Скандално Анализи
гореща точка - европа
06.10.2018
ЕП поиска да се наблегне на критериите за качество при обществените поръчки
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв. виж всички
гореща точка - българия
12.02.2022
Има нарушения при обществените поръчки в "Напоителни системи"
05.03.2019
Защо държавата заложи на инженеринга при обществените поръчки? виж всички
час пик
31.01.2022
Кои са лошите практики при възлагането на търгове от болниците
28.01.2022
Как се заобикалят обществени поръчки в здравеопазването виж всички
съобщения
08.03.2022
Предстои редовно заседание на УС на ИПАИ
05.10.2021
Предстои провеждането на заключително годишно заседание на УС на ИПАИ виж всички
анализи
10.08.2018
БОЕЦ: Искаш обществена поръчка-даваш 400 000 лв.
07.08.2018
Държавен анализ показа - масово чиновниците оплескват обществени поръчки виж всички
публикации
18.02.2022
Остроумия по темата има ли калинка начело на Агенцията по обществените поръчки
18.11.2021
Финансовият министър иска реформа на закона за обществените поръчки виж всички
ЧАС ПИК / ЧАС ПИК
« назад към списъка 28.01.2022
Как се заобикалят обществени поръчки в здравеопазването


Над 320 млн. лв. е общата стойност на възложените от лечебни заведения обществени поръчки за 2021 г. Те се конкурират с министерствата на финансите и отбраната, БНБ, “Мини Марица Изток“

Как се заобикалят обществени поръчки в здравеопазването
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu
 Солидният финансов ресурс от стотици милиони левове, които всяка година лечебните заведения за болнична медицинска помощ преразпределят към доставчици, създава значителен корупционен потенциал при обществените поръчки в здравеопазването.

 

Това установява анализ на фондация „Български институт за правни инициативи“, партньор по проекта „Борба с корупцията в Централна и Източна Европа“.

 

Болниците - възложители на обществени поръчки за над 320 млн. лв.

 

По данни на Агенцията по обществените поръчки (към ноември 2021 г.) болниците са едни от най-големите възложители на обществени поръчки в страната. Над 320 млн. лв. е общата стойност на възложените от лечебни заведения обществени поръчки за 2021 г. Те се конкурират с големи държавни ведомства като министерствата на финансите, отбраната и здравеопазването; общини като Бургас, Стара Загора, Велико Търново и Русе; БДЖ, Софийския университет, БНБ, “Мини Марица Изток“ и други.

 

17 от държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на сключените договори. Най-напред, на 20-то място е УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, която през изминалата година е възложила обществени поръчки на стойност 56 413 060,66 лв. На 32-ро място е Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология с поръчки за 36 795 269,49 лв. На 41-ва позиция е Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Панталеймон“ – Ямбол 22 693 707,77, следвана от Александровска болница с 21 613 924,80 лв.

 

Авторите на изследването посочват, че проблемните практики са в заобикалянето на Закона за обществените поръчки и прилагането на дикриминационни условия и третиране в рамките на обществената поръчка, както и залагане на нагласени условия в обществените поръчки с цел фаворизиране на определен кандидат.

 

Храна за първа линия или как се заобикаля обществена поръчка в Александровска болница

 

Случаят с доставката на храна за медиците на първа линия в Александровска болница беше предмет на разследването на в. „Капитал“ - “Тъща на първа линия“.

 

През пролетта на 2020 г. болницата е възложила кетъринга за изхранване на медицинския персонал на първа линия в борбата с COVID-19 на фирма, регистрирана на името на майката на съпругата на тогавашния директор Костадин Ангелов – „Левски Спринт – Мариана Динекова“. Изборът на “Левски Спринт – Мариана Динекова“ за доставчик е станало без конкурс или търг, а договорът е сключен не директно с болницата, а с фондацията в обществена полза “Направи добро – Александровска“, учредена от болницата и поликлиниката на Александровска и представлявана от проф. Ангелов и заместник-директора на болницата Мария Куманова. Самият договор е подписан от заместник-директора на болницата. На фирмата е плащано с пари от дарения, а не със средства на болницата.

