Поръчките, споменати в сигнала, бяха за общините Сливница, Трън и Крумовград. И трите общини, подобно на много други в последно време, са решили да се сдобият с багери. Сумата и в трите поръчки е приблизително еднаква – от 110 хил. лв. в Сливница през 125 хил. лв. в Трън до 140 хил. лв. в Крумовград. На фона на много поръчки, които се правят в държавата всяка седмица, сумите изглеждат доста дребни. Интересното при тях обаче е, че те са илюстрация на по-голям проблем, който съществува при закупуването на техника от страна на общините и който става лесно видим, когато наложите необходимия филтър.
При поръчка на техника като багер или автомобил трикът е в заложените технически спецификации. Мислете за това, като да си купите телевизор. Поровили сте в нета, видели сте какво се предлага и сте избрали приблизително какво търсите. Имате два варианта – или да си сложите някакви граници от-до на цената и инчовете, както и да решите какви още екстри искате, или да си изберете конкретен модел и да отидете да си го купите. Общините правят същото, когато избират техника, с няколко важни разлики. Първо, те или имат собствен експерт, който изготвя спецификациите на търсеното, или го възлагат на външна фирма, след като й казват за какво им трябва техниката. И второ, за разлика от вас те нямат възможност да си изберат конкретен модел, тъй като законът изисква от тях да подберат най-конкурентната и ефективна оферта за парите си чрез търг (нещото, което се предполага, че вие също правите умствено, тъй като желаете да получите най-доброто за парите си). И именно тук идват на помощ техническите критерии. Ако решат, че все пак искат конкретен модел – било то защото вносителят му им е предложил изгодни условия, било то защото наистина им върши много добра работа или заради друга причина – има как да стеснят условията така, че през тях да премине само избраният. Основният проблем е, че това противоречи на логиката, а и на буквата на закона.
Сигналът твърдеше, че и трите общини са стеснили така силно критериите си, че през тях да премине само по един конкретен производител – при Трън е Case, при Крумовград Hidromek, а при Сливница – JCB. Това е трудно доказуемо, тъй като на пазара има огромно количество техника и проверката по всеки един критерий е трудна, но дори с просто око е видимо, че в поръчките има удивителен брой съвсем конкретни изисквания, които говорят, че дадената община е имала много точно наум какво търси. Например в изискванията на Сливница, освен че е посочен конкретният работен обем на двигателя – 4.4 кубика, каква допълнителна шкарпова кофа трябва да има – 1800 мм, какво отстояние от земята трябва да има багерът – 340 мм, и какви гуми трябва да има отпред и отзад – 12.5х18R и 18.4х26. Това доста точно отговаря на три модела на производителя JCB. В поръчката на Крумовград пък работният обем отново е 4.4, кофата е с обем минимум 1.1 куб.м, копаещото усилие е минимум 72 kN, а най-интересното е, че поръчителят ужасно точно знае каква височина иска на изсипване при максимален ъгъл на завъртане на кофата до пина (3450 мм) и при завъртане до ръба на кофата (2680 мм). От трите поръчки най-широки определения има в тази на Трън, която е най-малко ограничителна.
3 общини, 1.5 багер
Проблемът, който обикновено се среща при доказването на нагласени поръчки, е, че то става по косвени данни, тъй като рядко някой от двамата играчи в схемата – възложител или изпълнител, говори директно за нещо такова. Затова най-добрият подход в случая беше директният. Разговорът с община Трън беше на 3 юни с човека, упоменат в поръчката за контакт – инж. Евгения Такова. Такова отрече да е изготвяла техническото задание и каза, че то е било подготвено от отговорниците за това в общината, като тя само го е получила одобрено. На въпроса дали не й се вижда, че това е доста подробно задание и насочва към конкретен модел, тя каза да изготвим официално запитване и да го насочим към общината. Така и направихме. Отговор от община Трън не пристигна, но на 8 юни, няколко дни по-късно, в Агенцията за обществени поръчки пристигна обявление от общината, в което кметът Станислава Алексиева прекратява поръчката заради "несъответствия на техническите параметри и действителните нужди". Когато се свързахме с Алексиева, тя обясни, че "за съжаление изготвеното задание не отговаря на нуждите ни", но не можа да каже как и защо се е получило това разминаване при изготвянето на спецификациите от едни хора в общината и несъответствието с нуждите на самия възложител. Според нея става дума за заложен по-нисък клас от необходимия и най-вероятно поръчката ще бъде обявена отново догодина, "тъй като имаме нужда от багер". На въпроса за какво тя уточни "за какво ли не, дори в ролята на булдозер".
Интересното е, че Крумовград също е преминал през "прочистване", защото в АОП се вижда как кметът Себихан Мехмед е прекратила на 29 май старата процедура с доста откровеното признание, че "след извършена проверка на така заложените изисквания към багер-товарача се установи, че са завишени и насочват към точно определени модел и марка техника, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал.1 от ЗОП". Тяхната поръчка обаче е пусната наново месец по-късно с леко променени критерии – вместо 4.4 куб – 4, вместо 5 предавки – 4, вместо 1.1 куб.м кофа – 1 куб.м, и са намалени дълбочината на копаене, теглото и онези интересни ъгли на завъртане. Инж. Абидин Хаджимехмед обясни по телефона, че спецификациите са дошли "чрез външна фирма и са огледални от друг проект с друг възложител по същата програма". Това е вярно, но става дума за отменените със заповед на кмета условия – те се припокриват едно към едно с поисканите от община Любимец през 2014 г., също по проект за териториално сътрудничество с Гърция. Още по-любопитно е, че поръчката на Любимец с тези критерии също е спряна от кмета Анастас Анастасов с подобни мотиви – неоправдано предимство на един участник. "При извършената проверка е установено, че в изготвянето на техническите спецификации не са взели участие лица, имащи професионална компетентност", казва в решението си тогава Анастасов. Явно това не е спряло Крумовград и който ги е консултирал, да ползва същите условия година по-късно.
