Скандално Криминално Анализи
гореща точка - европа
06.01.2017
ЕК: Можем да караме и без български еврокомисар
14.07.2016
ЕСП: Институциите на ЕС трябва да улеснят участието на бизнеса в обществени поръчки виж всички
гореща точка - българия
27.01.2017
Петър Бакърджиев: ЕК ни казва, че десет години в България е все същото
06.01.2017
ЕК: Липсата на български еврокомисар не е проблем виж всички
час пик
06.07.2016
Правителството обеща за 2018-а: Електронни обществени поръчки и подписки за референдум
16.06.2016
Еврокомисията е спряла плащанията за биоземеделие и фотоволтаици виж всички
съобщения
СРСНПБ-1369/05.04.2016г.
Съобщение във връзка с предстоящо обучение на ръководители и служители на училища и педагогическите специалисти от област Бургас
23.12.2016
Съобщение, във връзка с предстоящо обучение на ръководителите на училища и педагогическите специалисти в област Бургас виж всички
анализи
29.08.2016
Трудности при ползването на Единния европейски документ за обществени поръчки
29.03.2016
Как се променят правилата за търговете с новия ЗОП? виж всички
публикации
06.04.2016
След "Досиетата Панама" ще последва още по-голям скандал в Европа
05.04.2016
Във Варна пак пуснаха спряна обществена поръчка за 120 млн. лв. виж всички
ЧАС ПИК / Анализи
« назад към списъка 13.02.2016
Някои от несъстоятелните критики към новият Закон за обществените поръчки – част I


Анализът е изготвен от Петър Бакърджиев по настояване на журналисти от български медии

Някои от несъстоятелните критики към новият Закон за обществените поръчки – част I
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
 Заради задължението България да транспонира в националното си законодателство до 18.04.2016г. разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС) и Директива 2014/25/ЕС относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (Директива 2014/25/ЕС), Народното събрание на 02.02.2016г. приключи приемането на правителствения законопроект за Закон за обществените поръчки (ЗОП).

Основната цел на измененото европейско законодателство, посочено по-горе, е да бъде повишена ефективността на публичните разходи, да се улесни участието на малките и средните предприятия в обществените поръчки, като се създаде възможност на възложителите да използват по-добре обществените поръчки в подкрепа на общи цели от обществен характер. Другата цел на променената правна рамка на Европа в тази област е изясняването на основните понятия и концепции, с цел гарантиране на правната сигурност в ЕС и включване на определени аспекти от утвърдената практика на Съда на Европейския съюз в областта на обществените поръчки.

Според вносителите на ЗОП, законът цели освен транспонирането на новите директиви и подобряването и усъвършенстването на националната система за възлагане на обществени поръчки, както и създаването на гаранции за избягване на грешки и пропуски в практиката и постигане на по-висока степен на гъвкавост и ефективност при управлението на бюджетните средства и на средствата в конкретни области с обществено значение, или поне това е записано в мотивите за неговото приемане.

Безспорно законопроектът регулира мащабни по своя обем и важни за икономическите субекти в България обществени отношения, поради което съвсем очаквано част от текстовете на ЗОП предизвикаха противоречиви коментари и критики от юристи, експерти, депутати и медии. Стигна се до там, че група народни представители от различни партии призоваха президента да наложи вето върху част от текстовете от новия ЗОП. Същевременно ресорният вицепремиер защити от атаките приетия закон в пространни интервюта.

Част от обструкциите, които предизвика новия рамков ЗОП обаче, не са съвсем състоятелни.

Сериозна част от критиките бяха насочени към нормативното решение на кабинета, прието от Парламента - при закупуване на програмно време или предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги, обществени поръчки да не се провеждат (чл.13, ал.1, т.5 от ЗОП). Полемиката по тези въпроси продължава, което предпоставя и нуждата от изясняване на някои основни аспекти и съображения, предизвикали изключването на определени медийни услуги от приложното поле на правната рамка на европейско ниво, което е отразено в националното законодателство на България.

