В Ъ Т Р Е Ш Н И П Р А В И Л А
НА ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ АНАЛИЗИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ– ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА
Издадени на 09 януари 2012г. от председателя на управителния съвет, приети от управителния съвет на Институт за правни анализи и изследвания на 09.01.2012г.
РАЗДЕЛ I.
Общи положения
Чл.1. (1). Нормативното основание за разработването и приемането на настоящите Вътрешни правила са чл.16 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), във връзка с чл.9 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ).
(2). Настоящите вътрешни правила се издават на основание на чл.22 ал.4 и чл. 29 ал.4 от устава на ИПАИ, приети са от управителния съвет на ИПАИ и са утвърдени и подписани от председателя.
Чл.2. Целта на настоящите вътрешни правила е:
1. Да спомогнат за предотвратяване и разкриване действията на физически и юридически лица, групи и специализирани организации на организираната престъпност, насочени към изпиране на пари и финансиране на тероризма;
2. Да определят задълженията на Институт за правни анализи и изследвани като ЮЛНЦ – задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2, т.17 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), както и конкретни процедури по тяхното изпълнение;
3. Да установят ясни критерии за разпознаване на съмнителни операции или сделки и клиенти, свързани с изпирането на пари и/или финансиране на тероризма;
4. Да регламентират събирането, обработването, съхранението и предоставянето на информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", както и на информация свързана с прилагането на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;
5. Да определят реда и начините за първоначално и текущо обучение и квалификация на експертите в Институт за правни анализи и изследвани като ЮЛНЦ – задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2, т.17 от ЗМИП и на неговите служители по прилагане на мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма.
Мерки срещу изпиране на пари
Чл.3. Мерките за предотвратяване действията на клиенти и дарители на Институт за правни анализи и изследвани като ЮЛНЦ – задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2, т.17, свързани с изпиране на пари, са:
1. Идентифициране на клиенти и дарители, физически и юридически лица и проверка на тяхната идентификация;
2. Идентифициране на действителния собственик на клиент/дарител юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание да се приеме за установен действителния собственик;
3. Събиране на информация от клиента или дарителя относно целта и характера на отношението, което е установено или предстои да бъде установено с него;
4. Текущо наблюдение върху установените професионални отношения и проверка на сделките извършвани в рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната информация за клиента, за неговата дейност и рисков профил, в т.ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи;
5. Разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, при съмнение за изпиране на пари.
Мерки срещу финансиране на тероризма
Чл.4. (1) Освен мерките по чл.3, съгласно Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се прилагат и следните мерки срещу финансиране на тероризма:
1. Блокиране на парични средства, финансови активи и друго имущество;
2. Забрана за предоставяне на финансови услуги, парични средства, финансови активи или друго имущество.
(2) Лицата, изпълнили мярка по ал. 1, незабавно уведомяват за това министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
(3) Блокирането по ал.1 има действие на запор или възбрана.
(4) По предложение на министъра на вътрешните работи, на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по този закон.
(5) В списъка по ал. 1 се включват:
1. Физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с тероризъм или спрямо които са наложени санкции за тероризъм с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;
2. Лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.
(6) В списъка по ал. 1 могат да се включат и лица, посочени от компетентните органи на друга държава или на Европейския съюз.
(7) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" незабавно след приемането му.
РАЗДЕЛ II.
А: Идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация
Чл.5.(1) Институт за правни анализи и изследвани като ЮЛНЦ – задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2, т.17 от ЗМИП, идентифицира клиентите и дарителите си в следните случаи:
1. При установяване на професионални отношения;
2. При извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута;
(2) Идентифицирането на клиентите и дарителите се прави и в случаите, на извършване на повече от една операция или сделка, които поотделно не надвишават 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.
(3)Клиентите и дарителите се идентифицират и извън горните случай, когато възникне съмнение за изпиране на пари или за финансиране на тероризма
Чл.6. Идентифицирането на клиенти/дарители се извършва, както следва:
1. За юридически лица – чрез изискване на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние, а ако лицето не подлежи на регистрация – на заверен препис от учредителния акт.
1.1. Необходима информация за лицето: наименование, седалище, адрес на управление, предмет на дейност или цел, срока на съществуване (ако има такъв) органите на управление и представителство, вида и състава на колективния орган на управление (съвет на директорите, управителен съвет).
1.2. Когато в официалното извлечение от съответния регистър не се съдържат необходимите за идентификацията данни, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на други официални удостоверителни документи за тези данни;
2. За физически лица – чрез изискване на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на трите имена, адреса и единния граждански номер на лицето.
2.1. Физическите лица – еднолични търговци, представят освен документите по тази точка и документите по т. 1;
Чл.7.(1) Ако операцията или сделката се извършва чрез представител, се изискват доказателства за представителната власт, след което се идентифицират представителят, представляваният и връзката на лицето, непосредствено извършващо сделката, със съответното физическо или юридическо лице.
