Скандално Криминално Анализи
гореща точка - европа
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв.
29.06.2017
Петър Бакърджиев: България има за какво да се притеснява от заявленията за намаляване на разходите в ЕС виж всички
гореща точка - българия
22.03.2018
Поддръжката на оградата по границата ще се извършва без обществени поръчки
06.12.2017
Петър Бакърджиев: Само по себе си електронното управление няма да реши проблема на бизнеса виж всички
час пик
23.02.2018
Над 150 администрации могат да си "говорят" електронно
01.02.2018
Няма фирма, няма проблем виж всички
съобщения
16.05.2018
ЦОК организира семинар-обучение на тема „Защита и контрол при обработване и съхранение на личните данни в системата на образованието“ в гр. Варна
23.03.2018
Съобщение за свикване на редовно заседание на УС на ИПАИ виж всички
анализи
01.02.2018
Страсбург по наше дело: Намерете средство за защита срещу забавеното изпълнение на искове срещу държавата!
01.07.2017
ИПИ: Електронни търгове за справяне с корупцията в обществените поръчки виж всички
публикации
23.03.2018
Предварителна информация за промените във връзка с Общия регламент за защита на личните данни
31.01.2018
Горанов: Корупцията е вестникарско внушение виж всички
ЧАС ПИК / ЧАС ПИК
« назад към списъка 01.02.2018
Няма фирма, няма проблем


Необмислени и популистки законодателни промени затрудниха търговската регистрация и обществените поръчки

Няма фирма, няма проблем
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
 Когато в края на миналата година Мая Манолова внесе, а всички партии в парламента превъзбудено приеха, промените в търговското законодателство, се говореше, че те са сериозна защита на работниците от некоректни работодатели. Едва ли тогава депутатите и Манолова са предполагали, че ще предизвикат ефекта на пеперудата.

Приетите изменения в Кодекса на труда водеха със себе си изменения и в Търговския закон, които създадоха толкова сериозни проблеми, че практически блокираха прехвърлянето на дружествени дялове. Други изменения, част от същия пакет, но в Закона за обществените поръчки, въведоха изискване към избранaта фирма изпълнител да не е била санкционирана (независимо кога) за нарушения на трудовото законодателство.

Бележка, която никой не издава

С промените в Търговския закон беше записано, че прехвърлянето на дружествения дял от едно предприятие на трети лица се извършва, "ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял".

За да се отговори на това изискване, заявителят, който иска вписване на прехвърляне на дялове във фирма, трябва да представи освен всички необходими документи и още два - единият е от НАП, че не дължи осигуровки, а другият - от Главна инспекция по труда, че няма задължения към служителите.

Ако издаването на първия документ е предвидено в Данъчно-осигурително процесуалния кодекс, то проблемът идва с второто удостоверение, което трябва да бъде издадено от Главна инспекция по труда. Малкият детайл е, че оттам няма как да знаят дали някой работодател не плаща заплати и могат да разберат само ако влязат на проверка във фирмата. Още в началото на годината от ГИТ отговориха, че няма закон, който да ги задължава да издават подобно удостоверение и те няма да го издават.

Веднага след влизането в сила на промените длъжностните лица по регистрацията (служителите на агенцията по вписвания, които разглеждат заявленията) започват да връщат и отказват вписвания, ако двата документа не са представени.

"Създаде се хаос, в който никой не знае какво да се прави. Попречи се на добросъвестните да продават дялове, докато на недобросъвестните така или иначе им е все тая дали ще останат съдружници - не те дължат, а дружеството. Попречи се в дружество да влезе платежоспособен съдружник, който да изплати задълженията му" обобщи ситуацията адвокат Николай Христов, който почти всекидневно представлява клиенти пред търговския регистър.

