Европа България Коментари
гореща точка - европа
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв.
29.06.2017
Петър Бакърджиев: България има за какво да се притеснява от заявленията за намаляване на разходите в ЕС виж всички
гореща точка - българия
22.03.2018
Поддръжката на оградата по границата ще се извършва без обществени поръчки
06.12.2017
Петър Бакърджиев: Само по себе си електронното управление няма да реши проблема на бизнеса виж всички
час пик
23.02.2018
Над 150 администрации могат да си "говорят" електронно
01.02.2018
Няма фирма, няма проблем виж всички
съобщения
16.05.2018
ЦОК организира семинар-обучение на тема „Защита и контрол при обработване и съхранение на личните данни в системата на образованието“ в гр. Варна
23.03.2018
Съобщение за свикване на редовно заседание на УС на ИПАИ виж всички
анализи
01.02.2018
Страсбург по наше дело: Намерете средство за защита срещу забавеното изпълнение на искове срещу държавата!
01.07.2017
ИПИ: Електронни търгове за справяне с корупцията в обществените поръчки виж всички
публикации
23.03.2018
Предварителна информация за промените във връзка с Общия регламент за защита на личните данни
31.01.2018
Горанов: Корупцията е вестникарско внушение виж всички
ГОРЕЩА ТОЧКА / България
« назад към списъка 16.03.2016
Прокурорският проблем на България с Европейския съд по правата на човека


Осъдителните решения в Страсбург заради неефективно разследване са системен проблем, отбеляза ЕК

Прокурорският проблем на България с Европейския съд по правата на човека
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu

В последния мониторингов доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на България в борбата с корупцията и съдебната реформа се появи един съвсем нов акцент. Брюксел обръща внимание на множеството осъдителни решения (над 45) срещу България, които Европейският съд по правата на човека и основните свободи в Страсбург (ЕСПЧ) е постановил заради невъзможността на държавата да осигури ефективно разследване.      
Това е трета група дела, по която България е заплашена от ново пилотно решение – процедура, която вече два пъти е била активирана от Съда в Страсбург заради бавното ни правосъдие и лошите условия в затворите. И ако другите два проблема могат да се решат без дълбоки реформи (въвеждането на вътрешен механизъм за обезщетение за забавено правосъдие и отпускане на по-голям бюджет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода), то справянето с неефективното разследване е невъзможно без дълбоки промени - в отчетността на прокуратурата, в увеличаване капацитета на разследващите, в законодателната база.
През годините броят на делата за неефективно проведени разследвания нарасна, което доведе до безпрецедентните критики към България в прессъобщение на ЕСПЧ от март миналата година, възпроизведени и в доклада на ЕК от тази сряда. Съдът в Страсбург смята, че е налице системен проблем и призовава България да набележи подходящи мерки за предотвратяване на бъдещи подобни нарушения в сътрудничество с Комитета на министрите на Съвета на Европа. ЕСПЧ посочва още, че в общо над 45 присъди срещу страната е установено неизпълнение на задължението за ефективно разследване. "Това е проблем, на който не сме обърнали внимание и за съжаление няма решение", коментира българският съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев в интервю пред БНР. 
"Капитал" се свърза с прокуратурата с молба за разговор с техен представител, който е запознат с темата, но не получихме отговор. Около месец след запитването ни, във връзка с доклада на ЕК, държавното обвинение излезе с прессъобщение, в което изведнъж установи, че проблем има, и обяви, че тепърва ще започне да проучва "дела, по които заради неефективно разследване са постановени осъдителни решения на ЕСПЧ срещу България".      
В последните 5 години България е била осъдена 34 пъти от ЕСПЧ заради този проблем, а по 20 от делата са били замесени полицейски служители, чиито действия според съда не са били разследвани обстойно. Близо една четвърт от всички случаи са за убийства, извършени от полицаи, а други 12 са за малтретиране от страна на полицейски служители. Останалите касаят разследвания на убийства, изнасилвания и тежки телесни повреди, чиито извършители, ако изобщо са били наказани, то наказанието не е било съизмеримо, а разследванията са се точили с години.  
Правозащитникът адвокат Михаил Екимджиев, който води десетки успешни дела пред ЕСПЧ, отбелязва пред "Капитал", че в Страсбург се гледат дела само за неефективно разследване при нарушено право на живот или унизително отношение и изтезания, следователно всички останали престъпления, по които органите не са провели ефикасни разследвания, като например кражби, длъжностни присвоявания, икономически престъпления и т.н., остават извън статистиката на ЕСПЧ. Съдът не гледа и дела за неумишлени престъпления като лекарска небрежност, убийства на пътя и други. "Ако можеха да се правят и оплаквания за други престъпления, делата щяха да бъдат безбройни." – коментира адвокатът.  
