Скандално Криминално Анализи
гореща точка - европа
06.10.2018
ЕП поиска да се наблегне на критериите за качество при обществените поръчки
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв. виж всички
гореща точка - българия
06.10.2018
Договорите с подизпълнителите стават публични
03.08.2018
Кабинетът прави опит да въведе електронните обществени поръчки от есента виж всички
час пик
18.09.2018
ДАНС поема разследването на корупция с еврофондове
29.08.2018
ЗА 4 ГОДИНИ: "Трейс груп" спечелила обществени поръчки за 63 млн. лева виж всички
съобщения
20.03.2019
Насрочено е редовно заседание на УС на ИПАИ
27.11.2018
Уведомление за редовно заседание на УС на ИПАИ в края на месец декември 2018г. виж всички
анализи
10.08.2018
БОЕЦ: Искаш обществена поръчка-даваш 400 000 лв.
07.08.2018
Държавен анализ показа - масово чиновниците оплескват обществени поръчки виж всички
публикации
06.10.2018
Промяна при обявяването на обществени поръчки - вече с по-рестриктивен режим
05.10.2018
НС прие въвеждането на електронна платформа за обществени поръчки виж всички
ЧАС ПИК / Скандално
« назад към списъка 20.11.2013
СЕДЕМ МИНИСТРИ: ГЕРБ СА ВИНОВНИ ЗА ЕВРОПАРИТЕ (ОБЗОР)


Това послание отправиха седем министри на специална пресконференция след заседанието на правителството

СЕДЕМ МИНИСТРИ: ГЕРБ СА ВИНОВНИ ЗА ЕВРОПАРИТЕ (ОБЗОР)
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu

 Кабинетът “Орешарски” няма проблеми в комуникацията с Европейската комисия и с управлението на еврофондовете. Временното спиране на плащанията по програма “Околна среда” и рискът от загуба на средства по други програми в края на годината заради бавно усвояване е по вина на правителството на ГЕРБ. Това послание отправиха седем министри на специална пресконференция след заседанието на правителството.

“Свидетели сме на опити за груби манипулации, внушения и лъжи, че правителството има проблем с евросредствата. Закъснението при усвояването и спирането на плащанията по “Околна среда” е резултат от дългогодишно прикриване на проблеми в управлението на еврофондовете. Ние трябва да платим сметката на предишното правителство”, заяви вицепремиерът Зинаида Златанова. В подкрепа на тезата си, че за всичко е виновен кабинетът на ГЕРБ, Златанова обяви като пазена досега тайна загубата на пари по Програмата за развитие на селските райони през 2011 г. и 2012 г. “Никой не знаеше, че са загубени 39 млн. евро през 2011 г. и 51 млн. евро през 2012 г.”, каза тя (б.р. - “Труд” и повечето медии писаха за това още когато се случи).

Останалите министри (транспортният Данаил Папазов, регионалният Десислава Терзиева, финансовият Петър Чобанов, социалният Хасан Адемов, земеделският Димитър Греков и на екологията Искра Михайлова) припомниха за временното спиране на плащанията по три европрограми през 2011 г., наложено от управляващата тогава ГЕРБ. Те ги посочиха като пример, че и преди са се спирали европари. Аргументът на ГЕРБ да ги спре преди две години пък бе, че има проблеми с поръчките и контрола от времето на тройната коалиция.

За да покажат колко добре се справят с управлението на евросредствата, един по един министрите сравняваха данните за усвоените пари по всяка програма към 15 март т.г., когато ГЕРБ слезе от власт, с резкия скок на плащанията след това. Ускореното усвояване обаче бе планирано предварително - през м.г. ГЕРБ на няколко пъти обясняваха, че през 2013-а трябва да бъдат усвоени толкова пари, колкото през първите 6 години от членството ни в ЕС.

Заради ускорението почти нулев бил рискът да се загубят пари по програмите “Човешки ресурси”, “Регионално развитие” и “Транспорт”. Опасността по останалите щяла да се минимизира. Най-голяма е тя по програмата за селските райони - 286 млн. евро. Прогноза за очакваните общи загуби в края на 2013 г. не беше дадена.

