Скандално Криминално Анализи
гореща точка - европа
06.10.2018
ЕП поиска да се наблегне на критериите за качество при обществените поръчки
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв. виж всички
гореща точка - българия
06.10.2018
Договорите с подизпълнителите стават публични
03.08.2018
Кабинетът прави опит да въведе електронните обществени поръчки от есента виж всички
час пик
18.09.2018
ДАНС поема разследването на корупция с еврофондове
29.08.2018
ЗА 4 ГОДИНИ: "Трейс груп" спечелила обществени поръчки за 63 млн. лева виж всички
съобщения
27.11.2018
Уведомление за редовно заседание на УС на ИПАИ в края на месец декември 2018г.
01.10.2018
Насрочено е редовно заседание на УС на ИПАИ в края на месец октомври виж всички
анализи
10.08.2018
БОЕЦ: Искаш обществена поръчка-даваш 400 000 лв.
07.08.2018
Държавен анализ показа - масово чиновниците оплескват обществени поръчки виж всички
публикации
06.10.2018
Промяна при обявяването на обществени поръчки - вече с по-рестриктивен режим
05.10.2018
НС прие въвеждането на електронна платформа за обществени поръчки виж всички
ЧАС ПИК / ЧАС ПИК
« назад към списъка 01.02.2018
Няма фирма, няма проблем


Необмислени и популистки законодателни промени затрудниха търговската регистрация и обществените поръчки

Няма фирма, няма проблем
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
 Когато в края на миналата година Мая Манолова внесе, а всички партии в парламента превъзбудено приеха, промените в търговското законодателство, се говореше, че те са сериозна защита на работниците от некоректни работодатели. Едва ли тогава депутатите и Манолова са предполагали, че ще предизвикат ефекта на пеперудата.

Приетите изменения в Кодекса на труда водеха със себе си изменения и в Търговския закон, които създадоха толкова сериозни проблеми, че практически блокираха прехвърлянето на дружествени дялове. Други изменения, част от същия пакет, но в Закона за обществените поръчки, въведоха изискване към избранaта фирма изпълнител да не е била санкционирана (независимо кога) за нарушения на трудовото законодателство.

Бележка, която никой не издава

С промените в Търговския закон беше записано, че прехвърлянето на дружествения дял от едно предприятие на трети лица се извършва, "ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял".

За да се отговори на това изискване, заявителят, който иска вписване на прехвърляне на дялове във фирма, трябва да представи освен всички необходими документи и още два - единият е от НАП, че не дължи осигуровки, а другият - от Главна инспекция по труда, че няма задължения към служителите.

Ако издаването на първия документ е предвидено в Данъчно-осигурително процесуалния кодекс, то проблемът идва с второто удостоверение, което трябва да бъде издадено от Главна инспекция по труда. Малкият детайл е, че оттам няма как да знаят дали някой работодател не плаща заплати и могат да разберат само ако влязат на проверка във фирмата. Още в началото на годината от ГИТ отговориха, че няма закон, който да ги задължава да издават подобно удостоверение и те няма да го издават.

Веднага след влизането в сила на промените длъжностните лица по регистрацията (служителите на агенцията по вписвания, които разглеждат заявленията) започват да връщат и отказват вписвания, ако двата документа не са представени.

"Създаде се хаос, в който никой не знае какво да се прави. Попречи се на добросъвестните да продават дялове, докато на недобросъвестните така или иначе им е все тая дали ще останат съдружници - не те дължат, а дружеството. Попречи се в дружество да влезе платежоспособен съдружник, който да изплати задълженията му" обобщи ситуацията адвокат Николай Христов, който почти всекидневно представлява клиенти пред търговския регистър.

В средата на месеца от Агенцията по вписвания, които са поставени в законодателен капан, съобщиха, че са взели решение "законодателната празнота" да бъде поправена като при вписване се представя удостоверение от НАП и декларация, издадена от самия заявител, че не дължи заплати. Подобен подход, разбира се, обезсмисля промяната, защото ако декларацията, която се подава, е с невярно съдържание, то за нея не се носи наказателна отговорност.

"Тези удостоверения се вадят от управителя, докато прехвърлянето е между други лица (съдружници или потенциални съдружници), което ги поставя в зависимост", коментира адвокат Николай Христов. "Не е отчетена по никакъв начин разликата между съдружник и дружество - смесени и приравнени са. Според мен поради чудовищно непознаване на материята търговски дружества", казва още той.

Дори и след временното решение, прието от Агенцията по вписвания, отказите за вписвания продължават. От институцията не можаха да отговорят какъв процент от заявленията за прехвърляне на дялове не се вписват, тъй като нямат подобна статистика. Адвокат Красимир Апостолов, който преимуществено се занимава с фирмена регистрация, сподели, че дори след приемането на това временно решение отказите са продължили, като по негова оценка около 30% от заявленията не били приемани. "Има случаи, когато предприятието няма служители. Как да декларираме, че всички заплати са изплатени? Когато представим документ, че няма сключени трудови договори, получаваме отказ", коментира той.

Отказите на агенцията по вписванията могат да се обжалват пред съда, който по информация на "Капитал" ги отменя. От този момент нататък започва да плаща държавата - веднъж за адвокатския хонорар, заплатен при обжалването, и втори път, ако от забавеното вписване са протекли вреди от незаконосъобразното забавяне на вписването.

Кръпка в движение

Този четвъртък (след редакционното приключване на броя на "Капитал") бюджетната комисия на парламента трябваше да разгледа на второ четене законопроект за пазарите на финансови инструменти, в чиито преходни и заключителни разпоредби между първо и второ четене е вкарана промяна в Търговския закон, която въвежда задължение за продавача на дружествените дялове да представи декларация, в която декларира, че не дължи заплати и осигуровки. Създава се задължение агенцията по вписванията "незабавно" да уведоми за представената декларация Главна инспекция по труда и НАП "за предприемане на действия по компетентност". Трите институции ще трябва да приемат инструкция по този въпрос, но от законодателната промяна може да се предположи, че НАП и Инспекцията по труда ще проверяват декларациите. Както стана ясно през последния месец, това може да прави НАП, но не и Инспекцията по труда, която, за да провери дали фирмата не дължи заплати, ще трябва да влезе на ревизия в нея. За подаването на невярна декларация ще се носи наказателна отговорност.

Подобно решение е проблематично. "Как праводателят съдружник ще декларира обстоятелства, имащи отношения към дружеството? Това е като аз да декларирам, че вие нямате задължения", коментира адвокат Николай Христов.

Очаква се промени да бъдат направени и в закона за обществените поръчки, с които да бъде записано, че изискването фирмата, която е избрана за изпълнител, да не е била санкционирана за нарушения на трудовото законодателство ще важи занапред, а няма да обхваща и висящите обществени поръчки.

Големият проблем

Депутат от ГЕРБ призна пред "Капитал", че до ситуацията се е стигнало заради прибързания законодателен процес, в който не се прави оценка на връзката с други закони. Всъщност депутатите (от всички партии) паднаха жертва на популисткия залп на Мая Манолова, подобно на измененията в гражданския процес от лятото на миналата година.

Управляващата коалиция в парламента очевидно е заела позиция "каквото каже омбудсманът", но и БСП не искат да останат по-назад.

И оттук идва големият проблем, за който намекна и президентът Румен Радев, когато в сряда отчиташе една година от мандата си: "парламентарната република атрофира, а парламентът се превръща в нотариат, който официализира решенията на правителството". И това е проблем не само на ГЕРБ, а както показват нескопосаните промени в Търговския закон - на всички парламентарни партии./Капитал