима министри за европейските програми в парламента. Екоминистърът в оставка Искра Михайлова, регионалният министър Десислава Терзиева и надзираващият ги вицепремиер Зинаида Златанова трябваше да обяснят на депутатите какво се случва в програма "Регионално развитие" и "Околна среда", но в последвалата словесна престрелка с депутати от ГЕРБ изскочиха някои разминавания и странности в позициите на управляващите.
Първо Михайлова потвърди, че от началото на годината плащанията по проекти по "Околна среда" са били с включено ДДС – нещо, което ЕК забрани за големи проекти миналата година и може да поиска парите да бъдат възстановени, тъй като е за търговска инфраструктура. После Златанова, чиято функция е да надзирава системата и където има подобни разминавания, да ги коригира навреме, не реагира на твърдението на Михайлова. Вицепремиерът отговори на въпрос, че "не съм в този детайл, така че няма как да ви отговоря дали ме притеснява или не".
После, на въпрос как чиновници от МОСВ могат да пренебрегнат решение на Върховния административен съд (като наложат финансова корекция на обществена поръчка, минала през ВАС) Искра Михайлова подчерта, че "това е въпрос, който очевидно ще стои и в бъдеще". Според нея, случилото се в "Околна среда" ще бъде пример за научени уроци, защото поръчките са отговаряли на българския закон, но не и на европейските правила. Тук Зинаида Златанова също се включи с доста странно изказване. Министърът на правосъдието обяви: "Съдът гледа българския закон и се произнася по нашия закон. Това че законодателството е непълно, дискриминативно или несъответсващо на европейските правила, няма как да бъде преодоляно от съдебно решение. Това е просто и ясно причината, поради която съдебни решения и решения на КЗК се разминават с тези на европейските одитори, тъй като те четат европейските актове, а не българските."
Юристи, до които "Капитал" се допита, реагираха на това твърдение с недоумение. "Правосъдният министър явно не е чел конституцията и не е чувал за принципа на йерархия на правните актове. Именно работа на съда в съдебното решение е да приложи по-високия от степен акт – когато законът е дискриминационен, прилага се Конституцията и принципа за равенство и защита от дискриминация. Когато български закон противоречи на европейски регламент или друг европейски акт с пряко приложение, отново се прилага европейската правната норма", коментираха те.
Без разговори, без грешки, без пари
Златанова, която от доста време не е взимала отношение към случващото се в "Околна среда" и "Регионално развитие", обяви и че умишлено не е водила разговори с Европейската комисия по повод одитните доклади и отговорите на българските експерти. "Когато са замесени одитни органи, политически лица не бива да се намесват", заяви вицеприемиерът и отсече "изобщо не виждам смисъл от дискусия по въпроса, дали сме възразявали или не". Това стана малко след като и Искра Михайлова, и ръководителят на програма "Околна среда" Спиридон Александров потвърдиха, че има неща, за които спорят с ЕК. Сред тях са именно разминаванията в двете законодателства – например българският закон към даден момент е позволявал обявление за поръчка без дадена цена, което според ЕК е нарушение. Друг спорен момент е членството в чужди камари – според ЕК ако то не е записано като условие в поръчката, е ограничително, но според българския закон, то е еквивалентно, дори в описанието да присъства само членство в българска камара. По всички тези въпроси, стана ясно днес, българските програми нямат директната подкрепа на Златанова, тъй като тя избягва да говори с Комисията за това.
Но разминавания имаше дори вътре в самото екоминистерство, тъй като Искра Михайлова и Спиридон Александров също си противоречаха. Михайлова отхвърли версията на ГЕРБ, че е имало грешки в действията на одитния орган, но само минути по-късно, Александров призна, че подопечните му не са спазили постановлението на МС, в което първо се искат обяснения и възражения от бенефициентите, а после се налагат финансови корекции. И двамата обявиха, че сега това е поправено и списъкът е актуализиран, като са махнати и други нередности, допуснати от управляващия орган.
По-късно, министърът на околната среда и водите обяви, че е пуснато искане за плащане към министерство на финансите, на стойност 146 млн. лв, като се надява то да бъде удовлетворено до края на месеца. МФ обаче спряха плащанията по "Околна среда" още през февруари, докато не стане ясно решението на Европейската комисия дали ще пусне парите по програмата или не. Това решение все още не е излязло.
"Околна среда" в цифри
5,67 млрд. лв. – договорени към момента
1,865 млрд. лв. – изплатени
119 проекта на стойност 5,2 млрд. лв. са в изпълнение./Капитал