Скандално Криминално Анализи
гореща точка - европа
06.10.2018
ЕП поиска да се наблегне на критериите за качество при обществените поръчки
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв. виж всички
гореща точка - българия
06.10.2018
Договорите с подизпълнителите стават публични
03.08.2018
Кабинетът прави опит да въведе електронните обществени поръчки от есента виж всички
час пик
18.09.2018
ДАНС поема разследването на корупция с еврофондове
29.08.2018
ЗА 4 ГОДИНИ: "Трейс груп" спечелила обществени поръчки за 63 млн. лева виж всички
съобщения
20.03.2019
Насрочено е редовно заседание на УС на ИПАИ
27.11.2018
Уведомление за редовно заседание на УС на ИПАИ в края на месец декември 2018г. виж всички
анализи
10.08.2018
БОЕЦ: Искаш обществена поръчка-даваш 400 000 лв.
07.08.2018
Държавен анализ показа - масово чиновниците оплескват обществени поръчки виж всички
публикации
06.10.2018
Промяна при обявяването на обществени поръчки - вече с по-рестриктивен режим
05.10.2018
НС прие въвеждането на електронна платформа за обществени поръчки виж всички
ЧАС ПИК / Скандално
« назад към списъка 27.06.2014
КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И ДРУГИ КАТАСТРОФИ


Разривът между БСП и ДПС стигна до европейските програми и продължава да се задълбочава

КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ И ДРУГИ КАТАСТРОФИ
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu

Познато ли ви е усещането да видите заплетен възел на кабел и да се опитате да го оправите, като го бутате бавно към края на кабела с надеждата да се разплете. Вместо това обаче се оказва че го бутате към грешния край и вместо да се развърже, възелът се заплита още повече. Единственото решение е да се върнете обратно.

Ако ви е познато, имате някаква представа как се чувства ръководството на програма "Конкурентоспособност" в момента. Тази седмица ръководителят на програмата, която финансира, кажи-речи, целия бизнес в България, излезе и обяви, че спира последната за този период процедура по "технологично обновление". Това предизвика ефекта на камък, хвърлен в блато. Първо, защото става дума за близо 100 млн. лв., които трябваше тази година да влязат в 142 фирми, преди кепенците да паднат за този програмен период на 30 юни. Второ, защото и спечелилите, и загубилите имат какво да искат от програмата и няма вариант, в който всички да са доволни. Трето, защото най-накрая публично стана ясно какъв е основният дефект на тази програма - недостатъчен контрол, своеволни оценители, конфликт на интереси и най-вероятно, корупция. И четвърто, защото зад това боричкане прозира разривът БСП - ДПС, който вече обзема и европрограмите.

А истината е, че ситуацията в програмата просто стигна до момента, в който възелът вече няма накъде да върви освен назад. И за това вероятно ще плащаме всички.

Когато конкуренцията вреди

По принцип тази поредна, 14-а, процедура по технологична модернизация (т.е. закупуване на ново оборудване) не биваше да съществува. Тя не беше заложена в програмата и единствената причина да я има е желанието на новото правителство да раздаде още пари на бизнеса, преди да закрие този период. Лично зам.-министър Юнал Тасим, който отговаря за надзора на "Конкурентоспособност", действа активно за намирането на тези 97 млн. лв., като за тази цел бе фазирана (разделена на етапи) газовата връзка със Сърбия и така бяха освободени средства.

Няма единно мнение защо бе създадена тя. Тасим твърди, че причината е желанието да се вкарат още пари в бизнеса. Възможно е част от причината да е желанието да се хареса правителството на предприятията, защото в противен случай, със забавянето на новите програми, през 2014 г. нямаше да има никакви пари за раздаване, т.е. нулева година. Други слухове говорят за желание да се вкарат пари в близки до управляващите фирми, преди те да паднат от власт.

Каквато и да е причината, през ноември тази процедура бе отворена и почти веднага стана ясно какви ще са проблемите с нея. Липсата на почти всякакво друго финансиране в българската икономическа среда доведе дотам, че близо 1200 фирми кандидатстваха с проекти на стойност над 700 млн. лв - почти седем пъти над бюджета. При други условия конкуренцията е чудесно нещо, което води до повишаване качеството на проектите и до това да печелят най-добрите. Парадоксът е, че точно подобна среда не се оказа подходяща за "Конкурентоспособност".

