Брюксел и София имат сериозен спор за начина, по който работят поръчките в здравния сектор – това е най-горещата тема.
Европейската комисия заведе България пред Съда на ЕС заради неправилно транспониране на правилата за обществени поръчки. Според Брюксел частните болници продължават да бъдат изключвани от изискванията за обществени поръчки, дори когато усвояват значителни публични средства. Това нарушава Директива 2014/24/ЕС и води до правни действия срещу страната.
За последните десет години Европейската комисия е водила няколко наказателни (infringement) процедури срещу България, свързани с нарушения на правилата за обществени поръчки.
INFR(2018)2268 – Процедурата е стартирана през 2018 г. заради неспазване на правилата за обществените поръчки във връзка с частните болници, които не прилагат директивата, въпреки че получават публично финансиране. Това е дълга процедура, която Комисията продължава да води и към 2025–2026 г. с мотивирани становища и потенциално предаване на случая до Съда на ЕС.
INFR(2024)4027 – Комисията изпраща мотивирано становище в 2024 г. за неспазване на директивата за обществени поръчки по отношение на Закона за електронното управление — т.нар. случаи на пряко възлагане на обществени поръчки без търг. Това е отделна процедура, започнала през 2024 г. и все още активна в 2025–2026 г.
Медийните и институционални съобщения разкриват и други случаи, при които ЕК е уведомявала България да приведе законодателството си в съответствие с правилата за търгове, и е заплашвала страната със съд в рамките на наказателни процедури заради нарушения на директивата.
Процедура 2018/2268 – стартира през 2018 г. и продължава да е активна към декември 2025 г., а процедура INFR(2024)4027 – стартира през 2024 г.
Европейската комисия открива наказателни процедури винаги, когато страна-членка не прилага или неправилно прилага европейски директиви – в случая Директива 2014/24/ЕС за обществени поръчки или други правила свързани с прозрачност, равно третиране и недискриминация на участниците.