Еврофондове Публични покани Становища Приложение на ЗОП Обществени поръчки Практика на Съда на ЕС Практика на КЗК Перспективи Нередности АДФИ Сметна палата Стената на срама
гореща точка - европа
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв.
29.06.2017
Петър Бакърджиев: България има за какво да се притеснява от заявленията за намаляване на разходите в ЕС виж всички
гореща точка - българия
22.03.2018
Поддръжката на оградата по границата ще се извършва без обществени поръчки
06.12.2017
Петър Бакърджиев: Само по себе си електронното управление няма да реши проблема на бизнеса виж всички
час пик
23.02.2018
Над 150 администрации могат да си "говорят" електронно
01.02.2018
Няма фирма, няма проблем виж всички
съобщения
16.05.2018
ЦОК организира семинар-обучение на тема „Защита и контрол при обработване и съхранение на личните данни в системата на образованието“ в гр. Варна
23.03.2018
Съобщение за свикване на редовно заседание на УС на ИПАИ виж всички
анализи
01.02.2018
Страсбург по наше дело: Намерете средство за защита срещу забавеното изпълнение на искове срещу държавата!
01.07.2017
ИПИ: Електронни търгове за справяне с корупцията в обществените поръчки виж всички
публикации
23.03.2018
Предварителна информация за промените във връзка с Общия регламент за защита на личните данни
31.01.2018
Горанов: Корупцията е вестникарско внушение виж всички
ЗОП- БЮЛЕТИН / Обществени поръчки
« назад към списъка 17.08.2017
ТОЛ-кова много чакане


Поръчката за изграждане на ТОЛ-система най-после стигна до етапа "отваряне на оферти", но дългото чакане доведе до представянето на екстравагантна идея: държавата да изгради системата. Търгът за ТОЛ системата най-сетне пое в по-конкретна посока, след като повече от година беше обжалван. Тепърва обаче предстоят да се изяснят обхватът на системата, както и колко ще са таксите за тежкотоварните автомобили.

ТОЛ-кова много чакане
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu

 16 август, стая 702 в сградата на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Близо 30 души, седем камери и поне 5-6 фотообектива са се събрали да документират развръзката на една от най-дълго чаканите обществени поръчки у нас – за изграждане на тол-системата. Само помислете за времето, което отне – търгът на стойност 200 млн. лв. беше обявен през април 2016 г. Оферти за него бяха събрани едва през май тази година заради многобройни обжалвания пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС). Списъкът с кандидатите пък стана известен чак сега, година и четири месеца по-късно.

Това чакане изнерви властта дотолкова, че в последния месец министър-председателят Бойко Борисов няколко пъти заплаши, че държавата ще поеме изграждането на системата в свои ръце. Досега беше ясно само, че държавата ще я оперира. Ако още в понеделник, 14 август, няма движение по поръчката, ще се наемем да изградим системата, обяви Борисов. Както обаче става ясно, това е по-скоро блъф с цел продължение на поръчката, отколкото реална възможност на този етап.

2018 г., но не съвсем

Кандидатите за изграждането вече са представяни от "Капитал", макар и неофициално потвърдени, още при подаването на офертите (виж карето). Неочакваният фаворит тук стана консорциумът, в който влезе БТК. Тепърва трябва оценителната комисия (в която влизат представители от АПИ, МВР, финансовото и регионалното и министерство, ДАНС, агенцията по електронно управление и шестима външни експерти) да разгледа и оцени офертите, както и да избере изпълнител. А след това не е изключено да завалят отново жалби, което е обичайният сценарий при големите и скъпи търгове.

Крайният срок, който правителството си поставя за въвеждане на тол-системата, е краят на 2018 г. Според Веселин Тодоров, изпълнителен директор на един от кандидатите – "Сиела", е възможно правителството да спази собствения си срок, макар и на ръба. В случай че комисията работи бързо (а това се случва рядко, сочи опитът с по-сложните търгове), решението за избор на изпълнител бъде взето до октомври, бъде обжалвано и КЗК излезе с решение до три месеца (евентуално в подкрепа на възложителя), договор може да бъде подписан някъде през февруари. Това е вариант с много "но"-та, но при него седемте месеца за проектиране и изграждане ще приключат през есента. Петър Бакърджиев от Института за правни изследвания и анализи смята, че обжалването би отнело около пет месеца, тъй като в момента КЗК и ВАС са в почивка, а през тази есен ще трябва да наваксват с летните производства. Така дори през есента да има обжалвано решение на АПИ, произнасянето по него леко ще се отложи.

Тези уговорки изключват непредвидимите фактори, като например протести от страна на превозвачите или търга да бъде провален – както при този за тунел "Железница", където изчезнаха част от офертите. Тепърва ще се изяснява и окончателният обхват на тол-системата за пътищата, както и какви ще са цените на таксите.

Държавата като строител....

Заради което вероятно Борисов изглежда толкова нетърпелив. Може ли обаче държавна компания да изгради тол-системата без търг и да се вмести в срока? Въпросът получи отговор в сряда от транспортния министър Ивайло Московски. Пред журналисти той обясни, че ако се наложи, държавната "Автомагистрали" ще се нагърби с тази задача.