Няколко месеца след затварянето на процедурата и месец след като подписа решение, с което позволи сключването на договори със спечелилите, ръководителят Ели Милушева даде пресконференция, на която обяви, че спира парите. Като причина за внезапното си решение Милушева посочи огромния брой жалби, подадени след обявяването на списъка с одобрени, както и няколко потвърдени нередности, включително такава, която съставлява престъпление - член на оценителната комисия, засечен да се обажда на фирма, която оценява. Жестоката конкуренция, заяви Милушева, е довела до огромни нарушения и от двете страни - "в администрацията има хора, които не си вършат добросъвестно работата и които ще бъдат, разбира се, наказани за това, а бизнесът и консултантите насърчават и подкрепят нерегламентираните отношения".

Източници на "Капитал" разказаха, че проблемите в оценителната комисия наистина са много, като те варират от некадърност до умишлена злоупотреба. На практика всички недостатъци на програмата са избили в тази процедура - и близки контакти с консултанти, и кратките срокове, в които е трябвало да се оценят огромно количество проекти, и възможности за изнудване на кандидати, и "невинното" побутване нагоре и надолу на фирми, за да влязат под и над чертата. Това, разбира се, не е особено изненадващо, когато държавни чиновници раздават субсидии на бизнеса.

Гняв от всички страни

По-фрапиращото обаче е, че никакъв вътрешен контрол не е уловил целия този хаос. Две проверки не са установили проблем, преди да се подадат жалбите и сигналите за нарушения, един от които е минал дори през Брюксел. Това е позволило на възела да се затегне още повече, отнемайки време и възможности да бъде развързан. Така, когато Милушева обяви решението си, на 23 юни, много одобрени фирми вероятно вече са имали планове как да осигурят съфинансиране. Сред 142 спечелили фирми няма как да се твърди, че повечето са виновни. Доста от тях вероятно са смислени и съвестни, с желание наистина да инвестират тези пари в разширяване на капацитета си, играейки по правилата. Това, че правилата са били изкривени, не е техен проблем.

Ето защо, когато решението на Милушева бе оповестено, то предизвика бунт сред фирмите. Няколко десетки от тях, които бяха спечелили проекти, заведоха веднага жалба, водени от дряновската "ВСК Кентавъроод Из Динамика" ЕООД. Пред "Капитал" директорът на дряновската технологична фирма Мариана Печеян обяви, че очаква да сключи договор, както се предвижда в процедурата. Същото обявиха и други с одобрени проекти. "Договорили сме дялова инвестиция с чужд фонд, за да излезем на международния пазар, като структурата на инвестицията е съобразена с това, че имаме спечелен европроект и че 30% трябва да финансираме сами, а 70% се финансират от еврофондовете", обясни Васил Величков, управляващ съдружник в компанията за облачни услуги DGM. "Отмяната на този кол ще означава или да не осъществя сделката с фонда, или да я отложа за неопределно време, или да договоря нова структура на инвестицията при доста по-неизгодни условия за компанията. Както и да се развият нещата, вместо през лятото да реализираме проекта и да сме готови за излизане поне на ЕС пазара през есента, всичко ще се отложи."

Още на следващия ден след жалбата административният съд в София спря предварителното изпълнение на решението, като така позволи де факто договорите да бъдат сключвани, докато "Конкурентоспособност" не докаже, че има съществена опасност за обществения интерес. Това от своя страна може да доведе дотам ощетени компании също да заведат жалби, които пък ще имат за цел да спрат раздаването на средства. На среща с "Капитал" един от консултантите на няколко фирми, които са получили според него необяснимо занижени резултати, Любомир Танев, твърди, че е готов да стигне докрай в опита си да спре процедурата. Той е и един от тези, които са подали сигнал до Брюксел. В средата на тази битка е самата програма, която при всички положения ще загуби, тъй като е стигнала до момента, в който възелът е опрял в грешния край на въжето.

