Законът позволи на фирмите на хора с увреждания да отстраняват директно всички други участници в дадена поръчка, да не плащат парични гаранции и да доказват опит. В допълнение – списъкът с дейностите, за които им се дават тези привилегии, порасна двойно. Тази "бърза писта" се оказа толкова примамлива, че изведнъж броят на специализираните фирми започна да расте лавинообразно.
Може, разбира се, България да е станала внезапно страна на равноправието, където доста такива хора искат да имат фирми и да работят с тях. Но по-логичното обяснение е, че липсата на контрол е превърнала една добра идея в типичната злоупотреба.
Интеграцията на хората с увреждания, разбира се, трябва да е основна задача на управлението, но подходът "на парче" и с недобре написани текстове в закон със съвсем различна цел явно не работи добре. Фирмите недоволстват от невъзможните търгове и естествено търсят начин да заобиколят правилата. Представители на засегнатите организации също твърдят, че не са доволни. Тази недомислица, с две думи, трябва да бъде поправена възможно най-скоро./Капитал