Данните са извлечени от официални проверки, анализи и доклади
Типичните злоупотреби при обществени поръчки се изразяват най-често в съзнателно ограничаване на конкуренцията и предварително определени победители в процедурите по възлагане. Често се задават условия или критерии така, че само конкретна фирма да може да участва или да спечели, което ограничава конкуренцията и предопределя резултата на търга.
Манипулациите на документацията за участие и надписването и прикриване на разходи също са сред непозволените подходи. В реални разследвания се откриват случаи на предварително изготвена от конкретен участник документация за участие, завишени или скрити количества или цени, които имат за цел да увеличат сумата по обществената поръчка. Много често се прибягва и до разделяне на поръчки с цел заобикаляне на правилата. Обществените поръчки понякога се разделят на по‑малки части, за да се приложат по‑леки правила или да се избегне по‑строг контрол, което е нарушение на Закона за обществените поръчки. Изработват се и внедряват в документацията за участие в процедурите методики за оценка, които не са обективни, или пък са изготвени или консултирани от участника, който предстои да спечели процедурата.
Нерядко се използват критерии за оценка на офертите, които осигуряват необосновано предимство или затрудняват реалното сравнение на предложенията. В множество случаи се стига до надпревара с „единичен участник“ и липса на реална конкуренция. Голям дял от процедурите се печелят от единствен кандидат, което е индикатор за потенциални корупционни практики и липса на истинска конкуренция.
Един от сериозните проблеми на процедурите е установяването на зависимост на изпълнителите от публично финансиране. Фирмите, които разчитат значително на европейски или държавни средства, често са в кръгове с ограничен достъп до други конкуренти, създавайки условия за „затворени мрежи“ от компании.
Другият сериозен проблем е корупционния натиск и влиянието върху администрацията от страна на определени участници. Възприемането на обществени поръчки като инструмент за корупция и политика е широко разпространено — според проучвания повече от половината граждани и бизнеси смятат, че съществува корупция при възлагането им. Завишените цени и нецелевите разходи формират групата от нарушения, при които средствата се използват не по предназначение. Често се прибягва до ограничаване на участие чрез специални изисквания — технически или финансови условия, които фактически изключват реални конкуренти.
Посочените практики намаляват ефективността на обществения разход, водят до по‑високи цени за държавата и данъкоплатците, подкопават конкуренцията и доверието в институциите и често съпътстват корупционни схеми и политически влияния.