"Автомагистрали" е компанията, която отговаря за поддържането на всички магистрали в страната. Тя има нещо като "абонамент" за тези поръчки, тъй като е редовният печеливш в тях, докато конкуренцията бива отстранена от търговете. Да се даде на компания, която има за дейност поддържане на пътни платна и тунели и дори за това до голяма степен разчита на подизпълнители, да изгради информационна система с бази данни също е свързано с предизвикателства.

Най-просто казано, тол-системата е софтуер. Той ще съдържа плащанията на тежкотоварните автомобили (леките са с винетки), които минават през част от пътната мрежа. Като част от системата трябва да бъде създадена гъвкава информационната система за управление, която да съдържа в себе си подсистема за изготвяне на доклади и справки. Трафикът на камионите ще се таксува чрез бордови устройства (GPS устройства) или чрез закупуване на маршрутен талон, който ще отчита изминатото разстояние и тип пътища. Устройствата ще проследяват тежкотоварните автомобили чрез сателит.

Освен това трябва да се изградят 100 контролни станции, които ще допълнят изградените вече 320. В момента те се ползват единствено за следене на трафика, но имат функция да засичат номера на превозното средство. Снабдени с камери, скенери за габаритите и платформи за определяне на теглото (част от тях), въпросните метални рамки по пътищата ще са основен елемент от правоприлагането и контрола върху новите пътни такси.

Набирането и сформирането на екип за такава задача не би било безпроблемно за "Автомагистрали". Компанията има 236 служители, но е спорно колко от тях имат експертиза в IT и телекомуникационната сфера. Това значи, че ще трябва да наемат или да търсят външна помощ. Това са направили българските компании, които участват в търга – или партнират с чужди фирми с опит в тол-системите, или са наели чужди експерти, които да им помагат, както сподели Любомир Минчев, собственик на "Телелинк", преди време пред "Капитал". "Със сигурност държавата няма капацитет, но е възможно все пак. Ние участваме с унгарски партньори, по същия начин новосформирана държавна фирма ще трябва да превъзложи почти всички дейности на частни компании", смята Веселин Тодоров, изпълнителен директор на "Сиела".

Освен това, дори и да се ползват услугите на държавна компания, Борисов отново няма да избяга от капана на поръчките. Освен ако не притежава стотици камери и компютри на склад, "Автомагистрали" ще трябва да възлага поръчки за доставки на необходимата техника. Това означава същия ред, както и досега.

Тоест на този етап вариантът с държавна фирма не е невъзможен, но не изглежда нито по-лесен, нито по-бърз. Освен това при наличието на състезание, както е в момента, заложената стойност от 200 млн. лв. ще падне, тъй като ценовата оферта е критерият с най-голяма тежест – 70%. Така че държавното изграждане вероятно няма да е и по-евтино.

...или като хулиган

Взимайки предвид всичко това, излиза, че Борисов и министър Николай Нанков не са били съвсем сериозни, когато говорят за изграждане на системата от държавата. Изказванията им приличат по-скоро на опит за сплашване на онези кандидати, които не са доволни от бъдещото класиране на КЗК и решат да обжалват.

Миналия месец например регионалният министър заяви, че готви граждански иск за пропуснати ползи срещу тези компании, които многократно подават жалби. Според изчисления на Световната банка, на които министърът се позовава, приходите от тол-такси на ден биха били около 1.5 млн. лв. Нанков не назова конкретни имена, но вероятно визираше дружествата "Ерба 96", "Толлнет" и "Алтима България", които досега са обжалвали по три пъти поръчката.

Това също е странна заплаха. Правото да се обжалва е конституционно и според Петър Бакърджиев подобен иск от страна на регионалното министерство не би могъл да издържи в съда. "Ако жалбите бяха съвсем неоснователни, КЗК нямаше да образува производства", обяснява той. Досега КЗК е отхвърляла всички жалби по въпросната поръчка, които са поне 10. Предстои да видим дали новата заплаха на Борисов ще сработи.

Кои са участниците

Обединение "БГ Път"

- включва българската "Контракс", която си партнира с унгарците от I-Cell, доставчик на унгарската тол-система.

 

Консорциум "Капш трафик солюшънс"

- тук влизат българското, полското, италианското и испанското подразделение на австрийската компания Kapsch.

"Толлнет"

- чешкото дружество е изградило софтуера за тол-системата в Словакия. То беше сред редовните жалбоподатели срещу търга.

"Сиела Норма"

- компанията на Веселин Тодоров подаде сама оферта, въпреки че първоначалните намерения са били да участва в обединение с унгарската "Ерба 96", която е изградила електронната винетка в Унгария, и T Systems. Краткият срок е попречил това да се случи, но вероятно те ще си партнират под друга форма.

Обединение "Телетол" ДЗЗД

- тук влизат контролираната от Спас Русен БТК, производителят на GPS устройства "Иком" и "Нованор". Последната е с управител бившата тв водеща и певица Лилана – Лиляна Деянова (която в жълтите медии често е представяна като приятелка на Васил Божков). Мажоритарен собственик е "Интелинор", сред чиито съдружници отново е Деянова.

Консорциум "Тол България"

- тук влизат също само български дружества: "Телелинк" на Любомир Минчев, "Сирма солюшънс" и "Сиенсис". "Телелинк" е основана от Спас Русев и Минчев, като след това вторият откупи дела на Русев. В телеком сектора се говори за близост на компанията с Делян Пеевски, като формална връзка няма./Капитал