По-разумно решение би било да се върне назад, да се проверят наново оценките, да се види къде има очевидни грешки и проблеми и да се работи случай по случай. Това е и мнението на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти. "Считаме, че оценката на проектите е опорочена и поради тази причина веднага сигнализирахме министерството и органите, проверяващи програмата, с предложение да оздравят процеса чрез преоценка на всички проекти, ако се установят значителни отклонения и нарушения в оценителния процес", коментира Кристина Цветанска от организацията. "Предполагам, че това не се направи от управляващия орган, защото са преценили, че няма достатъчно време, за да се случи, и са предпочели да прехвърлят средства в друга процедура, за да са сигурни, че няма да изгубят средства по програмата."

30 юни е крайният срок, до който могат да се подпишат договорите за парите, в противен случай ще бъдат изгубени. Това наистина изглежда част от причината за внезапното крайно решение на Милушева, както и идеята да се пренасочат пари към други процедури, като "енергийна ефективност". Следващата част е свързана с опасението, че при толкова сериозни подозрения и при вече спрени две програми, дирекция "Регионална политика" може да побърза да спре и трета, ако види опасности там, а след това да наложи голяма финансова корекция, която да се плаща от бюджета.

Политическият фон

Но друга, не по-малко важна, част от мотивите за решението на Ели Милушева най-вероятно е ситуацията в самото министерство. Източници твърдят, че тя е искала да вземе такова решение още по-рано, за да не падне върху нея отговорността, ако в някакъв момент започне разследване на нарушенията по тази процедура. Зам.-министър Юнал Тасим е водещата сила зад този проект. Когато "Капитал" се свърза с него, той беше по собствените му думи "бесен" от това, че решението е взето без негово съгласие и отиваше на спешна среща с министър Драгомир Стойнев и ръководството на програмата. Според източник на "Капитал" Милушева е консултирала решението си с министъра, преди да го съобщи. Това говори за негласен или явен конфликт между нивата в министерството - нещо, което беше немислимо само преди няколко месеца, когато БСП и ДПС все още играеха заедно по едни и същи правила. Именно заради неяснотата в тази битка хората от министерството отказваха коментар какво ще се предприеме оттук нататък, въпреки че времето изтича и залогът са 100 млн. лв.

Още по-важно е, че "Конкурентоспособност" не е единственото място, където се разразява тази битка между доскорошни партньори. Фонд "Земеделие" е другата невралгична точка, от която явно прозира разрив между ДПС и БСП. Тлеещите от месеци слухове за предстоящо уволнение на близките до левицата директор и зам.-директор на фонда Мирослав Николов и Виолета Александрова, в последните дни ескалират, като дори земеделският министър Димитър Греков публично обяви, че ще настоява за това. Внезапното му изказване дойде след оплакване от Светия синод за лоша комуникация с двамата покрай изпълнявани проекти за ремонт на църкви, но разбира се, едва ли това е истинският мотив.

По неофициална информация през последните дни са правени различни опити за промяна на конфигурацията в 11-членния управителен съвет на фонда, който може да уволни ръководителя му без санкция от Министерски съвет. Причината е желание да се осигури мнозинство на ДПС (досега двете партии бяха разделили съвета поравно). През тази седмица пък представителите на БСП са провалили насроченото заседание, което  е било без предварително обявен дневен ред.

Така разпадът в коалицията продължава да върви надолу, от правителството към министерствата, и разцепва дори европейските програми. Въпросът вече все повече не е дали ще катастрофират те, а кога.

И автомобили за нас

Освен желанието на ДПС да управлява ключовия фонд, разпределящ всички субсидии за земеделие, се смята, че има разрив между двете партии и покрай прословутите вече европроекти за скъпи автомобили.

По неофициална информация въпреки че ЕК е съобщила, че няма да одобри разходите за финансирането на подобен тип инвестиции още преди месеци, членове на ДПС са настоявали да бъдат сключени договори за тях. В крайна сметка тези проекти не участваха в класирането, но според асоциацията на бенефициентите по европейски програми е било позволено на кандидатите да ги променят.

"Оказва се, че през това време фонд "Земеделие" дава право на кандидатите със скандалните проекти да променят заявленията си за подпомагане и да подменят проектите си за коли с проекти за АТВ-та и сайтове за по 200 хил. евро", коментира Ивайло Янков от сдружението пред "Капитал Daily". Тази информация обаче беше отречена от фонда. / Капитал