Скандално Криминално Анализи
гореща точка - европа
06.01.2017
ЕК: Можем да караме и без български еврокомисар
14.07.2016
ЕСП: Институциите на ЕС трябва да улеснят участието на бизнеса в обществени поръчки виж всички
гореща точка - българия
27.01.2017
Петър Бакърджиев: ЕК ни казва, че десет години в България е все същото
06.01.2017
ЕК: Липсата на български еврокомисар не е проблем виж всички
час пик
06.07.2016
Правителството обеща за 2018-а: Електронни обществени поръчки и подписки за референдум
16.06.2016
Еврокомисията е спряла плащанията за биоземеделие и фотоволтаици виж всички
съобщения
СРСНПБ-1369/05.04.2016г.
Съобщение във връзка с предстоящо обучение на ръководители и служители на училища и педагогическите специалисти от област Бургас
23.12.2016
Съобщение, във връзка с предстоящо обучение на ръководителите на училища и педагогическите специалисти в област Бургас виж всички
анализи
29.08.2016
Трудности при ползването на Единния европейски документ за обществени поръчки
29.03.2016
Как се променят правилата за търговете с новия ЗОП? виж всички
публикации
06.04.2016
След "Досиетата Панама" ще последва още по-голям скандал в Европа
05.04.2016
Във Варна пак пуснаха спряна обществена поръчка за 120 млн. лв. виж всички
ЧАС ПИК / Анализи
« назад към списъка 10.02.2016
Подлежат ли на обжалване протоколите по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП, утвърдени от възложителите при възлагане на обществени поръчки чрез публикуване на публични покани?


Анализ на Златина Лилян Данчева

Подлежат ли на обжалване протоколите по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП, утвърдени от възложителите при възлагане на обществени поръчки чрез публикуване на публични покани?
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
            I.             Същност на проблема

 

В съответствие с чл. 14, ал. 4 от ЗОП обществените поръчки за строителство на стойност без ДДС от 60 000 до 264 000 лева[1], както и поръчките за доставки и услуги на стойност без ДДС от 20 000 до 66 000 лева[2], се възлагат по реда на глава осма „а“ от закона, озаглавена „Възлагане на обществени поръчки чрез публична покана“. Макар че тази норма предоставя на възложителите правната възможност да приложат глава осма „а“ от ЗОП вместо процедурите по закона, то напълно естествено и логично всички обществени поръчки, попадащи в стойностните прагове по чл. 14, ал. 4 от ЗОП, се възлагат чрез публикуване на публична покана. По справка от Портала за обществени поръчки[3] през 2014 г. са публикувани 13 221 публични покани, а през 2015 г. броят на публикуваните публични покани е  11 384. Това означава, че само за 2015 г. по реда на глава осма „а“ от ЗОП са изразходвани бюджетни средства и средства от Европейския съюз в размер най-малко на 227 680 000 лева без ДДС, ако хипотетично допуснем, че всички възложени чрез публикуване на публична покана през тази година поръчки са за доставки и услуги на минимална стойност от 20 000 лева без ДДС. Действителната стойност на разходваните средства по реда на глава осма „а“ от ЗОП през 2015 г. е значително по-голяма, като се има предвид, че обичайно стойностите на поръчките, възлагани чрез публични покани, се доближават до максималните допустими прагове по чл. 14, ал. 4 от ЗОП.

Разбира се, в обстоятелството, че само за 2015 г. 11 384 обществени поръчки са възложени по реда на сравнително по – бързите и опростени правила на глава осма „а“ от ЗОП, няма нищо лошо. Още повече, че икономическата действителност в България е такава, че пазарът на обществените поръчки се реализира приоритетно чрез възлагане на поръчки вследствие на публикувани публични покани, в които участие взема предимно малкият и средният бизнес. Съответно от възлагането на множество „малки“ поръчки на малки и средни предприятия би следвало конкуренцията да се повлиява положително. Дали обаче това е така в действителност и дали изразходваните само за 2015 г. средства са „похарчени“ правомерно от възложителите няма как да се установи и прецени, като се има предвид, че Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ и Върховният административен съд /ВАС/ отказват да разглеждат жалби срещу крайния акт на възложителите, с който приключва възлагането на обществените поръчки след публикуване на публични покани. В следствие на този отказ няма как да се установи и дали при възлагането на обществените поръчки по реда на глава осма „а“ от ЗОП са спазени основните принципи за публичност и прозрачност, за свободна и лоялна конкуренция, за равнопоставеност и  недопускане на дискриминацията, определени в чл. 2 от закона, след като според КЗК и ВАС протоколите по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП не подлежат на контрол относно тяхната законосъобразност.

