Пълна промяна ще претърпи подпомагането на аграрния бранш от началото на 2015 г. Като част от европейското семейство страната ни е длъжна да субсидира своите фермери, така че да не нарушава новия ред, установен в Европейския съюз.
За реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) се говори от няколко години и тя приключи след продължителни и често инфарктни спорове между държавите членки. Дали нашата администрация е успяла да защити достатъчно интересите на родните земеделци, ще стане ясно съвсем скоро.
Европейските фермери, в т.ч. и българските, ползват два механизма на подкрепа. Единият – това са схемите за директни плащания, а другият е субсидиране на проекти по Програмата за развитие на селските райони.
Основното подпомагане ще върви по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), която се прилагаше и до момента. Субсидиите ще се отпускат за площите, върху които се извършва земеделска дейност. Стопанството трябва да е от поне 0,5 ха (5 декара). В предишния планов период се подпомагаха фермери, които се грижеха най-малко за 1 ха (10 декара).
Схемата за преразпределително плащане, която означава по-големи субсидии за първите 300 дка, е сред важните промени, а нейната цел е по-голяма помощ да получат малките производители. Това е единственият елемент от новата ОСП, който беше приложен още през тази година. И вече лъснаха първите дефекти на системата. Появиха се 16 000 нови кандидати за евросубсидии на площ. Проверките на фонд „Земеделие“ откриха само 170 фирми, които явно са разцепили стопанствата си с цел облагодетелстване от по-високите субсидии.
Младите земеделци, които са на възраст до 40 г., ще получават 25% допълнително върху помощите за първите си 300 декара в продължение на 5 години, е друга промяна на правилата. От кандидатите ще се иска да имат аграрно образование или да са преминали земеделски обучителни курсове. Преференцията ще се ползва и от фирми, стига техните управители да попадат в категорията „Млади фермери“, както и да притежават повече от половината капитал.
Субсидиите над 150 000 евро на едрите фермери ще бъдат орязвани с 5%, а над 300 000 евро подпомагането ще бъде прекратявано. Преди тази ножица ще се изваждат всички вноски и данъци, които се плащат на наетите работници и служители.
Зелените плащания са може би най-съществената промяна на селскостопанската политика, която предвижда повече средства за опазване на околната среда и пасищата. Фермерите, които правят сеитбооборот (променят мястото на отглежданите култури), оставят свободна земя на угар и се грижат за пасища, ще получават допълнителни суми към директните субсидии.
Стопанства със земя между 100 дка и 300 дка трябва да отглеждат поне 2 култури, като основната не бива да е повече от 75%. Когато обработваемата площ е над дка, фермерът трябва да 3 култури, бива да е върху повече от 75%.
Друго изискване е двете основни култури да не надхвърлят 95% от площите. 30% от пакета с европейски субсидии ще бъдат раздадени за т.нар. зелени дейности. Логично е да не са съвсем доволни зърнопроизводителите които досега получаваха 80% от директните плащания. За да имат право на зелени субсидии, ще трябва да "отрежат“ част от нивите си. Поради това в бъдеще се очаква площите със зърнени и маслодайни култури у нас леко да намелият.
От 2015 г. значително се увеличават възможностите за т.нар. обвързано с производството подпомагане, което ще бъде предоставяно на животновъдите, овощарите, зеленчукопроизводителите. За тези помощи ще се отделят 13% от пакета евросубсидии за България. Още 2% от европарите ще отиват за протеинови култури. Могат да се възползват земеделци, които обработват поне 0,5 ха (5 дка) с фасул, леща, нахут, грах, фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан.
Има съвсем облекчен вариант за най-дребните стопани. Те имат право да изберат опростената схема за малките – ще получават твърда сума на година. Най-вероятно тя ще е на минималната граница от 500 евро. В замяна на това обаче те ще трябва да се регистрират и да си плащат осигуровките. Проектобюджетът за 2015 г. предвижда от 1 януари минималният осигурителен доход за земеделските производители да се изравни с останалите самоосигуряващи се лица и от 240 да стане 420 лева. Земеделците ще кандидатстват за субсидия по всяка от схемите за директни плащания с единно заявление за подпомагане. Както досега, това ще става в общинските служби „Земеделие“ в периода от 1 март до 15 май.
Зърнопроизводителите:Администрацията бързо да се стегне
Администрацията трябва да работи много бързо, защото по-добре някаква програма, отколкото никаква. Това заяви Ангел Вукодинов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той допълни, че много голяма част от коментарите, които Брюксел е изпратил, съвпадат със забележките на бранша. Това обаче не е повод за гордост, че в неправителствения сектор са се оказали прозорливи, защото в края на краищата всички заедно носят последствията от бъркотията.
Зърнопроизводителите са против поставената граница от 500 хил. евро за покупка на агротехника. Макар че в последните години паркът е сериозно обновен, машините от 2008 г. са вече амортизирани. А този сектор е най-зависим от машините и те определят неговата конкурентоспособност.
България е на 11-о място в света по износ на зърнени култури и трябва да води пазарна битка с много технологично развити държави. Няма логика в новата програма парите за селскостопански машини да се ограничават до половин милион евро, а пък инвестициите в стопанства може да достигат до 3 млн. евро.