В средата на месеца от Агенцията по вписвания, които са поставени в законодателен капан, съобщиха, че са взели решение "законодателната празнота" да бъде поправена като при вписване се представя удостоверение от НАП и декларация, издадена от самия заявител, че не дължи заплати. Подобен подход, разбира се, обезсмисля промяната, защото ако декларацията, която се подава, е с невярно съдържание, то за нея не се носи наказателна отговорност.

"Тези удостоверения се вадят от управителя, докато прехвърлянето е между други лица (съдружници или потенциални съдружници), което ги поставя в зависимост", коментира адвокат Николай Христов. "Не е отчетена по никакъв начин разликата между съдружник и дружество - смесени и приравнени са. Според мен поради чудовищно непознаване на материята търговски дружества", казва още той.

Дори и след временното решение, прието от Агенцията по вписвания, отказите за вписвания продължават. От институцията не можаха да отговорят какъв процент от заявленията за прехвърляне на дялове не се вписват, тъй като нямат подобна статистика. Адвокат Красимир Апостолов, който преимуществено се занимава с фирмена регистрация, сподели, че дори след приемането на това временно решение отказите са продължили, като по негова оценка около 30% от заявленията не били приемани. "Има случаи, когато предприятието няма служители. Как да декларираме, че всички заплати са изплатени? Когато представим документ, че няма сключени трудови договори, получаваме отказ", коментира той.

Отказите на агенцията по вписванията могат да се обжалват пред съда, който по информация на "Капитал" ги отменя. От този момент нататък започва да плаща държавата - веднъж за адвокатския хонорар, заплатен при обжалването, и втори път, ако от забавеното вписване са протекли вреди от незаконосъобразното забавяне на вписването.

Кръпка в движение

Този четвъртък (след редакционното приключване на броя на "Капитал") бюджетната комисия на парламента трябваше да разгледа на второ четене законопроект за пазарите на финансови инструменти, в чиито преходни и заключителни разпоредби между първо и второ четене е вкарана промяна в Търговския закон, която въвежда задължение за продавача на дружествените дялове да представи декларация, в която декларира, че не дължи заплати и осигуровки. Създава се задължение агенцията по вписванията "незабавно" да уведоми за представената декларация Главна инспекция по труда и НАП "за предприемане на действия по компетентност". Трите институции ще трябва да приемат инструкция по този въпрос, но от законодателната промяна може да се предположи, че НАП и Инспекцията по труда ще проверяват декларациите. Както стана ясно през последния месец, това може да прави НАП, но не и Инспекцията по труда, която, за да провери дали фирмата не дължи заплати, ще трябва да влезе на ревизия в нея. За подаването на невярна декларация ще се носи наказателна отговорност.

Подобно решение е проблематично. "Как праводателят съдружник ще декларира обстоятелства, имащи отношения към дружеството? Това е като аз да декларирам, че вие нямате задължения", коментира адвокат Николай Христов.

Очаква се промени да бъдат направени и в закона за обществените поръчки, с които да бъде записано, че изискването фирмата, която е избрана за изпълнител, да не е била санкционирана за нарушения на трудовото законодателство ще важи занапред, а няма да обхваща и висящите обществени поръчки.

Големият проблем

Депутат от ГЕРБ призна пред "Капитал", че до ситуацията се е стигнало заради прибързания законодателен процес, в който не се прави оценка на връзката с други закони. Всъщност депутатите (от всички партии) паднаха жертва на популисткия залп на Мая Манолова, подобно на измененията в гражданския процес от лятото на миналата година.

Управляващата коалиция в парламента очевидно е заела позиция "каквото каже омбудсманът", но и БСП не искат да останат по-назад.

И оттук идва големият проблем, за който намекна и президентът Румен Радев, когато в сряда отчиташе една година от мандата си: "парламентарната република атрофира, а парламентът се превръща в нотариат, който официализира решенията на правителството". И това е проблем не само на ГЕРБ, а както показват нескопосаните промени в Търговския закон - на всички парламентарни партии./Капитал