Европейският съюз изгражда система за оценка на ефективността на бизнес клъстерите, което ще затегне тяхното финансиране със средства по оперативните програми. Заради атрактивните условия по тази линия и не много ясните правила само в България през миналия програмен период бяха раздадени близо 40 млн. лв за създаване на клъстери, много от тях организирани в последния момент и с откровената цел "да се усвоят един пари", а не за повишаване на конкурентоспособността на фирмите в тях.
Браншовата им асоциациятв България също е изготвила своя система за акредитация, която обаче трябва да бъде разгледана и приета правителствено ниво, стана ясно по време на първата среща на бизнес клъстерите в Южна България, проведена в Пловдив.
Общината участва в двата най-големи бизнес клъстера в региона – "Проектиране и строителство" и "Информационни и комуникационни технологии Пловдив". В тях участват общо 41 дружества, неправителствени организации, общини и висши учебни заведения. Всички те работят и по осъществяването на най-мащабния инвестиционен проект – Тракия икономическа зона.
Клъстери на килограм
По данни, представени от Геновева Христова – член на на управителния съвет на Асоциацията на бизнес клъстерите, в Европейския съюз има регистрирани около 2200 клъстера и над 10 на сто от тях са в България. Тук има регистрирани 261 клъстера, но 12 от тях са престанали да съществуват. Дали клъстерите в България са много или малко може да се съди по това правят ли по-конкурентоспособна българската икономика, даден отрасъл или регион, каза Геновева Христова.
Факт обаче е, че голяма част тях бяха създадени заради изгодното финансиране през последните години от ЕС и почти нямаха връзка с подобряване на конкурентоспособността. Финансирането на всеки един проект в предходния период варираше от 100 000 лв. до близо 4 млн. лв., като срокът за изпълнението им е между една и две години, а по-голямата част от тях трябва да завършат през пролетта на 2015 г. За сравнение в много по-големи държави като Германия и Франция са малко над 100.
Затова и от 2015 г. има промяна в стратегията на ЕС по отношение на тези обединения. И тя е, че се "вдига летвата" на конкурентоспособността – европейските клъстери да бъдат конкурентни на глобално ниво и заедно да излизат на трети пазари. В стратегията на ЕС влиза подкрепа и на междуклъстерно сътрудничество отново с цел излаз на трети пазари, както и за създаване на хибридни клъстери, които не са точно ориентирани само в един сектор на икономиката.
Въвеждат се параметри за оценка на качеството на клъстерите, което да улесни финансирането на най-добрите от тях, каза Геновева Христова. "Отличният клъстер" се оценява по десетина параметъра като прозрачност и откритост за нови членове, минимум 20 членове, всеобхватност, финансова стабилност, регионална концентрация и други. През последните години в България например се създаваха клъстери с 6-7 компании.
Освен това Европейската стратегия за растеж вече ще се основава и на реиндустриализация и насърчаване на 10 нововъзникващи индустрии, сред които индустриите, свързани с опазване на околната среда, логистика (интермодален транспорт), технологии за мобилност, опаковки, биофармацевтика, морска икономика, креативни индудстрии, индустрии на преживяванията (включително туризъм – б.а.)
Европа въвежда система за оценка на ефективността на клъстерите, която не е задължителна, но без нея клъстерите са обречени да останат играчи на националните си пазари. Въведени са три сертификата – бронзов, сребърен и златен, като само 9 български клъстера имат бронзово ниво на ефективност. Златен сертификат имат 47 клъстера от 9 европейски страни, като нито една страна от Централна и Източна Европа засега няма такъв сертификат.
Възможности за финансиране
През 2015 г. се предвиждат 3 конкурса за финансиране на клъстери по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", посочи Даниела Чонкова, член на управителния съвет на Асоциацията на бизнес клъстерите.
Едната е насочена към иновациите в предприятията в размер от 100 хил. до 1.5 млн. лева, субсидията варира от 25 до 85%, като по-високите проценти са за малките и микропредприятията. Очаква се конкурсът да бъде обявен през септември. Другият е свързан с обновяване дейността само на малки и средни предприятия и субсидия от 35 на сто до 70 на сто.
Третата процедура е "Енергийна ефективност", с която се стимулира закупуване на нови енергоспестяващи машини, технологично обновление. Размерът на безвъзмездната финансова помощ ще варира от 35 до 70 на сто./Капитал