Ето защо в настоящата статия предстои да бъде изследван въпросът дали наистина протоколите по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП не подлежат на обжалване, като поставеният проблем бъде разгледан през призмата на относимите норми от действащото българско законодателство и правото на Европейския съюз /ЕС/.

За пълнота на изложението е необходимо накратко да се припомни, че според разпоредбата  на чл. 101г, ал. 4 от ЗОП „комисията съставя протокол за получаването, разглеждането и оценката на офертите и за класирането на участниците. Протоколът се представя на възложителя за утвърждаване, след което в един и същи ден се изпраща на участниците и се публикува в профила на купувача“. На практика протоколът по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП е актът, с който приключва възлагането на обществената поръчка чрез събиране на оферти след публикуване на публична покана, тъй като по силата на чл. 101е, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП възложителят сключва договор с класирания на първо място участник в протокола.

 

II.          Позицията на КЗК и ВАС

 

Изненадващо в досегашната си практика КЗК и ВАС приемат, че протоколите по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП, като краен акт, приключващ възлагането на поръчките по реда на глава осма „а“ от ЗОП, не подлежат на обжалване.

Мотивите, поради които КЗК оставя без разглеждане като процесуално недопустима жалба срещу протокол по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП се изчерпват с довода, че „провежданите обществени поръчки по реда на глава осма „а“ са изключени от приложното поле на чл. 120, ал. 1 от ЗОП, т.е. не се считат за „процедури по закона“ и не подлежат на обжалване пред КЗК относно тяхната законосъобразност. Това е така, защото тяхната стойност е значително по-ниска от тази, за която възложителите са длъжни да провеждат определените в закона процедури. Именно по причина, че законодателят не счита за „процедура по закона“ провежданите чрез публична покана по реда на глава осма „а“ обществени поръчки, същите приключват с утвърждаването от възложителя на протокола на длъжностните лица, извършили класирането на участниците“. В този смисъл е Определение № 969 от 16.12.2015 г. на КЗК по преписка № КЗК-688/2015 г.

В своята практика, състояща се за сега от не повече от 8-9 определения, ВАС също приема, че обжалването на протоколи по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП е недопустимо и то не само пред КЗК, но и пред административните съдилища. Мотивите на ВАС са следните:

1.            актовете, издадени от възложителя по реда на глава осма „а“ от ЗОП не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което е недопустимо обжалването им по реда на АПК. По-конкретно, според ВАС, „оспореният Протокол на работната комисия е част от производство по Глава осма „а” от ЗОП и по аргумент от чл. 101а, ал. 1 от ЗОП, за категорията обществени поръчки по чл. 14, ал. 4 от ЗОП не се провеждат процедури по този закон, а се спазват правилата на обсъжданата глава осма „а”. Ето защо /…/ атакуваният в настоящето производство акт, издаден от възложител по Глава осма „а“ от ЗОП, не принадлежи към кръга индивидуални административни актове по смисъла на специалната разпоредба на чл. 11, ал. 1 от ЗОП. Същият не носи и белезите, посочени в нормата на чл. 21, ал. 1-4 от АПК, поради което правилно е заключението на административния съд, че обжалването му както пред Комисията за защита на конкуренцията, така и пред административните съдилища е недопустимо“. В този смисъл са Определение № 14097 от 26.11.2014 г. по адм. д. № 13259/2014 и Определение № 13960 от 24.10.2013 г. по адм. д. № 14386/2013 на ВАС;

2.            съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗОП, решенията на възложителите, приети във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки са индивидуални административни актове, които се издават по правилата на този закон. С разпоредбата са определени като индивидуални административни актове само решения на възложителя, приети във връзка с провеждане на процедури по ЗОП, но не и тези, за които е изключено провеждането на процедури, а се прилагат специални правила и ред за възлагане на обществени поръчки“. В този смисъл е Определение № 15409 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 15287/2014 на ВАС.