(2) Ако операцията или сделката се извършва в полза на трето лице без упълномощаване, се идентифицират третото лице, от името и за сметка на което е извършена операцията или сделката, и лицето, извършило операцията или сделката.
При идентифицирането се установяват трите имена, ЕГН и връзката на лицето, непосредствено извършващо сделката, със съответното физическо или юридическо лице.
Чл.8. При промяна на обстоятелствата по време на осъществяване на операцията или сделката, юридическите лица или физическите лица еднолични търговци, представят в 7 дневен срок от вписване на промяната в регистъра копие от новата съдебна регистрация.
Чл.9. При установяване на професионални или търговски отношения или осъществяване на операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или друга форма без присъствието на клиента, се предприемат подходящи мерки за удостоверяване истинността на идентификационните данни на клиента.
Чл.10. Задължително се идентифицират физическите лица, които са действителни собственици на клиент – юридическо лице. Действителен собственик на клиент- юридическо лице, е:
1. Физическо лице или физически лица, които пряко или непряко притежават повече от 25 на сто от дяловете или от капитала на клиент- юридическо лице, или на друга подобна структура, или пряко или непряко го контролират;
2. Физическо лице или физически лица, в полза на които се управлява или разпределя 25 на сто или повече от имуществото, когато клиент е фондация, организация с нестопанска цел или друго лице, което осъществява доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трето лице;
3. Група от физически лица, в чиято полза е създадена или действа фондация, организация с нестопанска цел или лице, осъществяващо доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трети лица, ако тези лица не са определени, но са определяеми по определени признаци.
Чл.11.(1) Идентифицирането на действителен собственик на клиент – юридическо лице, както и проверката на тяхната идентификация се извършва чрез използване на документи, данни или информация от независим източник (удостоверение от съответния регистър, учредителен договор при ООД, списък на акционерите при АД и др.), от която да са видни физическите лица, действителни собственици.
(2) При липса на друга възможност идентифицирането може да се извърши чрез декларация, подписана от законния представител или пълномощника на юридическото лице условията и с реквизитите, определени в ППЗМИП (Приложение № 2).
Чл.12.(1) Когато определена сделка попада в посочените в чл. 5 случаи на задължително идентифициране на клиента, Институт за правни анализи и изследвани като ЮЛНЦ – задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2, т.17 от ЗМИП е задължено първо да извърши идентифицирането на клиентите и дарителите си, след което пристъпва към осъществяването на самата сделка.
(2) Идентифицирането, включително идентифицирането на физическите лица, действителни собственици на юридически лица, се извършва чрез представяне на посочените в чл. 6 и чл.11 документи.
Б: Рисков профил на клиента/донора
Чл.13.(1) Информацията, касаеща идентифицирането на клиента/донора се проверява чрез един или повече от способите, изброени в чл. 4 от Правилника за прилагане на ЗМИП (ППЗИМП). Същата се използва за първоначална оценка на рисковия профил на клиента.
(2) На основа на анализ Институт за правни анализи и изследвани като ЮЛНЦ – задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2, т.17 от ЗМИП определя категория клиенти/донори или отношения с по – висок риск, който поставят на особено наблюдение и по отношение на които прилагат разширени мерки. В тази категория се включват клиентите и дарителите, които нямат постоянно пребиваване или място на търговска дейност в страната, офшорни компании, компании с номинални собственици или с акции и дялове на приносител, компании на доверително управление или други подобни структури.
Чл.14.(1) Задължително се поставят под особено наблюдение търговските или професионалните си отношения, операциите и сделките с лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари.
(2) Когато операцията или сделката по ал. 1 няма логично икономическо обяснение или видимо основателна причина, се събират, доколкото е възможно, допълнителна информация за обстоятелствата, свързани с операцията или сделката, както и за нейната цел.
Чл.15. Задължително се прилагат разширени мерки по отношение на клиенти, които заемат или са заемали висша държавна длъжност в Република България или в чужда държава, както и по отношение на клиенти, които са свързани с тях лица.
Чл.16.(1)Клиенти по смисъла на чл.15 са потенциални клиенти, съществуващи клиенти и действителни собственици на клиент – юридическо лице, които са:
1. Държавни глави, ръководители на правителства, министри и заместник- министри;
2. Членове на парламенти;
3. Членове на конституционни съдилища, на върховни съдилища или на други висши органи на съдебната власт, чиито решения не подлежат на последващо обжалване освен при изключителни обстоятелства;
4. Членове на сметна палата;
5. Членове на управителни органи на централни банки;
6. Посланици и управляващи дипломатически мисии;
7. Висши офицери от въоръжените сили;
8. Членове на административни, управителни или надзорни органи на държавни предприятия и търговски дружества с едноличен собственик държавата.
