Стъпките идват няколко дни след като премиерът Бойко Борисов обяви е-управлението и "дигиталните магистрали" за основен приоритет на правителството. "Ще ускорим изграждането на е-управление", обеща той по време на специализираната конференция "Единен цифров пазар чрез е-управление и дигитално предприемачество". Според визията на Борисов всички административни процеси трябва да преминат в електронен формат – от здравеопазване, през правосъдие и обществени поръчки. "Имаме карти, компютри, изградена електронна система и въпреки това пак забелязвам министри да разнасят хартии", каза тогава премиерът.
Подобна концепция се върти в публичното пространство от над десет години, но до момента е донесла минимален резултат срещу доста скъпи инвестиции. Настоящото правителство обаче си е поставило за цел да реорганизира различните структури, които са отговорни за дигитализирането на административни процеси. Новата дирекция "Електронно управление" вероятно няма да бъде единствената стъпка в тази посока. "Системата в настоящия й вид е доста разпокъсана – финансирането на електронното правителство е в оперативната програма "Добро управление", политиките са дело на Съвета за електронно управление и Съвета за административна реформа, отговорността за стандартите е на дирекцията в МТИТС, а за инфраструктурата отговаря изпълнителната агенция ЕСМИС," обяснява началникът на кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова – Антон Герунов пред "Капитал Daily". "Ние правим всичко възможно да синхронизираме тези усилия, като се обсъждат различни варианти за това," допълни още той.
Същевременно МС одобри и промени в Закона за достъп до информация, които ще улеснят използването на големи масиви от данни (т.нар. "повторно използване на информация"). Всяка обществена информация, създадена след 1 октомври тази година, ще трябва да бъде поддържана в електронен вид, предвиждат промените. Дигиталният достъп до информация ще може да става и без електронен подпис. Ще бъде създаден и специализиран портал за съхранение на обществени данни. Всички отделни администрации ще трябва да обявяват ежегодно списък на категориите информация, които подлежат на публикуване в интернет, както и техните формати и сроковете, в които ще данните ще бъдат актуализирани.
Всички софтуерни проекти, които ще се финансират по новата оперативна програма "Добро управление" вече ще бъдат с т.нар. отворен код (т.е. кодът зад софтуерните приложения ще бъде достъпен) и ще трябва да стъпват на принципните на отворените данни, стана ясно на днешното представяне на програмата. В началото на годината правителството заяви и че ще отвори над сто "приоритетни" бази с обществени данни, сред които статистика за регистрираните МПС-та от КАТ, регистър на изплатените земеделски субсидии, декларациите на лицата на висши ръководни длъжности в Сметната палата, данни за замърсяването на въздуха и водите, пощенските кодове, разписанията на БДЖ и много други. Разликата със сегашното положение е, че информацията ще стане достъпна в цялостен, структуриран и машинночетим вид, вместо да е разпокъсана в трудни за намиране и обработване формати. В момента тече работата по портала opendata.government.bg, където постепенно ще бъдат качвани "отворените" бази данни.
Статията е допълнена в 12:00ч. на 23 април, след конференцията "Е-управление: мисията възможна". Очаквайте повече подробности за събитието на www.capital.bg и в следващия брой на Капитал Daily./Капитал