 

Друг пример за системно заобикаляне на ЗОП е МБАЛ “Д-р Иван Селимински-Сливен“ АД, където при вътрешен одит на МЗ е установено, че лечебното заведение е възлагало директно договори за покупка и сервизна поддръжка на апаратура, строително-монтажни работи и др., въпреки че стойността им е надвишавала определените в закона прагове, над които следва да се проведат обществени поръчки.

 

Кренвирши „Бонус“ и наденица “Бони“ – примерите за залагане на дискриминационни условия в поръчките

 

Проверка на МЗ установява, че в обществена поръчка за доставка на храна за нуждите на СБАЛББ Габрово има изискване в техническата спецификация за точната марка на два от хранителните продукти (кренвирши “Градус“ и наденица „Бони“), както и изискване участниците да доставят всички номенклатурни единици от една обособена позиция, с което стеснява кръга на участниците и ограничава конкуренцията.

 

Друг пример за залагането на дискриминационни условия е Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ). Техническата спецификация на обществена поръчка за доставка на медицинска апаратура е идентична с техническата спецификация на единствения подал оферта участник “Ай Ви Ди България“ ООД по всички параметри на апарата, констатира друга проверка на здравното министерство.

 

Точна марка, но на врати (“Дорма“) е упомената и в обществена поръчка на УМБАЛ “Света Анна“-София, установява проверка на Агенцията за държавен и финансов контрол.

 

Друга дискриминационна практика, открита при проверката в “Александровска“, е поставянето на конкретни изисквания към броя на лицата, с които трябва да разполага участникът, тяхната компетентност, брой на автомобилите, машините и др. В някои процедури е конкретизиран дори и броят на кухненските работници, броят на шофьорите и т.н. Проверката е извършена от МЗ.

 

При поръчка за доставка на превързочни материали, галенови разтвори и други медицински консумативи в УМБАЛ “Лозенец“ единият от участниците е сигнализирал в КЗК, че неправомерно е отстранен за несъответствие на офертата му с изискванията, под предлог, че предлага лавандулов спирт в разфасовка 1000 мл вместо 0,800 кг, каквото е било изискването. А всъщност при преобразуване на мерните единици продуктът отговаря.

 

„Сладките“ обществени поръчки за лекарства

 

Изследователите отделят специално внимание на този вид поръчки, той като те могат формират между 30% и 50% от разходите на едно лечебно заведение.

 

Фаворизирането на определен търговец и конкретен продукт е най-често прилаганата практика. Ярък пример е описан в сигнал от 2019 г. до здравното министерство за допуснатите нарушения в доставката на лекарства за отделението по хематология и онкология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

 

Подателят на сигнала информира, че при провеждане на обществената поръчка са били заложени дискриминационни условия за две международни непатентни наименования, като се фаворизира определен производител/търговец на едро на конкретен лекарствен продукт още при утвърждаването на Техническата спецификация. В допълнение към заложения INN са добавени уточняващи елементи, посочвайки типа на продукта (биологичен или биоподобен), вследствие на което единствено фирмата производител/вносител на биологичния продукт може получи търговското преимущество, тъй като е монополен притежател на съответния INN, като по този начин се заобикаля конкурентният идентичен продукт.

 

Какви са заключенията и препоръките в анализа „Обществените поръчки в здравеопазването в България – начин на употреба“

 

Възлагането на обществените поръчки от лечебните заведения крие корупционен риск и изисква завишен контрол. За да бъдат възпрепятствани част от корупционните механизми, електронизацията на тръжните процедури и разпростирането на електронните търгове на МЗ към все по-широк кръг от лекарства, медицински изделия и др. е необходимо условие за снижаване на риска от нелоялни практики.

 

Част от проверките в болниците се извършват проформа и не се идентифицират нарушения, които биват установени едва при смяна на ръководството и политическата конюнктура. Това налага да помисли за ангажиране на повече институции в проверките на обществените поръчки в лечебните заведения./Източник – Офнюз