 

III.        Противната теза

 

Независимо от съществуващата до момента практика на КЗК и ВАС, протоколите по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП представляват подлежащи на обжалване индивидуални административни актове, които следва да могат да бъдат атакувани относно тяхната законосъобразност пред КЗК или поне по общия ред по АПК пред административните съдилища. Досегашната практика на ВАС е обективирана в по-малко от десет определения и не може да бъде възприета като задължителна по смисъла на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, защото липсва тълкувателно решение на ВАС по този въпрос. Същевременно при задълбочен и обстоен анализ на актовете по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП лесно може да се установи, че тези протоколи притежават всички белези на индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което подлежат на обжалване в съответствие с основните принципи на правовата държава, залегнали в чл. 120, ал. 2 от Конституцията и разбира се с практиката на Съда на Европейския съюз.

 

1.   Протоколът по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП е индивидуален административен акт

 

Протоколите по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП притежават всички белези на индивидуалния административен акт, изрично определени  от законодателя в легалната дефиниция на това понятие в чл. 21, ал. 1 от АПК, съгласно която „индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт“. Въпреки че не фигурира в чл. 11, ал. 1 от ЗОП протоколът по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП, утвърден от възложителя, представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, защото материализира изричното волеизявление на възложителя относно следните въпроси  - офертите на кои участници да бъдат допуснати до оценяване и класиране,  кои участници да бъдат отстранени от участие и съответно кой да бъде определен за изпълнител на обществената поръчка. С оглед на изложеното е безспорно, че обективираното в протокола волеизявление на възложителя засяга директно и непосредствено правата и законните интереси на всички участници, подали оферти в отговор на публикуваната публична покана. Наистина за участниците, които не са отстранени от участие и офертите им ще бъдат оценени и класирани, протоколът има положително действие. Но за участниците, които са отстранени от участие, волеизявлението на възложителя има негативно действие, тъй като тези участници са възпрепятствани от по-нататъшно участие във възлагането на обществената поръчка. За отстранените участници протоколът по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП се явява приключващ акт, тъй като слага край на участието им в състезанието за възлагане на обществената поръчка, а в следващите етапи /оценяване и класиране/ имат право да участват само неотстранените участници. Ето защо като окончателен акт, който материализира волята на възложителя и засяга пряко и негативно правата и законните интереси на отстранените участници в обществената поръчка, протоколът по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП притежава всички белези на индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв подлежи на обжалване в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията.

За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че нито законодателят, нито правната доктрина и установената съдебна практика не допускат определянето на даден акт като индивидуален административен акт да се извършва в зависимост от стойността на засегнатите с него права и законни интереси извън установените в чл. 21 от АПК критерии. В тази връзка буди недоумение възприетата досега от КЗК и ВАС практика, съгласно която издаваните и/или утвърдени от възложителя актове във връзка с възлагане на обществени поръчки, чиято прогнозната стойност е под определените прагове в чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от ЗОП, не са индивидуални административни актове,  докато същите актове са определени като индивидуални административни актове, когато прогнозната стойност на поръчки е над тези стойности. Поставянето на такъв на практика количествен критерий при определянето на вида на даден акт противоречи на правна логика, на духа и на буквата на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което следва да бъде преосмислено.

 

2.   Приложимост на чл. 120, ал. 2 от Конституцията

 

