Според ЕК законодателният процес у нас не осигурява предсказуема правна среда, а сред основните забележки са честите промени на правната рамка – тоест, народното събрание е потънало в лобизъм и работи на тъмно.
Не на последно място Брюксел поставя фокус върху липсата на гражданско общество в България, респективно в румънския доклад е посочено силното участие на гражданското общество, посочи в сравнителен план Бакърджиев:
ЕК също така се съмнява доколко средствата, които получаваме по линия на европейските фондове и от службата за подкрепа на структурните реформи ефективно допринасят за преодоляване на съществуващите проблеми. Питат се: "Парите които ви даваме – струва ли си да го правим?"
От своя страна Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация“ си обяснява по-отчетливото присъствие на темата за медиите в десетия доклад на ЕК с неговото юбилейно издание. В различните доклади за България досега медийната среда не се споменава за първи път, обясни тя:
Това не е специализиран мониторинг на медиите, а на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, но дори в този контекст е интересно от какъв характер са тези откъслечни споменавания – препратки към медии. Трябва да кажем, че този характер е нееднороден и нееднозначен. Всъщност първата критична оценка за медиите в този род доклади на ЕК е в една бележка под линия в доклада за миналата година, когато се казва, че има един специфичен проблем. Той е свързан с агресивните и провокационни кампании на някои медии, насочени срещу определени лица на съдебната власт, с появата в някои медии на пристрастни отзиви.
Двете гледни точки към евродоклада чуйте в интервюто на Диана Янкулова с Петър Бакърджиев и Николета Даскалова./БНР