Пусканите търгове сега са между пет и десет пъти повече от обичайните за една седмица. Надбягването с времето има две обяснения – че се бърза, защото процедурите са познати, или че се прави опит да се хване последния шанс за прилагане на познатите трикове за нагласяне.
Масовото пускане противоречи на заявката на премиера Бойко Борисов, че търговете ще се проведат по новите по-прозрачни правила. Вече поне дузина от спрените от него поръчки са рестартирани почти без промяна и то по стария закон – това е валидно за всички прекратени процедури във Варна, няколко в София, една в Бургас. Освен това Брюксел също настояваше поръчките да стават по европейската директива, която сега е въведена в новия закон.
Случаят не е прецедент – нещо подобно се случи и преди две години, когато правителството на Пламен Орешарски прие няколко доста съществени промени в закона – например поддържането на електронни досиета на поръчките, съдържащи всичко от обявлението, през протоколите на тръжните комисии, до информация за извършените плащания по договорите. Дори и тогава обаче броят на обявленията не достигна рекордния обем от миналата седмица.
Кой бърза
Министерства, държавни агенции, общини, болници и дружества за публични услуги побързаха да изсипят всички обявления, подготвени по старите правила, в противен случай трябва да пренаписват и съгласуват документацията.
Най-много са поръчките на доставка на лекарства и медицински консумативи, следват тези за безплатното саниране, за инфраструктура, както и процедури на Министерство на отбраната и дружества от енергийния сектор. Само десетте най-големи търга са за над 300 млн. лв. (виж таблицата).
Защо бързането е проблем
Преди две години в опит да си спестят пренаписване на документацията общини и ведомства откриха процедури, за които нямаше осигурено финансиране – например за магистралата София – Калотина и др. Някои от стотиците изсипани набързо поръчки пък бяха със силно ограничителни условия или прекалено детайлни описания – най-вече тези за доставка на автомобили, офис техника, за избор на мобилен оператор, фирма за охрана и др. Няма никаква гаранция, че сега няма повторение на вече изпробваното.
При сегашния наплив има още един проблем – някои от откритите търгове – за воден цикъл на Добрич, за нови жп прелези в участъка Септември – Пловдив, за ремонт на улица "Крайезерна" в Бургас, всяка за над 14 млн. лв., са с европейско финансиране. Една от препоръките на Европейската комисия преди одобрението на новите оперативни програми беше търговете да се провеждат по новия Закон за обществените поръчки.
По старите правила бяха обявени и някои от прекратените по нареждане на премиера Бойко Борисов процедури – за спортен комплекс в Бургас, за ремонт на улици във Варна, за пречиствателна станция в Златни пясъци и др. Сред мотивите за спирането им през февруари беше изтъкнат новия ЗОП. Процедурите обаче бяха рестартирани по стария и то с минимални редакции на условията.
Причината за рекордния брой поръчки е, че документацията е подготвяна по стария закон, а за някои от търговете е плащано на консултанти, коментира пред "Капитал" Емил Савов, зам.председател на Националното сдружение на общините в България. Това обаче важи основно за поръчките на местните власти и най-вече тези за саниране./Капитал