Благодарение на най-спорното нововъведение в закона – т.нар. in house търгове, кметове или министри вече могат да наемат по собствена преценка без конкурс подчинените им дружества за различни цели и да им плащат колкото намерят за добре. По принцип е необходимо експерти от Министерския съвет да напишат методика за ценообразуването в тези случаи, но начинанието като цяло изглежда абсурдно, защото няма как строителството на един и същи обект да струва еднакво в София и, да речем, в Якоруда. Така че ще е доста интересно да видим как точно ще се прилага възможността за възлагане без търг и дали въобще някой ще рискува да се възползва от нея?
Друга важна новост, която започна да се прилага преди дни, е свързана с гаранцията за изпълнение на поръчките. Вместо досегашните 3% от стойността ще се удържат пет на сто. Промяната бе направена по предложение на депутата от ГЕРБ Томислав Дончев с мотива, че възложителите трябва да са по-защитените при евентуални неуредици и закъснения в изпълнението на проектите.
От 1 юли отпадна и практиката да се залагат ограничаващи условия за икономически и технически възможности на кандидатите като брой изпълнени договори, минимален годишен оборот и други. До последно именно чрез такива похвати възложителите отсяваха предварително конкуренцията и най-често до публичните средства стигаха само определен кръг от фирми. Освен това всички компании, които имат задължения по Данъчноосигурителния процесуален кодекс към държавата или общините, няма да могат да участват в обществени поръчки, освен ако не разполагат със споразумение за разсрочване или отсрочване на дълговете. Извън играта с публичните търгове остават и дружествата, които са осъдени и не са реабилитирани за нарушаване на здравословните и безопасните условия на труд или на правата на работниците.
Не на последно място, от 1 юли в обхвата на Закона за обществените поръчки вече са главният прокурор и административните ръководители на прокуратурите в страната. Преди те не бяха изрично споменати в норматива, поради което не се налагаше да провеждат публични конкурси за доставки и услуги.
За съжаление ще трябва да почакаме още – поне до 1 октомври, за едни от най-ключовите промени, свързани с повишаването на прозрачността при харченето на държавните пари. Впрочем, при предстоящата смяна на властта въвеждането им може да се забави още повече и даже не е изключено те съвсем да отпаднат. А сред тях са например т.нар. профил на купувача, който се очаква да извади наяве всички факти за процедурите по възлагане на поръчките и изразходването на милиардите. В действащата сега нормативна база профилът на купувача има пожелателен характер, което от българските институции се разбира по-скоро като НЕжелателен. Доказателство е фактът, че само шепа ведомства публикуват документите за търговете в мрежата, а повечето даже не съобщават за провеждането им. Занапред в тази самостоятелна секция на интернет страниците си възложителите ще са длъжни да включват всички книжа, свързани с провеждането на поръчките и изпълнението на договорите за тях. Обществена ще стане и информацията за датите на освобождаване на гаранциите за участие на кандидатите, които държавните и общинските ведомства през последните години си позволяваха да задържат твърде дълго без каквито и да било компенсации за бизнеса.
Разбулването на мъглата продължава с оповестяването на допълнителните изменения на контрактите – т. нар. анекси, с които се променят цени и срокове за изпълнение, на договорите за подизпълнение и допълнителните споразумения към тях, на обявяването на датата, на основанието и размера на всяко извършено плащане по договорите и други.
Колкото и да е странно, пак за след няколко месеца е оставено и задължението за всяка новооткрита обществена поръчки да се праща съобщение до медиите. Това не изисква някакви специални технологии или умения (б.а. – нужна е само електронна поща), а не е свързано и с допълнителни разходи. Но пък по този начин ще се пресече възможността тихомълком да се провеждат процедури и да се сключват договори, без никой да разбере.
Сред отложените разпоредби са още привилегиите за хората с увреждания, електронните платформи за мониторинг и одит, случайният избор на външни експерти…
Щурм
Абсолютен рекорд по обявяване на обществени поръчки са поставили държавните и общинските институции в последните два работни дни на юни. Причината за небивалата активност е само една – да се хване последната възможност за прилагането на старите разпоредби на Закона за обществените поръчки. Само на 27 и 30 юни са били пуснати обяви за над 1000 процедури. За сравнение това е нормата за поне две седмици. Впечатляваща е и общата сума на търговете – над един милиард лева, при около осем милиарда за цялата 2013 година. Най-голям принос за този резултат има Агенция "Пътна инфраструктура", чийто поръчки са за над 750 млн. лева. /Банкеръ