Скандално Криминално Анализи
гореща точка - европа
29.06.2017
Петър Бакърджиев: България има за какво да се притеснява от заявленията за намаляване на разходите в ЕС
06.01.2017
ЕК: Можем да караме и без български еврокомисар виж всички
гореща точка - българия
15.11.2017
Петър Бакърджиев: Изказването на Юнкер да очакваме положителен доклад е чисто политическо
27.01.2017
Петър Бакърджиев: ЕК ни казва, че десет години в България е все същото виж всички
час пик
31.10.2017
Защо си отиват здравните министри?
15.08.2017
Петър Бакърджиев, ИПАИ пред БИТ Телевизия: Държавата няма възможност да изгради тол-система до 2018 година виж всички
съобщения
17.11.2017
Семинар – обучение на тема: „Практически и правни проблеми при възлагането на обществените поръчки“
26.10.2017
ЦОК проведе семинар на тема „Самооценяване при управлението на качеството в системата на предучилищното образование“ виж всички
анализи
29.08.2016
Трудности при ползването на Единния европейски документ за обществени поръчки
29.03.2016
Как се променят правилата за търговете с новия ЗОП? виж всички
публикации
15.08.2017
Петър Бакърджиев: Не е реалистично държавна компания да изгражда тол системата
15.08.2017
Петър Бакърджиев: Поръчката за ТОЛ система е подложена на натиск от тези, които не искат да я има виж всички
ЧАС ПИК / Анализи
« назад към списъка 18.03.2016
Защо съдът отмени увеличението на таксите по делата свързани със спорове по приложението на ЗОП и какво се случи след това?


Анализ на Петър Бакърджиев

Защо съдът отмени увеличението на таксите по делата свързани със спорове по приложението на ЗОП и какво се случи след това?
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
 През 2014г. правителството на Пламен Орешарски въпреки критиките на бизнеса и неправителствения сектор измени Тарифата за таксите, които се събират в производствата пред КЗК и ВАС по Глава единадесета от ЗОП (тарифата). От тогава разноските по делата, свързани с разглеждане на спорове по обществени поръчки, сериозно се увеличиха. Възникващите за жалбоподателя разноски по този тип дела обикновено включват стойността на адвокатския хонорар, държавните такси, а понякога и експертизи на вещи лица и др. Стойностите в тарифата бяха увеличени, а основателността на аргументите и начина на нейното изменение попаднаха под съдебния контрол на ВАС. Настоящото правителство, което беше един от противниците на увеличението, през месец септември 2015г. депозира касационна жалба срещу решение № 7842/29.06.2015г., постановено по адм. д. № 9748/2014г. от ВАС, която съдържаше оплаквания за неправилност на съдебния акт и аргументи, че същия е постановен в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и с аргумента, че е необоснован Министерският съвет направи искане за отмяната му и за решаване на делото по същество. В крайна сметка петчленен състав на ВАС на 29.02.2016г. постанови окончателно решение, с което потвърди решението на тричленния състав на същия съд, с което увеличението на тарифата бе отменено, а жалбата намерена за неоснователна.

Първият аргумент на ВАС за отмяна на постановлението, с което бе одобрена тарифата, бе съществено нарушение на изискването по чл.26, ал.2 от ЗНА – установи се, че правителството не е спазило задълженията си преди внасянето за приемане на проекта на тарифа, да го публикува на интернет страницата на МП, заедно с мотивите, и на заинтересованите лица да бъде осигурен най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Проблемът е, че проектът на тарифа е обявен на интернет страницата на правосъдното министерство от 24.06.2014г. до 07.07.2014г., предвид което се установи нарушение на минималноизискуемия по ЗНА срок, което естествено бе възприето от ВАС като съществено нарушение на процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт, изразяващо се в необосновано препятстване на нормативноустановената възможност за отправяне на предложения и становища по проекта.

Вторият аргумент на ВАС бе нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.2, изречение първо и второ от ЗДТ, съгласно които пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата, а като когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. В отменената тарифа бе прието, че пропорционалната такса се определя върху посочената от възложителя прогнозна стойност на обществена поръчка, съответно върху посочената прогнозна стойност на обособената позиция, като в мотивите към проекта за постановление бе изложено, че прогнозната стойност представлява и цената на обжалваемия интерес от сключването на договора за поръчката. Според ВАС прогнозната стойност не е нищо повече от предвиждане на средствата за финансиране на съответната обществена поръчка, включително разчетените по бюджета на възложителя, поради което не може претендира и да се идентифицира с пазарната цена на услугата, която в случая е стойността на административната, респективно правораздавателната дейности на КЗК и на ВАС. По делото бе установено, че финансовата обосновка на проекта на Постановление на МС се заключава в анализ на досега действащата такса и до очакваните резултати от предлагането на проекта, изразяващи се в ограничаване на относителния дял на неоснователните жалби, и в увеличаване на приходите за държавния бюджет с относително по-високите пропорционални такси. В обосновката обаче Съдът отбеляза, че липсва икономически анализ на себестойността на едно производство по Глава единадесета от ЗОП, който да изведе предпоставките за промяна на вида и размера на таксите. Според ВАС таксата като парично задължение към държавата, дължима в лицето на компетентен държавен орган при извършването на определена дейност от страна на този орган, следва да бъде разходоориентирана и икономически обоснована. В заключение ВАС отбеляза, че определените с постановлението държавни такси не са обосновани нито с реалното увеличение на себестойността на предоставяните услуги, както и с реално увеличение на доходите на гражданите, поради което прие нарушение на материалния закон - чл.2, ал.2 от ЗДТ.