Случаят, който доведе до критиките на ЕСПЧ   
Конкретното дело, което принуди ЕСПЧ да открои системния проблем в България е по случай, в който се предполага, че има замесени полицаи и организирани престъпни групи за трафик на хора. През септември 1999 С.З., момиче на 22 години от София, тръгва с двама впоследствие обвиняеми към Благоевград. По пътя те говорят, че ще я "продадат" като проститутка и след това "ще я вземат обратно" , след като получат парите. В Благоевград С.З. се среща с предполагаемо замесени в мрежа за проституция, за трима от които й се казва, че са полицаи. След това тя е задържана в апартамент и бита и изнасилвана от няколко мъже в продължение на 48 часа, преди да успее да избяга. Впоследствие при изслушването й момичето прави опит за самоубийство, опитвайки се да се хвърли през прозореца. Тя успява да разпознае няколко от изнасилилите я мъже, сред които двама полицаи, но наблюдаващият прокурор спира производството срещу униформените служители поради недостатъчно доказателства. След приключване на разследването прокурорът връща четири пъти преписката за допълнително разследване, докато накрая през ноември 2001 не установява, че никакви действия не са извършени от страна на следствието и са допуснати множество нарушения. Следват няколко постановления, последното от 2004, в което прокурорът отбелязва, че дадените указания въпреки всичко не са били изпълнени.
В крайна сметка делото завършва с прекратяване на разследванията срещу двамата разпознати полицаи и още трима от обвиняемите, двама обвиняеми, осъдени на пет, един на четири и един на три години затвор, и още един обвиняем първоначално осъден на глоба, но след това с отменена присъда заради изтекла абсолютна давност на наказателното преследване.    
Убийството на Луканов и "къщата на ужасите" 
Друго важно решение на ЕСПЧ заради неефективното разследване е свързано с едно от най-заплетените убийства в новата история на България – това на Андрей Луканов. Жалбата е заведена от Юрий Ленев, един от заподозрените за организацията на престъплението. Той е арестуван на 1 юни 1999 и според него е бил малтретиран като е бил е бит по пътя към специална къща в Копривщица, където е подложен на мъчения. Ленев твърди още, че въпреки настояванията му, е прегледан от съдебен лекар чак 53 дни след задържането и предполагаемо нанесения му побой. Впоследствие обвинените полицейски служители са оневинени на две инстанции и дори повишени, заедно с полковник Ботьо Ботев, който е ръководел разследването и е разпитвал Ленев в къщата в Копривщица. ЕСПЧ отсъжда, че има достатъчно доказателства за това, че обвиняемият е бил измъчван, и че има нарушение в разследването на нехуманното отношение към него,  в резултат на което България плаща 27 000 евро обезщетение на Ленев. Допуснати са фундаментални грешки, а в крайна сметка нито се стига до осъждане, нито са спазени човешките права.       
Некомпетентност или умишлена неефективност
"Само като се стигне до тежък инцидент и няма накъде да се отиде, от немай-къде се извършва някакво разследване, което завършва със символични дисциплинарни наказания", казва адвокат Михаил Екимджиев. "Неразследваните дела са стотици, внасят се нарочно обвинителни актове, по които не може да се постигне присъда, държат се дела над главата на обвиняемите като Дамоклиев меч". Той допълва, че често прокуратурата "замита следите" и провежда формално разследване.     
Ненужна употреба на сила     
Един от най-показателните случаи за начина, по който често действат българските органи, е Димов и други срещу България. През 2003 Тодор Тодоров - Чакъра е взривен в собствената си къща в Харманли с гранатомет, като ръководещ операцията е тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов. Тодоров има многобройни присъди за дребни престъпления като кражби, незаконно притежание на огнестрелно оръжие и други. Последната му присъда е за това, че системно е предоставял къщата си за развратни действия, заради което и полицията прави опит да го задържи и да приведе шестмесечната му присъда в изпълнение. Тодоров успява да избяга, но един месец по-късно полицията го открива във вилата му, където той се барикадира около девет сутринта, като произвежда на няколко пъти изстрели с неустановено оръжие. Въпреки че Чакъра е сам в къщата, в операцията по задържането му участват 39 полицаи от Регионална служба "Полиция" в Харманли, шестима полицаи от РДВР- Хасково, 16 души от РПУ -Свиленград, 30 души от Специалния отряд за борба с тероризма(СОБТ), 19 служители на гранична полиция, трима психолози от Института по психология на МВР и лично Бойко Борисов. Ситуацията продължава до 2-2:30 през нощта, когато Борисов разпорежда по къщата да бъдат изстреляни 15 реактивни гранати. Тялото на Чакъра е намерено овъглено на таванския етаж. Впоследствие разследването установява, че, въпреки обстрела по къщата, Чакъра не е убит от полицията, а се е самовзривил с ръчна граната. Случаят предизвика широк обществен отзвук и насочи вниманието върху това какви средства използва МВР за каква цел. 
