В България примерите, по които да се изучават нарушенията и манипулациите в сферата на обществените поръчки, са изобилни. Течащата в момента процедура за избор на транспортни фирми, които да обслужват служителите на държавната "Мини Марица-изток", обаче може да залегне във всеки учебник в областта.
Най-предвидливите печелят
На 24 март мините обявяват поръчка за "Извършване на автотранспортни услуги – специализиран превоз на работниците и служителите на "Мини Марица-изток". Договорите на повечето от настоящите превозвачи обаче изтичат едва през август 2015 г., т.е. година и половина по-рано вече започва процедура за тяхната подмяна. Предвидливостта си "Мини Марица-изток" обясняват с факта, че ако евентуалните участници в процедурата обжалват, изборът на превозвач ще се забави. "На практика напълно вероятно е да се стигне до хипотеза, при която към август 2015 г. все още да няма сключени договори за автотранспортни услуги", отговориха от минното дружество на въпрос на "Капитал" .
Това до известна степен изглежда логично, само че… на 4 април, т.е. само 12 дни след обявяването на новата поръчка, на настоящите превозвачи са били изпратени писма с едномесечни предизвестия за прекратяване на договорите. "Да, вярно е, договорите ни се прекратяват", потвърди управителят и съдружник в "Юнион Ивкони" Ивайло Костадинов. "В тях имаше клауза, че това може да стане с едномесечно предизвестие от страна на възложителя, без да се доказва виновно неизпълнение от нас." Костадинов е бивш председател на общинския съвет в Дупница и привърженик на ГЕРБ, което е най-лесното обяснение за късането на договора. Но прекратени са и договори на други фирми ("Капитал" не успя да се свърже с всички от тях) като ямболската "Дичони", пловдивската "Хеброс бус", сливенската "Дорис" и т.н.
На практика от 5 май миньорите би трябвало да останат без транспорт. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като според хора от бранша съветът на директорите на "Мини Марица-изток" (откъдето не коментираха) вече е взел решение за начало на преговори за пряко договаряне с нови изпълнители. Процедурата със сигурност е добре отработена, след като вече е прилагана при други отменени от КЗК и съда поръчки на дружеството.
Очите ви виждам
"А ЕГН-то и цвета на очите да запишат?" Това е въпросът, който участници в обществени поръчки се питат, когато видят явно нагласени процедури, а транспортната поръчка на мините е очебиен пример. Поръчката изисква фирмите да докажат, че могат да осигурят автосервизна база, която да се намира на разстояние не повече от 50 км от местоседалището на съответния рудник или управление, за чието обслужване кандидатстват. На практика в този радиус попадат само Раднево и Гълъбово, като Стара Загора е на границата. Мотивът на "Мини Марица-изток" е, че така се обезпечават технически изправни автобуси. Това обаче важи само ако се предполага, че автобусите са стари, с лоши технически показатели и постоянно ще се чупят.
Не стига това, но в поръчката има изискване, че всяка база трябва да има поне толкова канала за обслужване, колкото са резервните автобусите за всеки лот, т.е. по шест, за двете най-големи позиции. Това естествено още повече стеснява възможните сервизи и фирмите, които ги притежават. Според хора от транспортния бранш в региона има само две такива бази – едната в Гълъбово, другата в Раднево. На практика кандидатите от Пловдив или Сливен ще трябва да наемат базите на конкурентите си, за да могат да участват.
"Мини Марица-изток" вече имат прегрешения по ЗОП, които могат спокойно да попаднат в класацията "10-те най-смешни причини да бъде отстранен участник". В края на 2010 г. Комисията за защита на конкуренцията отменя като незаконосъобразно решението на изпълнителния директор на "Мини Марица-изток", с което отстранява "Юнион Ивкони" от поръчката за превоз на служителите на мините (почти идентична на сега обявената). Мотивите са два – фирмата е представила договор за база в Стара Загора, която е на 56 км от рудник "Траяново 3", а един от автобусите й е бил с 53, а не с 55 места, каквито са изискванията на мините. КЗК обаче установява, че комисията, която извършва проверката, не е уведомила фирмата кога ще огледа базата. Освен това изобщо не е ясно как е измерено разстоянието. За капак комисията не е допуснала "Юнион Ивкони" да предостави друг автобус за оценка, въпреки че тази възможност е предвидена в документацията по поръчката. По-късно тричленка на ВАС потвърждава заключението на КЗК.