Като трети аргумент за отмяната ВАС възприе наличието на противоречие на министерското постановление с разпоредбата на чл.60, ал.1 от КРБ, регламентираща задължението на гражданите да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество. Съдът отбеляза, че в административните съдебни производства, обратно на предвиденото за гражданските производства, размерът на държавната такса не е обвързан от интереса по делото, като за специфичните материи в административното право са предвидени специални по-ниски размери. При сравнителния анализ на държавните такси в административните и съдебните административни производства ВАС отбеляза, че в областта на производствата за възлагане на обществени поръчки таксите пред КЗК и пред ВАС, които следва да бъдат заплащани от жалбоподателите са значително по-високи от таксите, които се дължат за останалите административни спорове, независимо че съдебният контрол върху административни актове и приравнени на тях е подчинен на едни и същи принципи и правила, регламентирани в АПК и специалните закони, включително и за издадените по реда на ЗОП. Това са причините, поради които ВАС прие, че повишаването на дължимите такси води до ограничаване на конституционно гарантираните права на гражданите за достъп до правосъдие (чл. 56 и чл. 120 от основния закон). Решаващият състав подчерта, че елемент от тази гаранция е финансовата достъпност на съдебните услуги, защото заплащането на държавни такси е част от нормативно установения ред за упражняване на правото на съдебна защита, а съдържанието на това право многократно е тълкувано и от Европейския съд за правата на човека, който приема, че то следва да може да бъде упражнено, без съответната държава да поставя каквито и да било правни и практически пречки, освен ако е налице законна цел за това. Според ВАС не може да се приеме като законна цел икономически необоснованото съображение за високия брой на обжалваните процедури за обществени поръчки, което беше истинската причина за изменението на тарифата от правителството.

Четвъртият аргумент за отмяната според решението на ВАС е, че на разпоредбата на §1 от ПЗР на Тарифата за таксите, които се събират в производствата по Глава единадесета от ЗОП пред КЗК и ВАС от българските власти е придадено обратно действие - в сила на 15.07.2014г., тъй като пренормира възникнали преди издаването й факти, като им придава правно значение, определяйки прилагането й от 01.07.2014г. ВАС подчертава, че не е налице изрична разпоредба в ЗОП, придаваща обратно действие на §1 от тарифата, на основание на който е издадена, а с нормата практически се въвеждат такси, които са по-високи от предишните.

След увеличаването на Тарифата изследване на ИПАИ установи, че работата на КЗК свързана с решаване на спорове с обществени поръчки, е намаляла наполовина. Същия спад е налице и в дейността на ВАС при разглеждане на делата по спорове за обществени поръчки. Същевременно рисковете от незаконосъобразни действия на възложителите при възлагане на обществени поръчки се запазват, като липсва резултат от повишаването на административния капацитет за прилагане на изискванията на ЗОП.

Междувременно на 06.10.2015г. Съдът на ЕС в Люксембург постанови решение по дело C 61/14[1] с което се произнесе по два основни въпроса – първия от които засяга тълкуването на чл. 1 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година, както и принципите на равностойност и на ефективност, които според Съда трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че допускат национална правна уредба, която изисква заплащането на единна съдебна такса, дължима при подаване на жалба пред административния съд в областта на обществените поръчки. Вторият основен въпрос е свързан с тълкуването на чл. 1 от Директива 89/665, изменена с Директива 2007/66, както и принципите на равностойност и на ефективност, които според Съда допускат както събирането на няколко съдебни такси за подаването на няколко жалби пред съд, отнасящи се до едно и също възлагане на обществена поръчка, така и задължаването на жалбоподателя да заплати допълнителни съдебни такси при предявяване на допълнителни основания, отнасящи се до същото възлагане на обществена поръчка, в рамките на висящото съдебно производство. Съдът заключи, че в случай на оспорване от засегната страна, националният съд на държавата – членка следва да разгледа предмета на подадените от един и същи правен субект жалби или повдигнатите от него основания в рамките на едно и също производство и ако установи, че този предмет е идентичен, е задължен да освободи жалбоподателя от заплащането на кумулативни съдебни такси.

Същевременно на 02.03.2014г. българското правителство в изпълнение на чл.26, ал.2 от ЗНА, публикува на Портала за обществени консултации Проект на ново ПМС за приемане на Правилник за прилагане на ЗОП и Тарифа за таксите, които се събират за производствата по Глава двадесет и седма от ЗОП пред КЗК и ВАС, по повод които до 16.03.2016г. заинтересованите лица могат да изпращат предложения и коментари. Публикуваната нова тарифа е съобразена с основните моменти, залегнали в посоченото решение на Съдът на ЕС в Люксембург по дело C 61/14.