Вниманието на критиците трябва да бъде насочено към становището на европейския законодател, според който правилата за обществените поръчки не са подходящи за възлагането на определени радиоуслуги и аудио-визуални медийни услуги от доставчици на медийни услуги. Неприложимостта на правилата за обществените поръчки по отношение на тези услуги е аргументирана в Директива 2014/24/ЕС, като основната причина за това изключване е нуждата от съобразяване на аспектите с културна или социална значимост на страните-членки, при което прилагането на този ред се оказва неподходящо (параграф 23 от уводната част на Директива 2014/24/ЕС). Освен това същата директива предвижда, че включения в нея ред не се прилага и когато самите доставчици на медийни услуги възлагат определени дейности, които са изброени в директивата и включват - закупуването, разработването, продуцирането или съвместното продуциране на стандартни предавания, други подготвителни услуги, като свързаните със сценарии или художествени дейности, които са необходими за продуцирането на конкретно предаване. Според директивата изключението следва да се прилага и по отношение на медийните услуги за радио- и телевизионно разпространение и за услугите по заявка (нелинейни услуги). Към изключване от приложното поле на директивата обаче, не трябва се прибягва при доставките на техническо оборудване, необходимо за продуциране, при съвместното продуциране и радио- и телевизионното разпространение на такива предавания.

Ето защо в специалните изключения на директивата за поръчки за услуги (чл.10, буква „б“ от Директива 2014/24/ЕС) е предвидено, че нормативният акт не се прилага за обществени поръчки за услуги при придобиването, разработката, продуцирането или съвместното продуциране на материал за предавания, предназначен за аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги, които се възлагат от доставчици на радиоуслуги или аудио-визуални медийни услуги. Освен това, същото изключение е предвидено за обществените поръчки за програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на радиоуслуги или аудио-визуални медийни услуги.

Аналогични специални изключения се откриват и в чл.21, буква „и“ от Директива 2014/25/ЕС, където е записано, че са изключени от обхвата на директивата поръчките за предоставяне на програмно време или на предавания, които се възлагат на доставчици на радио или аудиовизуални медийни услуги. Посочено е, че понятието „доставчици на медийни услуги“ има същия смисъл, като в член 1, параграф 1, буква г) от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 34. А понятието „Предаване“ има същия смисъл, като в член 1, параграф 1, буква б) от посочената директива, но включва също така и радиопредаванията и материалите за радиопредаванията. Уточнено е, че на понятието „материал за предаванията“ е придаден същия смисъл като на понятието „предаване“.

Основната причина за тези изключения е, че европейският законодател приема, че доставчиците на радиоуслуги или аудио-визуални медийни услуги (наречени в ЗОП „доставчици на медийни услуги“ – понятие дефинирано от чл.4, ал.1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)), така или иначе работят в ограничен (затворен поради интензитета на нормативни регулации) пазар. Към дейността на медиите е насочена широко разгърната система от нормативни регулации, поради което принципите на свободна конкуренция не могат да бъдат съотнесени към тяхната дейност. Ако се провеждат обществени поръчки за програмно време или за осигуряване на предавания, контрол върху дейността на доставчиците на медийни услуги, следва да се извършва от възложителя, който няма компетенции за това, тъй като съгласно чл. 20 ЗРТ, СЕМ е определения от закона независим медиен регулатор, който при осъществяване на дейността си се ръководи от обществените интереси, защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги. В този смисъл ЗОП не може да преурежда вече установени и уредени от специалното законодателство - ЗРТ отношения, тъй като с това ще се създаде правна несигурност в сектора, по въпросът кой орган (възложителят или СЕМ) ще трябва да упражнява контрол и да налага санкции при възникване на отношения предмет на регулиране.

 

Друга група критики бяха насочени към разпоредбите на ЗОП, според които обществени поръчки няма да се провеждат при избора на изпълнител на пет изрично посочени категории правни услуги (чл.13, ал.1, т.7 от ЗОП). Народни представители поискаха от Президента да наложи вето на закона, като аргументираха по свой начин неприемливостта на посочените текстове.

Аргументът срещу тази група възражения се съдържа в уводните части на Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС, където са изложени съображения, според които определени категории правни услуги в ЕС се предоставят от доставчици на услуги, определени от съд или от юрисдикция на държава членка. Тези категории правни услуги включват представителството на клиенти в съдебни производства от страна на адвокат, както и услугите, които трябва да бъдат предоставени от нотариус или са свързани с упражняването на официална власт. Европейският законодател е стигнал до извода, че посочената група правни услуги най-често се предоставят от органи или от физически лица, определени или избрани по начин, който не може да се уреди от правилата за поръчките, поради което те следва да бъдат изключени от обхвата на директивите. Това съображение е намерило своето нормативно проявление и в двете директиви.