Утвърдените от възложителите протоколи по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП подлежат на контрол относно тяхната законосъобразност, защото като всеки индивидуален административен акт попадат в приложното поле на чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Съгласно тази императивна конституционна норма „гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.“ С оглед на това е необходимо до сега възприетата от КЗК и ВАС практика, която не допуска обжалване на актовете, приети от възложителя при възлагане на обществена поръчка чрез публикуване на публична покана, да бъде променена или поне прецизирана, тъй като е в противоречие с основните принципи на правовата държава, чийто гарант е нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията.  По своята правна природа протоколът по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП е индивидуален административен акт и в този смисъл е абсолютно недопустимо да не подлежи на контрол относно неговата законосъобразност, с основния мотив на КЗК и ВАС, че не е изрично посочен в чл. 11, ал. 1 от ЗОП като индивидуален административен акт. По този въпрос практиката на Конституционния съд е последователна и категорична[4] и предвижда, че „изключването на даден административен акт от кръга на съдебно обжалваемите актове може да стане само чрез закон. Изключение от приложното поле на чл. 120, ал. 2 от Конституцията се допуска само въз основа на изрична законова разпоредба, но не и според вида на акта. По смисъла на визираната конституционна норма „съдебният контрол спрямо административните актове е допустим на общо основание, а е изключен само за изрично посочените от закона случаи“. В конкретната хипотеза по отношение на актовете на възложителя, издавани във връзка с възлагането на обществени поръчки  по реда на глава осма „а“ от ЗОП, трябва да се посочи, че в ЗОП няма изрична разпоредба, въвеждаща изключение от приложното поле на чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Фактът, че протоколът по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП не фигурира в чл.11, ал.1 от ЗОП и на практика е налице непълнота в правната регулация на обществените поръчки, възлагани чрез публична покана, не може да се възприема и тълкува като законова норма, въвеждаща изключение от приложното поле на чл. 120, ал. 2 от Конституцията по отношение на тези актове. След като притежава всички белези на индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и без съмнение засяга негативно отстранените от участие участници, както и класираните на второ и трето място, утвърденият от възложителя протокол по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП следва да може да бъде обжалван от тези участници на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията. В тази връзка е необходимо преосмисляне на съществуващата до сега практика на КЗК и ВАС относно необжалваемостта на актовете на възложителите, издавани по реда на глава осма „а” от ЗОП, която макар и малобройна е неправилна и несъответстваща на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и на следните задължителни тълкувания на Конституционния съд, а именно:

-   „Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. /.../ Не е необходимо Конституционният съд да се спира на етимологичното и семантичното тълкуване на израза "всички" в чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Езиково и логически думата "всички" означава "без изключение". Изключение се допуска само въз основа на изрична законова разпоредба, но не и според вида на акта.” /Решение № 21 от 26.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/95 г./;

-   „В своята практика Конституционният съд многократно е посочвал важното значение, което има разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, както и нейното основополагащо значение като своеобразна гаранция за утвърждаването на принципа на правовата държава, разделението на властите и подчинението на изпълнителната и съдебната власт на закона /…/ Именно предвид ролята и значението на общата клауза Конституционният съд винаги е тълкувал ограничително възможността да се изключи съдебното обжалване на административните актове, която допуска чл. 120, ал. 2 in fine от Конституцията /…/ Изключенията от правилото според него могат да се оправдаят единствено с особено важни интереси на гражданите и обществото и да се отнасят само за отделни като вид административни актове, следователно малко на брой, при това задължително да не попадат в сферата на основните права или принципа на правовата държава /…/Напротив, в правовата държава, когато става въпрос за правораздавателна дейност, достъпът до съд трябва да бъде винаги открит /…/ Евентуалното изключение, което допуска чл. 120, ал. 2 от Конституцията по отношение правото на съдебна защита, може да се оправдае с необходимостта да се защитят конституционни ценности, които са от по-висш порядък.” /Решение № 1 от 01.03.2012 г. на КС на РБ по к.д. № 10/2011 г./;

-   „Конституционният съд многократно е имал повод да отбележи, че възможността, предоставена на Народното събрание с чл. 120, ал. 2 от Конституцията , е изключение и следва да се тълкува и прилага ограничително - когато са налице достатъчно сериозни и основателни причини, когато изрично конституционни ценности трябва да бъдат приоритетно защитени. /…/ Конституционният съд потвърждава принципната си позиция, че правото на обжалване "на всички административни актове" (чл. 120, ал. 2 от Конституцията ) е основно конституционно право, неразривна част от правото на защита - чл. 56 от Конституцията. Ефективното му упражняване е елемент от нормалното функциониране на съвременната правова държава - чл. 4 от Конституцията.” /Решение № 2 от 30.03.2000 г. на КС на РБ по конст. д. № 2/2000 г./.