На въпрос дали тези условия не навеждат към един изпълнител инж. Хаджимехмед отговори "не знам, имаме доста участници". В протокола от първото отваряне на оферти е видно, че това е вярно. След разширяването на критериите оферти са подали трима участници – "Киров", "Елтрак България" и "Евромаркет кънстръкшън". От тримата само един е присъствал на процедурата – представителят на "Евромаркет кънстръкшън", които по странно съвпадение са вносител на техниката на Hidromek, за които нашият сигнал твърди, че са избраният победител. Процедурата е стигнала до етапа с допълване на липсващи документи от участниците, така че официален победител засега няма.
Единствената от поръчките, която е стигнала до финал, е тази в Сливница. С нея обаче също има полузабавен инцидент. Първоначалната поръчка е прекратена, тъй като единственият участник, явил се на нея, не отговаря на условията. Става дума за "Джей Си Би – груп" ЕООД, чието име напомня доста споменатите по-горе JCB. Всъщност напомня ги толкова, че е глобено от КЗК за имитация. "Джей Си Би – груп" ЕООД също продават багери на тази марка, макар да не са официален вносител, което им позволява да изпълнят доста стеснените условия на поръчката. Единственото изключение е "доказателство за съответствието на кандидата или участника със стандарти за системи за управление на качеството ISO 9001:2008 или еквивалент, с обхват доставка на багери и/или друга тежкотоварна/едрогабаритна/ строителна техника". Това е и причината кметът на Сливница да прекрати поръчката и бързо да обяви нова такава с пряко договаряне. ЗОП позволява, ако е нямало кандидати, отговарящи на условията на откритата процедура, без да се променят съществено условията, да се направи такава с пряко договаряне. Така неофициалните вносители на JCB са отстранени, а на тяхно място идват официалните – "СИ ЕМ ЕЛ България" АД.
При разговора по телефона със зам.-кмета на Сливница Радостин Ялъмов той първо заяви, че общината е проверявала и "поне два багера от различни марки отговарят на тези спецификации". После поиска въпроси по мейл и в отговорите си на тях се коригира, че "не можем да отговорим на въпроса колко машини отговарят, всеки, който се интересува, може да си направи съответното проучване". Нуждата от багера той мотивира с ремонт на общински път, който е постлан с павета, които те искат да запазят, затова трябва да ги пренасят в камиони и складират. "Една кофа с павета тежи около 3 тона и това налага тежка техника, която да може да товари тези павета. Височината на изсипване е такава, за да може да се товари на големи товарни камиони. Дългата стрела се изисква, тъй като пак по проект общината е извършила корекция на речно корито и има ангажимент в 5-годишен срок да се почиства коритото на реката, което на места е труднодостъпно до отсрещния бряг и се налага да се използва багер с дълга стрела. Също се налага да се чистят дълбоки дерета от нерегламентирани сметища", оправда и останалите условия по поръчката Ялъмов. Той посочи, че спецификите са изготвени от шефа на механизацията и директор на общинско предприятие "Сливница" Дафин Лазаров, на което е възложено да изпълнява всички тези дейности.
Обясненията на общината са логични и вероятно на тях наистина им е нужна подобна машина. Това, което не става ясно, е защо "Сливница" знае дори отстоянието от земята и размера на предните и задните гуми на багера си, преди да е решила кой ще е.
Ти на мен, аз на теб
Няма пряко доказателство, разбира се, че тези три поръчки са нагласени. Можем само да гадаем по начина, по който е съставена документацията. Възможно е дори общините да са имали изключително ясна идея какво търсят и изискванията им случайно да са съвпаднали с конкретна машина. В живота се случва всичко.
Дори бързо търсене в интернет показва, че напоследък има активизиране на поръчки за такава техника. Багери само през тази година са търсили 18 общини, а преглед на условията по поръчките назад в годините показва, че залагането на строги технически спецификации е тенденция отдавна. Залагат се критерии за копаещо усилие, височина и ъгъл на изсипване и др. Не е особено ясно защо общините не залагат по-широки критерии, за да получат повече оферти, а после да подберат най-изгодната сред тях. Експерт от браншовата камара по машиностроене коментира, че е странно да слагаш толкова конкретни изисквания. "Ти този багер го взимаш за дадена дейност, но няма да го унищожиш след това, нали ще го ползваш и за други неща, логично е да по-широко заданието", казва той.
"Капитал" се допита и неофициално до вносители на тежка техника. Те потвърдиха впечатлението, че поръчки, които включват точни размери, а не "от-до" спецификации, най-често се правят за конкретни модели. В бранша шегата за тях е "само са забравили да напишат ЕГН-то". "Когато една поръчка се манипулира умно, в изискванията се залагат по-широки критерии, но когато всички те се вземат в съвкупност, се вижда, че на тях отговаря един доставчик", коментира човек от бранша. Той допълва, че често, когато поръчки за техника бъдат обявени, доставчиците се обаждат на общината и питат дали изобщо има смисъл да се участва. Понякога участието е просто услуга за друга фирма, за да се събере "кворум". "Друг път ни връщат услугата", казва той. Помните ли думите, с които дойде сигналът при нас? Може и да не е вярно, но лошият вкус остава в устата за дълго./Капитал