Скандално Криминално Анализи
гореща точка - европа
06.10.2018
ЕП поиска да се наблегне на критериите за качество при обществените поръчки
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв. виж всички
гореща точка - българия
06.10.2018
Договорите с подизпълнителите стават публични
03.08.2018
Кабинетът прави опит да въведе електронните обществени поръчки от есента виж всички
час пик
18.09.2018
ДАНС поема разследването на корупция с еврофондове
29.08.2018
ЗА 4 ГОДИНИ: "Трейс груп" спечелила обществени поръчки за 63 млн. лева виж всички
съобщения
01.10.2018
Насрочено е редовно заседание на УС на ИПАИ в края на месец октомври
14.09.2018
ЦОК проведе семинар-обучение на тема „Защита и контрол при обработване и съхранение на личните данни в системата на образованието“ в гр. Варна виж всички
анализи
10.08.2018
БОЕЦ: Искаш обществена поръчка-даваш 400 000 лв.
07.08.2018
Държавен анализ показа - масово чиновниците оплескват обществени поръчки виж всички
публикации
06.10.2018
Промяна при обявяването на обществени поръчки - вече с по-рестриктивен режим
05.10.2018
НС прие въвеждането на електронна платформа за обществени поръчки виж всички
ЧАС ПИК / Анализи
« назад към списъка 27.02.2016
Кризисен стрес-тест за обществените поръчки в България


Анализ на Петър Бакърджиев за списание Икономист

Кризисен стрес-тест за обществените поръчки в България
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
 Според депутати от ГЕРБ новият план за управленско поведение предполага спорния ЗОП, който прескочи президентското вето, да осигури необходимата прозрачност за прекратените поръчки.

През изминалата седмица медиите в България едва се справиха с отразяването на информацията за лавината обществени поръчки, прекратени поради намесата на премиера. Тази група действия депутати от ГЕРБ в последните дни ни представиха, като нов план за управленско поведение. Спрените обществени поръчки са на обща стойност надхвърляща един милиард лева. Нареждане за прекратяването на поръчките бе дадено устно, публично, без друго съществено обяснение, освен посочената от най-високото управленско ниво причина - обществени съмнения свързани с възлагането им. Иначе всички поръчки се оказаха освен законосъобразно проведени и прекратени напълно законосъобразно. Очевидно е, че аргументът провокирал нареждането за прекратяване на тези обществени поръчки не е юридически, защото е чисто политически.

Оказа се, че законът в България не може да спре политиката, защото тя просяга над него, когато е нужно по политически причини да бъде законосъобразно прекратена, законосъобразно проведената обществена поръчка, дори и ако се наложи да се стигне до прекратяването на сключен договор за поръчка, който се изпълнява, тъй като е преминал предвидения административен и съдебен контрол.

Въпреки, че описаните действия са пълен правен нонсенс, дългата ръка на премиерското разпореждане прескочи централната изпълнителна власт и достигна до местната. Освен обществени поръчки, обявени и проведени от централната администрация, бяха прекратени и обществени поръчки на местната власт (Бургас и Варна засега). Безграничната сила на разпореждането достигна и прекрати дори приключила с договор обществена поръчка (на летище София) независимо, че той се оказа сключен, след влязло в сила окончателно и неподлежащо на обжалване съдебно решение, постановено от ВАС на 16.10.2015г., и въпреки факта, че тази поръчка е издържала последващите проверки назначени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от Агенцията за държавна финансова инспекция.

Правото за прекратяване на обществената поръчка, в определени хипотези, е гарантирано за възложителя от европейското и българското право. Съгласно чл.75, ал.1 от Директива 2014/25/ЕС от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, възложителите на обществени поръчки са задължени възможно най-бързо да информират всеки кандидат и участник освен за решенията, приети във връзка със сключването на рамково споразумение, възлагането на поръчка или допускането до динамична система за покупки, и за основанията за всяко решение да не се сключва рамково споразумение или да не се възлага поръчка, за която е имало покана за участие в състезателна процедура, да се започне отново процедурата или да не се въвежда динамична система за покупки. Същото правило се съдържа в чл.55, ал.1 от Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО. В действащото българското законодателство основанията за прекратяване на обществена поръчка са изчерпателно изброени в чл.39 от действащия ЗОП, където са посочени седем императивни основания и още четири, оставени на преценката на възложителя. В новия ЗОП те се съдържат в чл.110, където са посочени изчерпателно девет императивни основания и още пет, оставени в преценка на възложителя.

Безспорно практиката на Съда на ЕС гарантира възможността след окончателното възлагане на обществената поръчка, да се запазва правомощието на администрацията да оттегля, спира или изменя актовете си в разрешените от нормативната база случаи. Правомощието на администрацията да оттегля актовете си, е предвидено като общ принцип в европейското право, приложим освен към обществените поръчки и към всички останали административни производства. Към такива действия е позволено издателят на акта да прибягва, когато възникнат съображения от обществен интерес или при промяна във фактическата обстановка, както и при нова преценка на първоначалния обществен интерес. Тогава Съдът на ЕС приема, че актът на възложителя, макар и да е с трайно действие, може да бъде оттеглен от органа, който го е издал, или да бъде оттеглен от друг орган, предвиден със закон, като по силата на оттеглянето се приема, че актът вече не произвежда предвиденото действие.

Проблемът в настоящия случай, е че по българското право премиерът не е орган предвиден от закона да упражнява дискреционна власт в обществените поръчки (освен когато е възложител), приложима при възникване на съображения от обществен интерес или при промяна във фактическата обстановка, при извършването на нова или повторна преценка на първоначалния обществен интерес, свързан с провеждането на поръчката.

Всъщност истинската причина за действията по лавинообразно прекратяване на обществени поръчки, може да бъде открита във факта, че преди седмица в Брюксел приключи изготвянето на заключенията на Съвета по мониторинговия механизъм на ЕС за България и Румъния. Това е процедура, която се провежда след всеки доклад и по съществото си представлява оценка на всички 28 държави-членки за процеса по сътрудничество и проверка. С други думи това е най-висшата в рамките на ЕС и най-тежка политическата оценка за състоянието на посочените две държави, в която по отношение на България се отбелязва, че засилването на борбата с корупцията по високите етажи на властта, трябва да включва и високата степен на прозрачност при обществените поръчки. Когато препоръката се отправя от толкова високо ниво към страната ни, в паралел с разглеждане на предложение за отпадане на съществуващия мониторинг за Румъния, е много вероятно новият план за управленско поведение да повлече към прекратяване още една дузина обществени поръчки. Проблемът е, че ще бъдат възлагани и прекратявани по реда на новия ЗОП, който практически възстановява отреченото фрагментиране на нормативната база, позволява на правителството да сменя правилата за неговото приложение по собствено усмотрение, негови части противоречат на Конституцията, а най-накрая, но не и по значение - в цялост законът не е ориентиран към подкрепа на малкия и среден бизнес, тъй като го лишава от защита на права.