 

3.   Практиката на Съда на Европейския съюз

 

Жалба срещу протокол по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП е допустима и в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз /Съда на ЕС/ по този въпрос, както и според документ на Европейската комисия 2006/С179/02, озаглавен „Тълкувателна комуникация на Комисията относно общностното право, приложимо по отношение на обществените поръчки, непопадащи или частично попадащи в директивите „обществени поръчки[5], който обобщава практиката на съда в Люксембург по въпроса относно приложимостта на европейското законодателство в процедурите за възлагане на обществени поръчки, които не попадат в приложното поле на европейските директиви за обществени поръчки. Обществените поръчки, възлагани чрез публикуване на публична покана не попадат в приложното поле на действащите към настоящия момент Директиви 2004/18/ЕО и 2004/17/ЕО, както и на Директива 89/665/ЕИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство. Въпреки това в своята задължителна за КЗК и ВАС практика, Съдът на ЕС приема по категоричен и последователен начин, че при възлагането на обществени поръчки, изключени от приложното поле на европейските директиви в областта на обществените поръчки, възложителите са длъжни да спазват основните принципи на Договора за функционирането на ЕС[6]. Това са принципите за свободна и лоялна конкуренция, за недопускане на дискриминация, за публичност и прозрачност. Именно като следствие на това задължение на възложителите и като гарант за спазването на цитираните  основни принципи, в своите Решения съответно от 15.10.1987 по дело № С-222/86 и от 25.07.2002 г. по дело № С-50/00, Съдът на ЕС постановява, че в случаите на възлагане на обществени поръчки на по-ниска стойност от попадащите в приложното поле на европейските директиви, заинтересуваните лица трябва да могат да се възползват от ефективна съдебна защита по отношение на правата, които черпят от правото на ЕС. Правото на такава защита е част от основните принципи на правото, произтичащи от общите конституционни традиции на държавите членки. При липсата на приложима европейска норма по този въпрос, държавите членки са тези, които следва да установят и предвидят правила и процедури, гарантиращи на заинтересованите лица ефективна съдебна защита. Според Съда на ЕС, за да бъде изпълнено изискването за ефективна съдебна защита при възлагането на обществените поръчки извън приложното поле на европейските директиви, е най-малко задължително решенията, засягащи негативно лицата, имащи или имали интерес да получат дадена обществена поръчка, да могат да бъдат обжалвани, за да се установят евентуални нарушения на основните принципи, произтичащи от първичното право на ЕС. Такива са например решенията за отстраняване на кандидат или участник. В този ред на мисли дори при отсъствието на изрична национална разпоредба и с оглед принципа за примата на европейското право над националното законодателство, актовете по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП, с които приключва възлагането на обществена поръчка чрез публикуване на публична покана, следва да могат да бъдат обжалвани от подалите оферта и отстранени от участие лица дори и само на основание на цитираната практика на Съда на ЕС. Още повече, че като практическо проявление на примата на правото на ЕС над националното право, още през 1978 г. в Решение Simmenthal от 9 март 1978 г. по дело № 106/77 Съдът на Европейските общности /чийто правоприемник е Съдът на ЕС/ постановява, че „националният съд е длъжен да гарантира пълното действие на /общностните/ норми, като при необходимост, по собствена инициатива оставя неприложима всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред“. Тъй като правото на ЕС се ползва с незабавно предимство пред националното право, в своето решение от 9 март 1978 г. Съдът на ЕС уточнява, и че „всяка разпоредба на национална правна система и всяка законодателна, административна или съдебна система, която може да наруши ефективността на правото на Общността, като откаже на компетентния да приложи това право вътрешен съд правомощие да направи необходимото в самия момент на неговото прилагане, за да отхвърли националните законодателни разпоредби, които евентуално създават пречки за пълното действие на общностните норми, е несъвместима с изискванията, които съставляват същността на общностното право“. Следователно правото на ЕС и в частност практика на Съда на ЕС относно обжалването на обществените поръчки, не попадащи в приложното поле на европейските директиви,  трябва да бъде приложена по отношение на обществените поръчки, възлагани по реда на глава осма „а“ от ЗОП, при която са налице законодателен пропуск и непълнота в националната уредба относно обжалването на актовете на възложителите, с които приключва възлагането на обществените поръчки вследствие на публикувана публична покана.