Фискалният резерв поема спрени плащания

Спирането на плащанията по оперативна програма “Околна среда” ще се отрази на фискалния резерв и има риск в края на годината той да падне под законовия минимум от 4,5 млрд. лв. Опасността обаче е минимална, тъй като резервът ще се попълни със заема от до 1 млрд. лв., който правителството смята да тегли до края на 2013 г. Това стана ясно от думите на финансовия министър Петър Чобанов след вчерашното заседание на кабинета.

Брюксел обяви в края на миналата седмица, че спира временно плащанията по екопрограмата заради проблеми с обществени поръчки, финансирани от нея в периода 2010-2011 г. Плащанията към общините и ведомствата с проекти обаче ще продължат и ще се поемат от националния бюджет. Става въпрос за около 200 млн. лв. “Това се отразява на консолидирания бюджет, на фискалния резерв”, обясни Чобанов.

Екоминистър Искра Михайлова каза, че все още не е ясна конкретната причина за замразяването на плащанията. Очаква се официалните мотиви на ЕК да пристигнат до края на седмицата. Въпреки това представителите на кабинета увериха, че вече изпълняват план за преодоляване на проблемите. В него според финансовия министър имало 10 точки и 8 от тях можело да се считат за изпълнени. Конкретни подробности не бяха дадени. “Важно е срокът на спиране на парите по “Околна среда” да е по-малък от максималните 6 месеца”, обясни Чобанов.

Шефката на агенцията по заетостта - на кантар

Ръководството на Агенцията по заетостта все пак може да бъде сменено заради критики от Европейската комисия. В началото на седмицата беше оповестено писмо от Брюксел до премиера Пламен Орешарски, в което се казва, че трябва модернизация на ведомството, и се изразяват съмнения за политическата безпристрастност на ръководството му.

Отправено бе предупреждение, че това може да забави одобрението на новата европрограма “Човешки ресурси” (2014 - 2020 ) и в най-лошия случай да доведе до спиране на европарите за заетост и обучение за следващите седем години.

“Имаме волята да се съобразим с препоръките на ЕК да се модернизира институцията и да се гарантира липсата на политическа обвързаност. Не са изключени и промени в управлението”, коментира социалният министър Хасан Адемов, под чието управление са и агенцията, и европрограмата. Ден по-рано и Адемов, и премиерът отклониха въпросите дали ще уволнят шефката на агенцията Камелия Лозанова заради критиките.

В сряда тя даде пресконференция, на която обяви, че няма притеснения за поста си, и увери, че България “няма да загуби нито стотинка” от европарите, за които отговаря Агенцията по заетостта. “Зад мен стоят одити на всички компетентни органи на България. Те са показали дребни пропуски, но само който не работи, той не допуска такива. Сериозни нарушения не са констатирани”, твърди Лозанова.

Тя обяви, че през последните 2 години агенцията е свършила “огромна работа, спазвайки закона”, а тази година е преизпълнила плана за усвояване на европари с 40 млн. лв. Лозанова определи критиките на Брюксел за политически пристрастия като “абсолютно неадекватни” и каза:“Работя с десетки хиляди фирми. Не служа на никоя политическа партия, а на държавата.”

Тя заподозря, че атаките срещу нея идват от фирми, чиито договори са прекратени от Агенцията по заетостта заради нарушения. След собствени проверки институцията е спряла 21 договора с фирми за обучения, а по други 76 договора на обща стойност 1,7 млн. лв. е докладвано за нередности до Европейската служба за борба с измамите. Лозанова обаче отклони журналистическите въпроси за кои фирми става въпрос.

Брюксел пак ни критикува за поръчките

Недостатъчен капацитет на Агенцията за обществени поръчки, липса на ефективен предварителен контрол на търговете, както и честа промяна на законодателството в тази област. Това са част от забележките на Европейската комисия по представеното от правителството Споразумение за партньорство. Документът е основен за отпускането на евросредствата за страната за периода 2014-2020 г.

Преди няколко седмици Брюксел за първи път предупреди за проблеми с обществените поръчки у нас и ще изпрати експерти на проверка. В критиките към споразумението ЕК отново поставя въпроса да се намали броят на градовете, които ще получават пари по бъдещата програма “Региони в растеж”. България предлага да са 67. Иска се по-голяма конкретизация на приоритетите, както и да се приемат ключови стратегии за реформи в сектори като здравеопазване и ВиК./Труд