Така например в чл.10, буква „г“ от Директива 2014/24/ЕС са посочени следните специални изключения, не позволяващи прилагането на правилата за обществените поръчки:

- когато правната услуга представлява представителство на клиент от адвокат по смисъла на член 1 от Директива 77/249/ЕИО на Съвета 25 в арбитражна или помирителна процедура в държава членка, трета държава или пред международна арбитражна или помирителна инстанция, или когато правната услуга представлява съдебно производство пред съд, юрисдикция или публичен орган на държава членка или трета държава или пред международен съд, юрисдикция или институция;

- когато правната услуга представлява по съществото си правни съвети, предоставени при подготовката на производство по посоченото по-горе изключение, или когато има конкретни основания да се счита и висока степен на вероятност въпросът, до който се отнасят правните съвети, да се превърне в предмет на такова производство, при условие че правните съвети са предоставени от адвокат по смисъла на член 1 от Директива 77/249/ЕИО;

- когато правната услуга представлява услуга по заверяване и удостоверяване на документи, и когато задължително се предоставят от нотариус;

- когато се осигуряват правни услуги, предоставяни от настойници или попечители, или други правни услуги, чиито доставчици са определени от съд или юрисдикция в съответната държава членка или съгласно закона да изпълняват конкретни задачи под надзора на тези юрисдикции или съдилища;

- когато се предоставят други правни услуги, които във въпросната държава членка са свързани, макар и в отделни случаи, с упражняването на официална власт.

 

Освен посоченото, в чл.21, буква „в“ от Директива 2014/25/ЕС, сред специалните изключения от приложното поле на директивата са изредени и случаите:

- когато услугата по същността си представлява представителство на клиент от адвокат по смисъла на член 1 от Директива 77/249/ЕИО на Съвета 32 в арбитражна или помирителна процедура в държава членка, трета държава или пред международна арбитражна или помирителна инстанция; или когато се предоставя във връзка със съдебно производство пред съд, юрисдикция или публичен орган на държава членка или трета държава или пред международен съд, юрисдикция или институция;

- когато правната услуга представлява правни съвети, предоставени при подготовката на производство по предходното изключение, или когато има конкретни основания да се счита и висока степен на вероятност въпросът, до който се отнасят правните съвети, да се превърне в предмет на такова производство, при условие че правните съвети са предоставени от адвокат по смисъла на член 1 от Директива 77/249/ЕИО;

- когато се предоставят услуги по заверяване и удостоверяване на документи, които задължително се осъществяват от нотариус;

- когато се осигуряват правни услуги, предоставяни от настойници или попечители, или други правни услуги, чиито доставчици са определени от съд или юрисдикция в съответната държава членка или съгласно закона изпълняват конкретни задачи под надзора на тези юрисдикции или съдилища;

- когато се предоставят други правни услуги, които във въпросната държава членка са свързани, макар и в отделни случаи, с упражняването на официална власт.

 

В съответствие с посочените по-горе изключения от европейското законодателство в приетия от българския парламент на 02.02.2016г. ЗОП и по-специално в неговия чл. 13, ал.1, т.7 са посочени петте групи изключени от приложното поле на закона правни услуги:

-  представителство на клиент от адвокатско дружество или от адвокат в арбитражна или помирителна процедура в държава членка, трета страна или пред международна арбитражна или помирителна инстанция, или в производство пред съд, юрисдикция или публичен орган на държава членка, или трета страна, или пред международен съд, юрисдикция или институция;

- предоставяне на правни съвети от адвокатско дружество или от адвокат при подготовката на производство по посоченото по-горе изключение, както и предоставяне на правни съвети по въпроси, които могат да станат предмет на такова производство;

- удостоверяване и заверяване на документи, които задължително се извършват от нотариус;

- предоставянето им от лица, определени от съд или компетентен орган, или по силата на закон, като изпълнението на услугите е под надзора на съда или на компетентния орган;

- упражняването на функции на държавна власт, включително услуги по съдебното изпълнение, предоставяни от съдия-изпълнител.

Ето защо част от обструкциите на народните представители и на някои от експертите към определени положения, уредени от ЗОП всъщност не могат да бъдат присъединени към групата на основателно отправените критики. Трябва да се отбележи, че в новоприетия ЗОП има и добри идеи. Основният проблем на този нормативен акт е, че съдържа системи от текстове и серия препратки, които не отговорят на изискванията на ЗНА, тъй чрез правилника ще е предвидено да се урежда материя, която следва да е част от закона, а не от правилника за неговото приложение. Определени нормативни постановки противоречат на разпоредби от Конституцията, а други, които макар, че попаднаха под критиките на някои експерти, депутати и медии трябва да съществуват в този си вид, заради задължението на България да имплементира директивите на ЕС, по начин, съответстващ на Общностната правна рамка.