 

IV.         В заключение и в перспектива

 

Както стана ясно от разгледаните в тази статия аргументи, протоколите по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП представляват подлежащи на обжалване индивидуални административни актове. Теорията, обаче, не винаги се припокрива с практиката, поради което според КЗК и ВАС жалба срещу утвърден от възложителя акт по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП е процесуално недопустима. Причините за тази позиция на КЗК и ВАС биха могли да бъдат различни – от прекомерна натовареност на съда до законодателна неточност, допускаща установяването на неконкурентна практика, и липса на воля да се предотврати непрозрачното и основано на необективни критерии разходване на бюджетните средства. При всички случаи обаче, досегашната практика на КЗК и ВАС относно необжалваемостта на актовете на възложителите, издавани по реда на глава осма „а” от ЗОП, е неправилна и следва да бъде преосмислена и променена.  Утвърдените от различните възложители протоколи по чл. 101г, ал. 4 от ЗОП са изключително много /11 384 само за 2015 г./ и определено повече от решенията на възложителите, издавани във връзка с другите процедури, поради което е икономически и житейски неоправдано тези протоколи да не подлежат на обжалване относно тяхната законосъобразност пред КЗК или административните съдилища.

За сега обаче, не само КЗК и ВАС, но и законодателната власт, която най-вече би могла да повлияе върху решаването на проблема, не пристъпват към реализирането на конкретни и ефективни мерки, които биха могли да повлияят положително върху конкуренцията и да засилят прозрачността при разходването на бюджетните средства за „малки“ обществени поръчки. Аргумент в тази на насока е обстоятелството, че и в проекта на новия Закон за обществените поръчки, имащ за цел да транспонира новите европейски директиви[7] в областта на обществените поръчки, правилата относно регламентацията на обществените поръчки, възлагани чрез публикуване на публична покана, не търпят съществени промени, освен самото наименование на реда, по който предстои да се възлагат, и завишаване на стойностните прагове. Въпреки привидно декларираната от вносителя на проекта воля „за осигуряване на повече публичност и прозрачност при възлагане на обществени поръчки под праговете, определени от директивите[8], в законопроекта отново не са разписани норми, регламентиращи обжалването на обществените поръчки, възлагани /за сега/ чрез публикуване на публична покана, а след влизане в сила на новия ЗОП – чрез събиране на оферти след обява…

Целта на задължението за прозрачност е преди всичко да гарантира, че няма да има риск от фаворизиране и произвол от страна на възложителите[9]. Тази цел не може да бъде постигната без да се осигури на заинтересованите лица правната възможност да обжалват крайните актове на възложителите, с които приключва възлагането на „малките“, но иначе многобройни, обществени поръчки.



[1] а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – от 670 000 до 1 650 000 лева без ДДС

[2] а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – от 66 000 до 132 000 лева без ДДС

[3] http://rop3-app1.aop.bg:7778/portal/page?_pageid=93,1590259&_dad=portal&_schema=PORTAL

[4] В този смисъл Решение № 13 от 22 юли 1993 г. по конст. д. № 13 от 1993 г., Решение № 21 от 26.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/95 г. и други.

[5] Оригинално заглавие на документа: Communication interprétative de la Commission relative au droit communautaire applicable aux passations de marchés non soumises ou partiellement soumises aux directives marchés publics. /http://eur-lex.europa.eu/legal-content/FR/TXT/?uri=CELEX:52006XC0801(01)/

[6] В този смисъл е Решение от 07.12.2000 г. по дело № С-324/1998. 

[7] Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО и Директива 2014/25/ЕС относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО.

[8] Мотиви към Проекта на Закон за обществените поръчки, стр. 2, т. I.3.

[9] В този смисъл Решение на Съда на ЕС от 29 април 2004 г. по дело C‑496/99 P  Комисия/CAS Succhi di Frutta,  точка 111 и Решение на Съда на ЕС от 29 март 2012 г. по дело C‑599/10 SAG ELV Slovensko a.s., точка 25.