Подобна ненужна употреба на сила е установил ЕСПЧ и в многобройни случаи на нощни полицейски акции, при които въоръжени, маскирани полицаи, обучени за борба с терористи, нахлуват в семейни къщи, за да задържат заподозрени, за които обективно няма опасност да се укрият или да възпрепятстват ареста. По доклад на Българския хелзинкски комитет до началото на 2011 няма нито един ефективно осъден полицай за случаите на полицейско насилие, отсъдени срещу България от ЕСПЧ, няма данни за нито един дисциплинарно наказан, няма уволнени, а някои дори са повишени.    
Последното решение - от миналата седмица  
Миналия четвъртък България беше осъдена за пореден път. Жалбоподателят Борис Костадинов е задържан и бит по време на първия гей парад в София, тъй като е бил разпознат от полицията като участник в голяма група, която полицията заподозряла като потенциални нападатели. Към момента на задържането им обаче, групата не е извършила никакво престъпление. От жалбата на Костадинов става ясно, че той е бил принуден да стои два часа прав и разкрачен в ареста, обърнат срещу стената. При всеки опит да свие краката си получавал ритник по глезените. После бил натъпкан в килия с още 30 души и на следващия ден е пуснат. Веднага при освобождаването си изважда медицинско, което констатира множество синини и кръвонасядания по тялото – рамене, гръб и крака. Съдебният лекар констатира, че раните са от ритници, юмруци и удари с палка и заключава, че побоят най-вероятно е нанесен по време на ареста. А за награда битият Костадинов две седмици по-късно получава глоба за неизпълнение на полицейска заповед. Той подава жалба за извършения над него побой пред Военна прокуратура – София. Отказано е образуването на досъдебно производство поради липса на доказателства. Все пак е извършена предварителна проверка. Разпитани са полицаите от районното управление на МВР, като всички от тях отрекли да са нанасяли удари на Костадинов. Нещо повече – прокуратурата приема, че при задържането у групичката били открити факли, метални боксове и празни бутилки, а на самите задържани са поставени белезници. При първоначалния обиск от полицаите обаче такива предмети въобще не са били открити, а белезници всъщност никога не са поставяни – както е документирано и от присъстващите журналисти. Такива следи по китките на Костадинов не са открити и от съдебния лекар.       
В крайна сметка образуването на досъдебно производство е отказано с безумния аргумент, че след като не са налице доказателства, че Костадинов е бил бит (изведени от показанията на самите полицаи), то не е нужно и да се доказва произхода на раните по тялото му. Тази трактовка е обжалвана и пред горестоящите прокурори, които обаче изцяло потвърждават решението на по-долната инстанция.    
Събитието всъщност разкрива способността на държавата в рамките на по-малко от месец да погази половината текстове от Европейската конвенция за защита правата на човека. На първо място – групата е била задържана единствено по предварителни подозрения – без да е извършила престъпление. За задържането им е било използвано насилие, въпреки установеното и от прокуратурата обстоятелство, че не е оказвана съпротива по време на ареста.
По делото Костадинов срещу България държавата е осъдена да плати 10 хил. евро.
Законодателство против хората     
Един от големите проблеми според адвокат Екимджиев е липсата на текст в Наказателния кодекс, който да криминализира психическото насилие. Той дава пример със случаи като Гуцанов срещу България и Даниел Славов срещу България, при които маскирани отряди за борба с организираната престъпност нахлуват посред нощ в семейните къщи на заподозрените и провеждат акции , подходящи за залавяне на опасни терористи, но срещу хора, обвинени в длъжностни престъпления. В резултат децата и на двамата са травмирани. "Подобни действия оставят непоправими следи върху децата", коментира адвокат Екимджиев. За всички тези случаи не просто няма наказани, но няма дори престъпление по българското право. Следващият ключов момент е в закона за МВР, според който самоличността на участващите в отряди за борба с тероризма и организираната престъпност е анонимна, съответно се затруднява значително търсенето на наказателна отговорност от тях.  
Адвокат Екимджиев смята, че в МВР и прокуратурата господства идеята, че евентуални санкции срещу полицейски служители биха ги демотивирали, защото ще мислят постоянно дали няма да ги осъдят. Той споменава случая с полицайката Анна Витанова, която главният прокурор Сотир Цацаров лично защити и каза, че наказването й би било лош знак за страната. Според Екимджиев по този начин МВР и прокуратурата си измиват ръцете и не предприемат никакви мерки.        
Очаква се скоро да се появи и ново решение за неефективно разследване на убийството на Иван Пашалийски, в което ищци са съпругата му и дъщеря му (Ния Иванова Сърбянова и Мария Иванова Пашалийска срещу България).
Встрани от несъвършенствата на Наказателния кодекс (за чиято промяна настоява ЕК) и критиките към формализма на наказателния процес (акцент в последния доклад на комисията), основна причина за неефективните разследвания е липсата на отчетност в работата на "господаря на досъдебното производство" - прокуратурата (също констатация в доклада).
Капитал