Без много въображение
На практика настоящата процедура е deju vu на поръчката от 2006 г. Тогава превозът е спечелен от три сдружения – "Превози Фаворит 2006", "Марица транс 2006" и "Обединение Автотранс", които обслужват четирите обособени транспортни позиции. При проверката на "Мини Марица-изток" за периода 2006 – 2009 г. Агенцията за държавна финансова инспекция установява, че само с една поръчка – за превоз на работници и служители, са причинени вреди за дружеството за 135 264 лв. Инспекцията заключава, че "въз основа на представените пътни листи се установи, че без наличието на достатъчно относими и безспорни факти са включени неизвършени допълнителни превози, както и незаявени допълнителни пробези".
Последва разследване и операция "Превозвачите" (с типична липса на оригиналност, характерна за времето на Цветан Цветанов като вътрешен министър), при която бяха арестувани секретарят на община Гълъбово Пенчо Стоянов в качеството на управител на "Марица Транс 2006", Милан Миланов, управител на "Превози Фаворит 2006″, а управителят на "Обединение Автотранс" Илия Илиев се размина, тъй като по това време се е лекувал. Тогава шефът на МВР – Стара Загора, комисар Алекси Алексиев, твърдеше, че малките фирми в сдруженията получават реалната цена, на която возят, а разликата между нея и тази, на която е договорен превозът с мините, остава в сметките на трите спечелили транспортни обединения. "Малките фирми в някои случаи са возили по принуда, защото се притесняват, че като се противопоставят на тази схема, ще бъдат изгонени и ще останат на пътя. Реалната цена е между 1.5 и 2 лева на километър, а фактурираната цена – над 3 лева на километър", каза тогава Алексиев (цитиран от "Дневник". За вдъхновители на схемата се смятаха кметът на Гълъбово Николай Тонев и Илия Илиев, но разследването реално не стигна доникъде, а Тонев наскоро бе оправдан от съда по други обвинения.
След като схемата беше развалена, "Мини Марица-изток" обявиха нова поръчка през 2012 г., но този път не за четири позиции, а за 12 лъча. Това вкарва доста повече фирми, което е довело до падне на цената за превоз с 80 стотинки на всеки километър, въпреки че е добавен и критерий за възрастта на автобусния парк. Резултатът за мините е около 200 хил. лв. спестени за всеки месец, както и значително по-нови автобуси за превоз на работниците.
Въпреки това сега поръчката се разваля и отново се връщат по-малкото позиции и изискванията за сервиз на разстояние 50 км. Официалната причина за това са оплакванията на служителите на мините за качеството на превозите. "Има протоколи за счупени седалки, течащо парно, неотоплени автобуси", казва Веселин Вълканов, председател на КНСБ в "Мини Марица-изток". "За мен като синдикалист няма значение кои са превозвачите, важното е автобусите да са читави", допълва той. Вълканов обаче не може да прецени дали сега автобусите са по-нови или не. Той обаче е сигурен, че голяма част от нередностите идвали от това, че превозвачите нямали бази наблизо. "Работниците са питали шофьорите, които обяснявали, че няма как да е иначе, като нямало къде да ремонтират."
Според превозвачи, които понастоящем обслужват линиите, разликата е очевидна. "Преди автобусите бяха 1993 – 1996 г., т.е. над 10-годишни. Сега са 2006, има и от 2010 г. Няма как да са по-лоши от предишните, когато обаче оплаквания нямаше." Според тях изобщо няма обективни критерии за това дали автобусите са наред, достатъчно е 33% от пътниците да се оплачат от нещо. Превозвачи, които отказаха да излязат с имената си, подозират, че всичко се прави, за да се върнат местните фирми. "Те всички са свързани помежду си, един е бил директор в ТЕЦ "Марица-изток 2", друг му е бил подчинен…"
Ако не друго, то поне сега сумата по транспортната поръчка изглежда доста по-ниска от преди – 9.8 млн. лв., докато за почти същата дейност за три години между 2006 – 2009 г. "Мини Марица-изток" са плащали 27 млн. лв./Капитал