Скандално Анализи
гореща точка - европа
06.10.2018
ЕП поиска да се наблегне на критериите за качество при обществените поръчки
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв. виж всички
гореща точка - българия
12.02.2022
Има нарушения при обществените поръчки в "Напоителни системи"
05.03.2019
Защо държавата заложи на инженеринга при обществените поръчки? виж всички
час пик
31.01.2022
Кои са лошите практики при възлагането на търгове от болниците
28.01.2022
Как се заобикалят обществени поръчки в здравеопазването виж всички
съобщения
08.03.2022
Предстои редовно заседание на УС на ИПАИ
05.10.2021
Предстои провеждането на заключително годишно заседание на УС на ИПАИ виж всички
анализи
10.08.2018
БОЕЦ: Искаш обществена поръчка-даваш 400 000 лв.
07.08.2018
Държавен анализ показа - масово чиновниците оплескват обществени поръчки виж всички
публикации
18.02.2022
Остроумия по темата има ли калинка начело на Агенцията по обществените поръчки
18.11.2021
Финансовият министър иска реформа на закона за обществените поръчки виж всички
ЧАС ПИК / Анализи
« назад към списъка 29.06.2015
Поредното изменение на Закона за обществените поръчки


Поредно изменение на ЗОП, комантар на Милана Кривачка

Поредното изменение на Закона за обществените поръчки
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu

Докато се провежда обсъждането на публикувания на Портала за обществени консултации на Министерския съвет проект на изцяло нов Закон за обществените поръчки (ЗОП), който би следвало да влезе в сила 1 януари 2016г. по думите на заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика - Томислав Дончев, на 01.06.2015г. правителството внесе в Народното събрание законопроект за поредното изменение на ЗОП.

Според мотивите към проекта на Закона за изменения и допълнение на ЗОП целта на това изменение е да бъдат решени неотложни проблеми в областта на обществените поръчки. Наистина предложените промени са важни, но възниква резонно въпроса защо не бяха направени с последните съществени изменения в ЗОП, които влязоха в  сила от 1 юли 2014 г.  При анализ на новите текстове се вижда, че по-голямата част от тях уреждат проблеми, които реално са съществували отдавна, а другата част са продиктувани всъщност от приемането на непрецизни и некоректни норми в посоченото изменение на закона. На практика честото изменение на ЗОП затруднява изключително много специалистите в тази област, защото докато усвоят и приложат в практиката новите правила, вече се подготвя следващо изменение на закона... 

С оглед материята, която регламентират, предложените изменения в закона са основно в три области, а именно:

Първо – Променя се компетентният орган, осъществяващ държавната политика в областта на обществените поръчки и съответно се променя ведомствената принадлежност на Агенцията по обществени поръчки (АОП).

С Решение № 498 от 11.07.2014г. Министерският съвет прие Национална стратегия за развитие на сектора обществени поръчки в България за периода 2014-2020 г. и във връзка с нейното  изпълнение  с този законопроект се предлага министърът на финансите да бъде компетентният орган, осъществяващ държавната политика в областта на обществените поръчки, и в тази връзка се предвижда  АОП да премине на подчинение към министъра на финансите. Предложението е наистина логично, защото общият бюджетен процес и обществените поръчки са част от една цялостна политика, като поръчките са реалният инструмент, чрез който се разходват бюджетните средства. Съгласно действащия към момента чл.19, ал.2 от ЗОП Изпълнителният директор на АОП към Министерството на икономиката дава методически указания по прилагането на закона и осъществява предварителен контрол върху определени процедури за възлагане на обществени поръчки, докато последващият контрол е възложен на две агенции към Министерство на финансите, а именно Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, когато поръчката е финансирана със средства от европейските фондове. С предложеното изменение на ведомствената принадлежност на АОП към министъра на финансите безспорно ще се създадат условия за подобряване на работата на всички институции, ангажирани с контрола върху обществените поръчки, тъй като  целият процес от разработването на методологията за прилагането на закона до осъществяването на предварителния и последващия контрол, ще бъде под едно общо ръководство. По този начин ще се създадат предпоставки за по-тясно сътрудничество и съгласуване на действията на посочените агенции, свързани с различни етапи от  възлагането на обществените поръчки, като се запази, разбира се, тяхната самостоятелност.

Посочената промяна в ЗОП се обосновава и с факта, че в последните години оптимизирането на процеса на възлагане на обществените поръчки се свързва преди всичко с централизиране на предвидените процедури в ЗОП, а единственият функциониращ Централизиран орган за обществени поръчки (ЦООП) в момента е към Министерството на финансите. Освен това в съответствие с новите европейски директиви в областта на обществените поръчки Националната стратегия за обществени поръчки предвижда мерки в посока ускорено развитие на централизираното възлагане и поетапно въвеждане на пълна електронизация на възлагателния процес. В изпълнение на тези мерки Министерският съвет е избрал вече централизиран едноплатформен модел за развитие на електронните обществени поръчки в България, който трябва да се реализира чрез единна електронна платформа, администрирана и поддържана от АОП. Същевременно ЦООП към министъра на финансите е в процес на изграждане на електронна платформа за централизирано възлагане на обществени поръчки, което предполага двете платформи да бъдат оперативно и функционално съвместими, за да могат да работят обвързано. В тази връзка преминаването на АОП към Министерството на финансите е оправдано и наложително, защото по този начин ще бъдат сведени до минимум много рискове от организационен, финансов и административен характер при разработването, а впоследствие и при функционирането  на двете платформи.

С промяната на компетентния орган, осъществяващ държавната политика в областта на обществените поръчки, и преминаването на АОП към министъра на финансите ще се създадат предпоставки за провеждане на единна политика в областта на обществените поръчки и съгласуваност в действията на всички органи, отговорни за методология, мониторинг, централизирано възлагане, предварителен и последващ контрол на процедурите за възлагане на обществените поръчки.

