Искате да ремонтирате банята. Нямате много пари, но искате да сте сигурни, че майсторът няма да ви излъже (прекалено много) и ще свърши качествено работата. Най-вероятно ще питате онези, които са го ползвали преди. Също така ще го накарате да ви каже крайна цена, която след това да не раздува твърде. Но бихте ли го накарали да опише в есе как ще подрежда плочките в банята, как ще влиза и излиза от къщата и какво ще направи, ако някъде избие теч? И бихте ли избрали между двама майстори в зависимост от това кой е описал по-добре рисковете?
Разбира се, че не. И въпреки това институциите редовно ползват този похват, за да раздават големи, сериозни поръчки. Това е един от многото малки хитри похвати, с които законно може да се раздават пари на тези, които са предварително одобрени. Изкуството да се заобикаля законът тук е доведено до такова съвършенство, че от години в България е публична тайна как няма случайни фирми, които да спечелят големи поръчки, независимо с колко правила, наредби и контрол обрастват парите.
Да го кажем ясно: това е неприемливо, незаконно и развращава средата за бизнес и живота ни. В Румъния вече редовно вкарват министри и депутати в затвора за точно тези прегрешения. В България явно упорито не сме разбрали още този урок. Затова ЕК е измислила нов механизъм, по който да ни помогне сами да си помогнем. Той буквално ще рисува пред управляващите мрежите на влияние, конфликтите на интереси, свързаните фирми и опасната концентрация при поръчките. Ако и това не помогне, значи заслужаваме банята ни вечно да се разпада, а парите никога да не стигат./Капитал