„Нали тези популисти – политиците, казват, че ще се грижат за малките и за уязвимите. Тогава нека повече хора да могат да кандидатстват, вместо парите да отиват в ръцете на една шепа едри агробизнесмени“, коментира още Вукодинов.
Той продължава да се надява, че окончателните корекции в текстовете ще се направят пред очите на браншовите организации.
Първите проекти по селската програма след април догодина
От април натам най-рано ще се приемат проекти по новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР). Въпреки че тя обхваща периода от 2014 до 2020 г., първите пари, които може да се получат, ще са в края на следващата година.
В момента в аграрното ведомство работят на пожар и чистят забележките на Брюксел. Еврочиновниците са написали цифром и словом точно 426 коментара и нашата администрация трябва да представи ясни отговори.
„Надяваме се втората версия на програмата да бъде одобрена неофициално в края на декември или в началото на януари“ – това обяви по време на годишния агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите земеделският министър Десислава Танева.
Това означава, че Брюксел най-рано ще парафира документа през юли. За да не се губи време и за ужас на всички да се окаже, че и 2015 г. е нулева, в началото на второто тримесечие ще се приемат проекти за инвестиции в земеделски стопанства. Обмисля се също отварянето на мярката за агроекология и за младите фермери.
Всичко това обаче са само прогнози, защото единствено аграрното ведомство не е изпратило на вицепремиера Томислав Дончев план какви проекти смята да приема догодина, преди ПРСР да бъде официално одобрена. Разбира се, всичко ще се прави на бюджетен риск.
2,338 млрд. евро отдели Брюксел за развитие на селските райони на България до 2020 г. Тези средства ще отиват за обновяване на техника, за инвестиции в стопанства, за селски туризъм и микропредприятия, за общинска инфраструктура и горски дейности. Планирани са и пари за аграрни научни изследвания, които ще бъдат специално насочени към бизнеса. Но преди да пуснат следващата селска програма, по-важно за нашата администрация е как точно ще приключи сегашната.
Министър Десислава Танева призова фермерите бързо да завършат проектите си и да пускат заявки за плащане до края на годината, защото ще калкулираме поредната загуба на европари. Според оптимистичната прогноза на земеделското ведомство ще трябва да отпишем около 90 млн. евро за 2014 г. В края на миналата година и заместник-министърът на земеделието Явор Гечев го удари на молба пред кметовете, които трябваше пожарно да подписват проекти. Тогава бяха прехвърлени 200 млн. евро за общинските проекти, които са мащабни и парите се разпределят по-бързо. Операцията беше представена като наддоговаряне.
Досега сме загубили над 90,5 млн. евро по селската програма 38,8 млн. евро бяха отписани през 2009 г., 51 млн. евро – през 2010 г., и 740 000 евро – през 2011 г. Оттук натам обаче ситуацията се усложнява, защото няма никакво време. Всички проекти трябва да са изпълнени най-късно до септември догодина и да са пуснати документи за плащане. Във фонд „Земеделие“ пък трябва да имат перфектна организация, за да организират плащанията до края на 2015 г.
Помощите за млечни крави ще се дават според броя на животните в стопанството на 28 февруари 2009 г.
Малкият бизнес пак ще остане без финансиране
По необясними причини земеделското министерство все още не е направило оценка на финансовите механизми, които работеха в сегашната програма и са задължителни по еврорегламент. В проекта за новата ПРСР не е заложен финансовият инженеринг. Става дума за гаранционния фонд, който, макар и трудно, все пак осигурява по-лесен достъп до финансиране на малките и средните земеделски производители.
Това означава, че колкото и нашата администрация да тръби, че програмата ще подкрепя малкия и средния агробизнес, на практика по-големите пак ще могат по-лесно да се справят, защото имат по-реален достъп до финансиране. Това обясни пред „Преса“ Емил Дърев от Българската асоциация на консултантите по европейски проекти (БАКЕП).
Другият проблем е бавната работа на администрацията. Сега министър Десислава Танева призовава фермерите да бързат с изпълнение на проектите си, но хората няма как да го направят, защото техните предложения с месеци стояха „на трупчета“ в канцелариите. След като фонд „Земеделие“ подписа договорите през септември и октомври, как да станат готови до края на годината, недоумява Дърев. Дори проектът да е само за покупка на земеделска техника, трябва време да се поръчат машините.
Според консултантите по европроекти най-вероятно тази година ще бъдат отписани 150-160 млн. евро. Големият шок ще е през следващата, когато трябва да се усвоят 850 млн. евро. Страшно е дори да се мисли колко от тези средства ще загуби страната ни.
Искат квота за частни фирми
Да има квота за частните получатели на европари във всяка оперативна програма, поискаха социалните партньори в обръщение до парламента и Министерския съвет. Това е една от мерките за подобряване на управлението на евросредствата.
Социалните партньори искат да имат и блокиращо малцинство за определени ключови решения в комитетите за наблюдение на оперативните програми. Бизнесът и синдикатите настояват още да се увеличат авансите за частните кандидати, да се изравнят условията с публичните получатели на европари./Преса