Въпреки това, че българските възложители на обществени поръчки вероятно са едни от най-критикуваните в ЕС се установяват и добри практики при приложението на ЗОП от националното проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“.
Установени от проучването положителни практики:
І. Предприети допълнителни мерки за подобряване работата на администрацията свързана с прилагането на ЗОП и съставени вътрешноустройствени актове в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП, предвиждащи ефективни процеси на планиране, подготовка на документации, съгласуване на проекти на документи, провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки.
Единадесет от участващите в проучването 97 общини, с които са проведени работни срещи и от които са получени за преглед приети вътрешни правила по ЗОП са с положителна оценка на последните. Общини при работата на които се установяват въведени добри практики по приложението на Закона за обществените поръчки в хода на проучването са: община Каварна, община Руен, община Долни Чифлик, община Нови Пазар, община Трявна, община Гърмен, община Павликени, община Белица, община Долна Митрополия, община Иваново и община Черноочене. Общинските ръководства приели ефективни мерки, насочени към подобряване работата на администрацията свързана с прилагането на ЗОП са на общините: Трявна (предприети 3 мерки), Гърмен (предприети 4 мерки), Павликени (предприети 6 мерки), Белица (предприети 4 мерки) и Долна Митрополия (предприети 9 мерки). Ръководствата на тези общини са формирали напълно осъществими и адекватни мерки, изпълнението на които ще доведе до подобряване работата на администрацията, ще намали рисковете от порочно и незаконосъобразно възлагане на обществени поръчки и ще създаде сигурна среда за работата на съответните кметове. Изпълнението на заявените мерки от тези общини се проследява от работната група.
ІІ. Демонстрирано желание на общинските ръководства за подобряване работата на администрацията свързана с прилагането на ЗОП.
Някои от общинските ръководства в рамките на проучването демонстрираха желание за подобряване работата на администрацията свързана с прилагането на ЗОП, като такива могат да бъдат посочени ръководствата на общините Първомай, Берковица, Брезник, Белоградчик, Стрелча, Златица, Крумовград, Искър и Сатовча. Някои от общинските ръководства приеха допълнителни ефективни мерки, насочени към подобряване работата на администрацията свързана с прилагането на ЗОП - Берковица (предприети 6 мерки), Стрелча (предприети 6 мерки), Златица (предприети 4 мерки), Брезник (предприети 4 мерки), Крумовград (предприети 6 мерки), Искър (предприети 5 мерки) и Белоградчик (предприети 9 мерки), изпълнението на които се очаква доведе до подобряване работата на администрацията и да намали рисковете от порочно и незаконосъобразно възлагане на обществени поръчки, създавайки сигурна среда за работата на съответните кметове. Изпълнението на заявените мерки от тези общини се проследява от работната група.
ІІІ. Показан стремеж към въвеждането на положителни практики
Като показан стремеж към въвеждането на положителни практики е оценено взаимодействието между представителите на общините Борино, Сопот, Кнежа, Дряново, Криводол, Макреш, Оряхово, Димово, Стражица, Велинград, Стралджа, Вършец, Айтос, Сатовча, Хисаря, Пещера, Братя Даскалови, Гурково, Брезник, Дупница, Созопол, Добричка, Тунджа и Опан при провеждането на националното проучване. Като цяло администрацията на тези общини успява да подхожда позитивно, с разбиране и готовност за полагане на усилия с цел подобряване на работата си при взаимодействието с експертите на организацията. При провеждането на работни срещи представителите на тези общински администрации демонстрират желание за възприемане и установяване на добри практики свързани с приложението на ЗОП. Изпълнението на заявеното от тези общини желание за въвеждане на добри практики продължава да се проследява от работната група.
Ето отговорът на въпроса - защо мотото на изпълняваното от ИПАИ национално проучване е „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“?
Статистика от контрола свързан с възлагането на обществени поръчки в България:
През настоящата година се установи, че са налице 689 случая, констатирани от АДФИ, с различни нарушения при разходването на средства с произход програмите на Европейския съюз. 590 от констатираните нарушения според проверките и издадените актове са извършени от представители на общинската власт.
Също така АДФИ констатира, че при 821 процедури за обществени поръчки на стойност 1,1 млрд. лв., налице са 2458 нарушения за изминалата 2011г. В общините са установени 1 440 нарушения при 492 процедури за възлагане на обществени поръчки на стойност 693 987 001 лв., поради което за поредна година българските общини водят първенството по нарушения на ЗОП.
Такива данни вече трета година се опубличават пред погледа на общинските ръководства, които са сочени като генератор на най-много нарушения при възлагането на обществени поръчки.
Европейската комисия следи възлагането на обществените поръчки в България и подготвя своите одитни органи за предстоящите проверки на възлагането в страната ни.
Строителната камара на България обяви, че ежемесечно изпраща до Еврокомисията информация за нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, която най-често се опира на порочни практики прилагани от българските общини.