Безспорно отменената от ВАС тарифа бе подчинена на основна си цел, която бе постигната – намаляване на тежестта от натрупаните съдебни дела пред КЗК и ВАС и улесняване изпълнението на обществени поръчки за строителство, доставка стоки и услуги. Като резултат от това увеличение производствата в областта пред КЗК и ВАС намаляха, а възложителя бе освободен от заплащането на тези такси, когато обжалва неблагоприятни за него решения. Същевременно заплащането на необосновано високи такси по жалбите пред КЗК и ВАС в областта на обществени поръчки, безспорно разубеди много от участниците в процедурите да водят съдебни дела и постави необосновани проблеми в сектора на обществените поръчки с оглед на съответствието на критериите и принципите на правния ред в ЕС. Този подход определено препятства правото на ползване на ефективни правни средства за защита от участниците в поръчките, препотвърдено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради което отмяната на тарифата от ВАС не бе изненада.

Като продължение трябва са се подчертае, че правото на ЕС и по-точно чл. 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665, налага задължението на държавите-членки да вземат мерки, за да гарантират наличието на ефикасни и бързи, доколкото е възможно, средства за обжалване на решенията на възлагащите обществени поръчки органи, които са несъвместими с правото на ЕС. Според Общностното законодателство държавите – членки са длъжни да осигурят широка достъпност на жалбите за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на конкретна поръчка, което е претърпяло или има опасност да претърпи вреда вследствие на предполагаемо нарушение. В интерес на истината Директива 89/665 не съдържа каквато и да е разпоредба, отнасяща се конкретно за размера на съдебните такси, които страните в производствата следва да внесат при подаването, в съответствие с член 2, параграф 1, буква б) от същата директива, на жалба за отмяна срещу решение, което считат за незаконно и което се отнася до производство за възлагане на обществени поръчки. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС обаче, при липса на правна уредба на европейското законодателство по въпроса, всяка държава-членка трябва уреди, в съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите-членки, процесуалните правила на административните и съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които субектите на правото черпят от правото на ЕС. Тези процесуални норми не трябва да бъдат по-неблагоприятни от процесуалните норми, които уреждат подобни вътрешноправни съдебни производства (поради задължението за спазване на принципа на равностойност), и не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правовия ред на ЕС (поради задължението за спазване на принципа на ефективност, който включва изискване за ефективна съдебна защита, прогласено също в член 47 от Хартата, което всяка държава-членка е задължена да спазва). Освен това отново според правото на ЕС принципът на правна сигурност изисква не въздържането от законодателни промени, а по-скоро налага задължението националният законодател да отчита особеното положение на икономическите оператори и да предвижда евентуално адаптиране към прилагането на новите правни норми, с което основно положение приетата през 2014г. тарифа не бе съобразена и поради това през 2016г. бе отменена от ВАС с посочените по-горе аргументи.

В крайна сметка към настоящия момент КЗК и ВАС (поради решението на петчленния състав на ВАС от 29.02.2016г.) не могат да решават дела свързани със спорове по обществени поръчки, тъй като отмененото на 29.02.2016г. от ВАС постановление, отмени старата тарифа за таксите, които се събираха в производствата по Глава единадесета от ЗОП, пред КЗК и ВАС и с това се създаде правен вакуум. При това положение докато не влезе в сила публикувания на 02.03.2014г. Проект на ПМС за приемане на Правилник за прилагане на ЗОП и Тарифа за таксите, които се събират за производствата по Глава двадесет и седма от ЗОП пред КЗК и ВАС, тези органи практически не могат да работят, тъй като по делата висящи пред тях не могат да бъдат заплатени дължимите държавни такси.

Ето как един от най-важните сектори – обществените поръчки бе блокиран за един период от няколко седмици, през които възложителите няма да могат да продължат и завършат успешно процедурите, а жалбоподателите ще трябва да изчакат влизането в сила на новата тарифа, за да внесат дължимите такси. В резултат от това разглежданите от 29.02.2016г. от КЗК и ВАС производства няма да могат да приключат в нормалния тримесечен срок, а от това произтичат немаловажни неблагоприятни последици за целия сектор./Център за наблюдение на обществените поръчки на ИПАИ



[1] Решение от 06.10.2015г. по дело C 61/14 - Orizzonte Salute — Studio Infermieristico Associato срещу Azienda Pubblica di Servizi alla persona San Valentino — Città di Levico Terme, Ministero della Giustizia, Ministero dell’Economia e delle Finanze, Presidenza del Consiglio dei Ministri, Segretario Generale del Tribunale regionale di giustizia amministrativa di Trento, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale regionale di giustizia amministrativa di Trento (Районен административен съд, Тренто, Италия) с акт от 21 ноември 2013 г., постъпил в Съда на 7 февруари 2014 г.