(2) Категориите, определени в ал.1, т.1-7, включват съответно и доколкото е приложимо длъжности в институциите и органите на Европейския съюз и в международни организации.
(3) Мерките, предвидени за категориите клиенти по ал. 1, се прилагат и по отношение на кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони и председателите на общински съвети.
(4) Категориите, определени в ал. 1, т. 1 – 8, изключват длъжностни лица на средно ниво или по-младши длъжностни лица.
(5) За целите на чл. 12 за "свързани лица" се считат:
1. Съпрузите или лицата, които живеят във фактическо съпружеско съжителство;
2. Низходящите от първа степен и техните съпрузи или лицата, с които живеят във фактическо съпружеско съжителство;
3. Възходящите от първа степен;
4. Всяко физическо лице, за което се знае или може да се предположи въз основа на публично достъпна информация, че е действителен собственик съвместно с лице по ал. 1 на юридическо лице или се намира в други близки търговски, професионални или други делови отношения с лице по ал. 1;
5. Всяко физическо лице, което е едноличен собственик или действителен собственик на юридическо лице, за което се знае или може да се предположи въз основа на публично достъпна информация, че е било създадено в полза на лице по ал. 1.
Чл.17. Разширените мерки по отношение на клиенти могат да бъдат:
1. Извършване на посещения на посочения от клиента адрес;
2. Изискване на допълнителни документи и информация от клиента;
3. Събиране на сведения чрез друг клиент;
4. Справки в Интернет;
5. Изискване на референции от свои контрагенти в страната или в чужбина или от други лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП;
6. Събиране на сведения за източника на доходи;
7. Проверка на дейността на клиента, включително чрез посещение на негови производствени или административни помещения или чрез събиране на сведения от негови контрагенти;
8. Проверка при работодателя на клиент – физическо лице;
9. Мерки, съдържащи се в указания, издадени от директора на дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС;
10. други мерки, преценени от лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП като подходящи.
Чл.18. (1). Лицата, извършващи операция или сделка чрез или с Институт за правни анализи и изследвани като ЮЛНЦ – задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2, т.17 от ЗМИП, на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой, са длъжни да декларират произхода на средствата. (Приложение 1).
(2) Институт за правни анализи и изследвани като ЮЛНЦ – задължено лице по смисъла на чл.3, ал.2, т.17 от ЗМИП е длъжен да изиска декларацията преди извършването на съответната операция или сделка.
Чл.19. В случаите, при които не може да се извърши идентификация на клиента в съответствие и изискванията на ЗМИП и актовете за прилагането му, както и при не представяне на декларация за произход на средствата по чл.4, ал.7 от ЗМИП, задължително се отказва извършването на операцията или сделката при установяването на търговски или професионални отношения. Ако не може да се извърши идентификация на клиента в случаите на вече установени търговски или професионални отношения, то следва да се прекратят тези отношения.
РАЗДЕЛ III.
Критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки, източници и клиенти
Чл.20. За съмнителни първоизточници на парите (имуществото, собствеността) следва да се считат:
20.1. Страни, не прилагащи препоръките на FATF (Financial Action Task Force) – Международна организация, която определя стандартите в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
20.1.1. Информация за страни с идентифицирани от FATF недостатъци при прилагането на международните стандарти срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма (не спазващи препоръките на FATF) може да бъде намерена на страницата на FATF в интернет: http://www.fatf-gafi.org.
20.2. Страни със статут на офшорни зони или определени като данъчни убежища;
20.2.1. Актуална информация за офшорните финансови центрове, може да бъде намерена на страницата в интернет на Международения валутен фонд: http://www.imf.org/external/NP/ofca/OFCA.aspx
20.2.2. Списъкът не е изчерпателен и към него могат да се добавят редица юрисдикции, които притежават характеристики или предоставят услуги, характерни за офшорните центрове.
20.3.Страни, включени в ограничителниите списъци на ООН и OFAC, Министерство на финансите на САЩ;
20.3.1. Актуална информация за физическите и юридическите лица, спрямо които са наложени ограничителни мерки, могат да бъдат намерени на следните адреси в интернет:
2.3.1.1. ООН;
2.3.1.2. Съвет за сигурност – http://www.un.org/Docs/sc/;
2.3.1.3. OFAC;
2.3.1.4.Министерство на финансите на САЩ http://www.treasury.gov/offices/enforcement/ofac/
Чл.21. Съмнителни сделки, операции и клиенти:
21.1. Характерът на дарението не съответства на целите на организацията;
21.2. Мащабите на дарението не съответстват на реалните потребности на организацията;
21.3. Дарението се извършва от физически лица или фирми, за които се знае или предполага, че са придобили средствата си чрез престъпна дейност;
21.4. Волята на дарителя предвижда трансформация на дарението, при което са възможни закононарушения и злоупотреби;
21.5. Дарението се довежда до непосредствените му получатели с помощта на лице или организация,