 

Второ – Със законопроекта се предвижда промяна на действащата редакция на чл.8а, ал. 4 от ЗОП, съгласно която Министерският съвет може да създаде централен орган за обществени поръчки за нуждите на органите на изпълнителната власт по предложение на министъра на икономиката. В този вид, цитираната норма  ограничава реализирането на политиката за централизирано възлагане на обществените поръчки, защото предвижда възможността за създаване само на един централен орган за обществени поръчки. С предлаганата промяна се цели да се оптимизира този процес като се предостави правото на Министерския съвет да създава с постановление централни органи за обществени поръчки или да възлага осъществяването на такива функции на орган на изпълнителната власт. Това предложение за изменение на закона е продиктувано от необходимостта за транспониране на правила на новите европейски директиви от 2014г. за обществените поръчки и за въвеждане на утвърдените практики на Европейския съюз за насърчаване на централизираното възлагане на обществените поръчки.

 

Трето  - Законопроектът предвижда промяна и на правилата за възлагане на обществените поръчки, запазени за изпълнение от специализирани предприятия или кооперациите на хора с увреждания. В тази връзка се предлага изменение на няколко  текста от чл.16г от ЗОП , които бяха приети всъщност с промените в ЗОП, в сила от 1 юли 2014г., и предвиждаха известни облекчения за специализираните предприятия или кооперациите на хора с увреждания при участието им в процедурите за определяне на изпълнител. Краткото време, през което се прилагаше този префенциален ред показа, че много недобросъвестни лица се вписаха в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) само за да участват в процедури за обществени поръчки без да е необходимо да доказват своите възможности за изпълнение на конкретната обществена поръчка. Това създаде реална опасност от сключването на договори съответно на рамкови споразумения с лица, които нямат реално необходимия икономически и технически капацитет, за да изпълнят качествено и в пълен обем възложените поръчки. В някои случаи тази порочна практика доведе до представяне на оферти, които не удовлетворяват техническите спецификации за изпълнение на обществената поръчка и съответно до прекратяване на обявените процедури и до невъзможност да се възложи съответната обществена поръчка. Освен всички посочени рискове за възложителите не се постигна желания резултат за специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания, тъй като вместо предвидените норми да стимулират тяхното участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки се наблюдава по-скоро елиминиране на тяхното участие на пазара на обществените поръчки.

С цел преодоляване на описаните проблеми при възлагането на обществени поръчки предназначени за изпълнение от специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания, с внесения законопроект в Народното събрание се предлагат следните промени в чл. 16г от ЗОП:

        определя се изрично, че задължението за запазване на обществените поръчки се реализира чрез обособяването на една или няколко обособени позиции, като това правило се прилага и по отношение на запазените поръчки, които се възлагат чрез публична покана по реда на глава осма „а“ от ЗОП. По този начин се въвежда по-гъвкав подход, който дава  възможност за обособяване на запазените поръчки в отделна/и обособена/и позиция/и, които при необходимост могат да се обединяват, без това да възпрепятства участието на специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания;

        предвидена е и възможността при възлагане на запазени поръчки да участват и други лица, извън кръга на специализираните предприятия по ЗИХУ. По принцип такава възможност съществува и в действащата правна регламентация, но се извежда индиректно чрез тълкуване. Запазването на тази възможност осигурява на практика бързина и ефективност в процеса на възлагане на запазените обществени поръчки в случаите, когато поръчката не може да се възложи на специализирано предприятие, тъй като не се налага процедурата да се прекратява и открива повторно;

        отменя се забраната възложителите да поставят изисквания за икономическо и финансово състояние, квалификация и технически възможности по отношение на специализираните предприятия или кооперациите на хора с увреждания като по този начин се гарантира, че възлагането на поръчката ще се съобрази с реалните възможности на тези лица при запазване на конкуренцията между тях;

        предвид установените проблеми в практиката се въвежда задължение участниците със специален статут да посочват данни за своята регистрация в поддържания от Агенцията за хората с увреждания регистър по чл. 29 от ЗИХУ, а за чуждестранни лица - в еквивалентен регистър, тъй като тази регистрация се явява всъщност основният правопораждащ факт за участие в запазена поръчка;

        с цел да се преодолее заобикалянето на закона от недобросъвестни лица чрез използване на запазените обществени поръчки се предвижда поне 80 на сто от предмета на поръчката да се изпълнява от специализирано предприятие или от кооперация на хора с увреждания със собствено производство или ресурс или с подизпълнители, или с ресурсите на трети лица, които също следва да бъдат със специален статут по ЗИХУ, което трябва да удостоверяват по предвидения в закона ред;

        прецизира се редът за разглеждане на офертите и заявленията за участие на специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания и на другите заинтересовани лица, като се уточнява изрично, че офертите или заявленията за участие на други лица се разглеждат само ако няма участник или кандидат – специализирано предприятие или кооперация на хора с увреждания, който отговаря на критериите за подбор, или няма оферта на такова предприятие/кооперация, която отговаря на изискванията на възложителя.

С предложените изменения в реда за възлагане на запазените обществени поръчки се очаква да се подобрят възможностите за достъпа на специализираните предприятия до участие в обществени поръчки, каквато всъщност е основната цел на този правен институт за запазване на поръчките специално за тях. Така ще се осигури последователното провеждане на политиката за подпомагане и стимулиране на предприятията на хора с увреждания и в същото време ще се преустанови незаконосъобразната практика по прилагането на чл. 16г от ЗОП.

Милана Кривачка, Център за наблюдение на обществените поръчки на ИПАИ