НПО "Трансперънси Интернешънъл" от Брюксел потвърди заключенията, като според данните в оповестения доклад в България и още четири европейски държави съществуват най-големи празноти в законодателството, свързано със заобикалянето на обществените поръчки и оттам - с измами и корупция.
Основни проблеми в работата на общините констатирани при провеждането на национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“
І. Масово българските общини не планират ефективно и очевидно не желаят да го правят.
При провеждането на проучването се установява, че най-големия възложител в България – общините, не планират ефективно и поради това се налага да разделят обществени поръчки и нарушават закона. Това е една от основните причини общините да оглавяват най-проблемните класации свързани с приложението на ЗОП.
ІІ. Повечето българските общини съставят и приемат Вътрешните си правила по чл.8б от ЗОП напълно формално.
Общинските ръководства на повечето български общини приемат Вътрешни правила по реда на чл.8б от ЗОП напълно формално, поради което не планират ефективно, разделят обществени поръчки, не провеждат ефективен превантивен контрол върху дейността на администрацията и така носят пряка отговорност за всички нарушения на ЗОП, превръщайки се в жертви на прокуратурата и съда. Това е втората основна причина общините да оглавяват най-проблемните класации свързани с приложението на ЗОП.
ІІІ. Българските общини преписват на пълен автопилот.
Плагиатството е втория сериозен проблем на българските общини при възлагането на обществени поръчки. Поради липса на достатъчно и компетентна администрация, най-често до буквално преписване прибягват общинските служители при съставянето на документации за възлагане на обществени поръчки, вътрешни правила по чл.8б от ЗОП и всякакви други вътрешноустройствени актове, което апликира масово чужди грешки в работата на администрациите.
ІV. Най-често в работата на общинските ръководства липсва желание за преразглеждане на установени негативни и въвеждане на положителни практики.
Много често ръководствата на общините предоверявайки се на обслужващата ги администрация и подценявайки възлагането на обществените поръчки не желаят да преразгледат негативни практики, въведени именно поради плагиатство, липса на необходимата квалификация или достатъчно опит на прилагащата ЗОП администрация. Най-често в такива случаи администрацията не желае да понесе отговорност (и не носи такава поради формални правила) за порочните си действия, полагайки неимоверни усилия вътрешноустройствената база (вътрешните правила по чл.8б от ЗОП) на възложителя да не ги ангажира с такава. В тези случаи цялата отговорност носи възложителя, който е принуден да понесе освен всичко останало и бремето на плагиатството и грешките на обслужващата го администрация.
V. Нерядко причините за грешки при приложението на ЗОП се търсят извън рамките на общината
Някои от общинските ръководства демонстративно показват липса на желание за каквото и да било сътрудничество, пълно отсъствие на автокритичност в работата си и пледират като свое оправдание най-често пристрастност в дейността на контролните органи в лицето на Сметна палата и АДФИ и консултантите, с които работят.
VІ. Българските общини масово не използват ефективно превенцията гарантирана от разпоредбите на чл.36а от ЗОП.
Водени вероятно от неразбирането на закона и липсата на квалифицирани специалисти по приложението на ЗОП, общините не използват института за борба с превенцията на грешките допускани при възлагането на обществени поръчки, въведен от разпоредбата на чл.36а от ЗОП. Често в текста на приетите вътрешни правила по чл.8б от ЗОП липсва разписан механизъм на превенция върху дейността на оценяващата комисия.
VІІ. Българските общини все по-често поради липса на административен капацитет ще стават заложник на некоректни консултанти.
В рамките на проучването се установява, че непознаването на ЗОП от обслужващата общинските ръководства администрация и задължението за осъществяване на множество дейност и от малко служители са на път да направят абсолютен заложник на некоректни консултанти всеки кмет, който не може да си позволи упражняването на експертен контрол върху дейността на администрацията и и външните изпълнители. Като доказателство за това свидетелства ръстът на наложени финансови корекции, заради дискриминационни условия в документацията или други проблеми на изработените от външни консултанти и нередактирани от компетентни служители документации за провеждане на обществени поръчки. Това е една от причините, поради които финансовите корекции и санкциите от евроодита, вероятно ще бележат ръст занапред.
Към 02.07.2012г. от 97 български общини участващи в проучването само 19 са изразили готовност да предприемат мерки за подобряване работата на администрацията си, свързана с прилагането на ЗОП и възлагането на обществени поръчки. Останалите 78 общини не декларират подобна готовност, което е повече от смущаващо.
Какви са причините за нежеланието на ръководствата на общините да въведат ефективни мерки, които да подобрят работата им във връзка с планирането, подготовката на документации, провеждането на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, предстои да се анализира.
Ще бъде анализирано и участието, респективно неучастието на общините в проучването през призмата на политическата принадлежност на техните ръководства.
